усещания на пулсиращото му мъжество. Ханшът на Сивия орел се вдигна нагоре, за да се предложи свободно пред погледа на жената, която обичаше и от която отчаяно се нуждаеше.
Страстни стонове излизаха от гърлото и гърдите му, а дясната му ръка потърси да погали тялото до него. Лявата му ръка сграбчи твърдата й гърда и започна да дразни зърното й с умелите си пръсти, а дясната потъна в кестенявите коси. Колко му липсваше неговата любима, но сега си беше отново в къщи…
На Лия й се стори, че ще полудее от силния копнеж, който я обхвана, от желанията, които той възбуждаше. Огън обхвана тялото й, нервите й се изопнаха, тя изгаряше от докосването му. Развълнувана от възбудата му и тръпнеща от блаженството, което той й даваше, тя неуморно и щедро галеше, притискаше и се радваше на прекрасния му член.
Умелите му търсещи ръце действаха също така трескаво, за да задоволят красивата му Шали. Като обезумяла ръката на Лия бързо и нежно се изкачваше и спускаше по пламналия член, върху тялото което се издигаше отново и отново, за да пресрещне удоволствията, с които тя го даряваше. Наложи си да не го възседне, както силно се изкушаваше да направи. Нетърпелива да задоволи огромната си жажда за него, тя жадно подготвяше дългия му обещаващ член да изпразни съдържанието си в нея. Сигурно той нямаше да издържи много дълго на умелите й ласки.
Обзет от нетърпима страст, Сивия орел се пресегна към своята любима и я сграбчи, покривайки устата й със своята. Устните и пръстите му се стараеха да я подлудят, да й предадат същия огън, който гореше яростно в неговото неудържимо тяло. Тя стенеше и се гърчеше върху леглото, отпуснала се напълно в ръцете му.
Докато устата му изгаряха устните и лицето й, Лия направи фатална грешка. Гърленият й глас го молеше да я вземе, да й позволи да пропъди болезнените спомени за Шали от ума му, да задоволи голямата си нужда в нейното пламнало тяло, да й позволи, да заеме мястото на загубената му любов. Той се бореше да изтрезнее и бързо да проясни съзнанието си. Застина, отдръпна се, разбирайки, че това не е Шали, която с любов и страст го влудява. Шали беше мъртва, Лия нагло го съблазняваше!
— Хия! — рязко я отблъсна той, докато тялото му се бореше да се наложи над пламъка и желанието. Потръпна от болката, която внезапно прониза възбуденото му мъжество. Стремеше се да намери сили, за да устои на това изкушение, докато сетивата му се събудят отново.
Лия потърка голото си тяло към неговото и обърна главата му отново към себе си. Замоли го настоятелно:
— Моля те, Сив орел! Тялото и сърцето ми изгарят за теб! Ти се нуждаеш от мен. Нека да облекча глада на мъжеството и сърцето ти. Можеш да ме имаш винаги, когато пожелаеш. Отнасяй се с мен както желаеш — наранявай ме, взимай ме, използвай ме. Не ме е грижа. Трябва да те усетя в себе си! Моля те! Шали си отиде завинаги. Но тялото ти изгаря за онова, което Лия може да ти даде. Това ще бъде наша тайна. Вземи ме — отчаяно просеше тя. Преди той да успее да реагира на шокиращите й думи, тя реши да го изкуси тъй, че той да загуби контрол и да не може да я отхвърли. Ръката й стисна все още възбудения му член и трескаво започна да го гали.
Обхвана го неканена, но приятна мъка. Той потрепери. Плътските копнежи молеха за бързо освобождение, тъй като той беше възбуден до крайна степен. Сграбчи меките й рамене и се опита да я отблъсне от огнения си член, който копнееше за освобождаване. Съзнанието му водеше страхотна битка с тялото му.
— Хия, Лия — повтори той, напрежението и неохотата му я окуражиха. Лия не се подчини на несигурната му заповед.
Отслабен и възбуден, Сивия орел за малко се изкуши да позволи на тялото си това унизително, но отчаяно желано освобождение. За първи път от непрежалимата загуба на Шали той преживяваше нещо друго, освен страдание и празнота. Дали опустошеното му сърце изпитваше удоволствие от това унизително наказание? Умът и тялото му поотделно ли се бореха? Дали едното можеше да победи другото? Дали физическата победа на тялото ще доведе до поражение на сърцето?
Обърканото му и замъглено съзнание яростно се бореше, както му се стори, цели часове, докато Лия галеше предателската плът, но всъщност бяха минали само секунди. Не можеше да предаде Шали така отвратително. Твърдо отблъсна тялото на Лия, за да свърши тази ненормална агония.
— Моля те, Сив орел. Не виждаш ли колко много се нуждаеш от това? Пълен е с огън и живот. Нека да охладя треската му и да му дам покой — примамливо го придумваше тя, усещайки, че той бързо възстановява силата си. Пребори се да си възвърне загубените позиции, но той не й позволи. — Как можеш да му отказваш по този начин? Ако не му дам наслада, ще го налегне още по-голяма божа. Позволи ми да го нахраня.
Сивият орел болезнено изви китките й и изръмжа:
— Хия! Я, Лия!
— Как мога да си отида, когато се нуждая от теб и ти от мен? Влез в мен, докато телата ни закрещят от удоволствие — молеше тя.
— Я, Лия! — заяви той отново с вече ясен и студен тон.
— Ти си жесток, Сив орел! Защо събуди такива пламъци у мен, ако не искаш да ги угасиш? Не разбираш ли, че те обичам? Няма друг мъж с твоята красота и мъжество. Всеки път, когато те видя, тялото ми изгаря за твоето. Имаш нужда от жена да се грижи за теб и за Сияйната стрела. Той има нужда от жена, която да го успокоява — каза тя на твърдия член, който сякаш обвинително сочеше към нея. — Ако не можеш да влезеш в тялото ми, позволи ми да изпия сладостта му. Позволи ми да пресуша огъня, който гори в него.
Дръзките й думи го шокираха и обезоръжиха. Как една жена можеше да говори тъй развратно и да моли врагът й да я изнасили? Какви странни желания се въртяха в ума й? Мъжествеността му толкова голяма ли беше, че тя да не може да й устои? Защо тя пренебрегваше собствените си явни нужди, а желаеше просто да задоволи неговите? Да не би да мисли, че семето му е магическо, или пък смяташе своите умения за такива? Блесналите й очи бяха вперени в мъжеството му като хипнотизирани. Независимо от решителността и контрола, предателският воин пламна отново и се изправи гордо и високо пред възхитения й поглед.
Тя се втурна към обекта на силното си желание. Сивия орел я отхвърли назад върху твърдата земя и я прикова там. Как смее тази нисша бяла робиня да го тласка към предателство към обичната му Шали! Лия продължаваше да моли да се съединят. Бесен на себе си и на нея, той неистово пресмяташе дали да не вкара най-брутално мъжеството си в нея няколко пъти и да накаже порочните й желания и безразсъдни действия! В един миг Сивия орел необмислено и отмъстително реши дивашки да изнасили тази вбесяваща и лекомислена жена. Ако я нарани зле, тя може и да го остави на мира! Тогава ще го отбягва! И няма да го омайва чрез приликата си с Шали!
Тежестта на раменете му върху китките й й причиниха садистично удоволствие. Като знак на Великия дух лъчи светлина от пълната луна навлязоха през проветряващия отвор и блеснаха върху лицето и тялото на Лия. Очите й го гледаха подканващо. Лукава усмивка бе изкривила устните й. Внезапно тя му се видя съвсем различна от загубената му любов. Тъкмо преди да изгуби търпение и отмъстително да проникне в женствеността й, контролът и действителността връхлетяха върху борещите му се чувства и ги победиха.
— Я, Лия — знаменателно я предупреди той, негодувание и ярост проблеснаха заплашително в черните му очи. Чертите на лицето му бяха сурови и неотстъпчиви. Опасни искри проникнаха в нажежената атмосфера. Стана болезнено ясно, че тя беше загубила битката.
Можеше да направи само едно — достойно и гордо да се оттегли. Когато той се изправи и седна върху постелята, за да я изчака да си тръгне, тя бавно седна и взе дрехите си. Облече се и се обърна към него.
— Може би е твърде рано за теб да вземеш друга жена. Когато дойде моментът, ела при мен и аз ще ти дам наслада, каквато не си мечтал и в най-невероятните си сънища. Шали си отиде завинаги, а нуждите на тялото ти останаха. Никога няма да ти откажа всяко удоволствие, което би поискал от мен. Обичам те и те желая от първия миг, когато те видях. Щом гладът ти стане непоносим, прати да ме извикат, Сив орел.
С тези предизвикателни думи Лия спокойно излезе от шатрата му. Когато се изтегна върху собствената постеля, ядът беше първото, което тя изпита. Постепенно той отстъпи на суетата. Усмихна се, щом установи, че смелата й постъпка е постигнала няколко важни цели: Сивия орел откри, че е почти невъзможно да я отблъсне. С времето, когато нуждите на тялото му нараснат, волята му ще отслабне още повече и той
