има нещо общо с приятелското отношение и помощта на едрия хубав мъж. Дали бяха брат и сестра, или пък мъж и жена? Ако бяха съпрузи, защо тогава той гледаше нея, Шали, с такава топлота? Докато беше много слаба и не можеше да се движи, той й даваше да пие от онази особена чаша и я хранеше със супа от купичката. Усмихваше й се нежно и така разкриваше някаква привързаност, която я смущаваше и озадачаваше. Забелязвайки раздразнението на Чела, Шали се опита да приема помощта му учтиво, но отхвърли приятелското му държане. Ала за добротата, която проявяваше, тя не можеше да не му се усмихва лъчезарно. Освен това той се опитваше да я учи на някои думи.

Докато следобед него го нямаше, Шали се увери в необяснимото неодобрение и женска злоба у Чела. Тя й даде супата студена, а водата — топла! Божа прониза главата на Шали, когато Чела рязко дръпна превръзката, която беше залепнала върху раната. Жената с безразличие й хвърли чиста превръзка, която трябваше да си сложи сама, обърна се и остави Шали сама.

Страх започна да се прокрадва в съзнанието й. Какви бяха тези хора? Защо тази млада жена изведнъж започна да се държи тъй студено и враждебно към нея? А защо мъжът ставаше все по-мил? Тези промени бяха ли свързани помежду си? Какво можеше да направи? Къде се намираше? Как да отвърне на тези неразбираеми и странни хора? Как да проумее мистериозното и обезпокоително положение, когато изникваха твърде много въпроси, но на които не можеше да отговори? Само ако успееше да си спомни злополуката или нападението, които я бяха довели тук!

Блестящото слънце два пъти пресече хоризонта след сблъсъка между Сивия орел и Лия. Достатъчно дълго, за да опита още веднъж да разклати решителността на Сивия орел, намисли си лукаво Лия. Вторият й план претърпя неуспех, сега щеше да използва първия! Денят беше слънчев и необикновено топъл за началото на април. Лия беше подготвила всичко великолепно. Когато Сивия орел зави зад последното голямо дърво близо до мястото, където обикновено се къпеше по това време на деня, Лия внезапно излезе от реката пред очите му. Според плана си тя извика от изненада, гола и блестяща от водата, но не направи никакво движение да прикрие тялото си. Стоеше като хипнотизирана от изненада, коварно вперила поглед в присвитите очи на Сивия орел.

Изненадан от голото красиво тяло пред себе си, той бързо огледа Лия от мокрите плитки до тънките глезени. По обратния път очите му нерешително се поспряха на тъмния триъгълник, който пазеше женствеността й, после на гърдите й с изпъкнали пъпки. Щом погледът му стигна лицето й, Лия направи невинно и беззащитно изражение. Но очите й го гледаха смело и приканващо или по-скоро в тях се четеше отчаяна молба.

— Господи, колко те искам, Сив орел — измърмори тя с мек кадифен глас. От очите й избликнаха сълзи. — Защо трябва да ме измъчваш и да ме изкушаваш всеки ден? — лъжливо го обвини тя, придавайки си нещастен вид.

Да я измъчва и съблазнява ли, бързо му мина през ума на младия вожд. Изпоти се, но се обърна, мина покрай нея и потъна в гората, като се мъчеше да пропъди това лице, толкова напомнящо му за Шали.

Лия беше пропуснала момента. За да успее, трябваше да направи някоя отчаяна стъпка. Грабна дрехите си в ръце и побягна след него. Когато извика името му, той спря и се обърна, като я измери с твърд поглед. Но тя се хвърли към него, гърдите й се допряха до неговите, вдигнатото й нагоре лице го омайваше, защото му напомняше Шали.

Лия пусна дрехите си на земята. Задъхано нападна мъжкото му самочувствие.

— Ти вече не си ли мъж? След като изгуби Шали, да не би да си изгубил и мъжествеността си? Не си ли все още най-великият воин? Кой има власт да те спре да вземеш онова, от което се нуждаеш? Никой! Ще оставиш ли мъжеството си да увехне и загуби силата си, тъй като жена ти е мъртва? Не се ли бунтува то срещу строгата ти забрана? Защо не го задоволиш? Ти си вожд, никой не може да те спре!

Преди пет зими Шали влезе в живота на Сивия орел и го промени из основи, но при такова предизвикателство той все пак би трябвало незабавно да реагира! Но гордият воин бе разгневен. Лия се осмеляваше да обсъжда мъжествеността и ранга му! Говореше му с такъв неуважителен тон! Той и без това се измъчваше от чувство за вина, а сега тя се присмиваше на нерешителността му! Защо не попита Сините куртки кой е нападнал Шали и да поиска техния живот срещу този на двамата вождове от форта? Изненадващо как въобще успя да избяга, като се има предвид, че онзи ден не беше в най-добрата си форма! А сега тази бяла жена го обвиняваше! Тя всъщност говореше с гласа на вината, която го измъчваше, упрекваше го и заслужаваше да я накаже! Бе дръзнала да покаже тялото си пред изгладнелите му очи! Мъжествеността му беше непокътната, сега също се раздвижи неканена! Трябваше да убие Лия на място!

Но не го направи. Само се взря в дръзката жена пред себе си, която смело му предлагаше така желания екстаз. Лия извика:

— Обичам те и те желая! Моля те, позволи ми да успокоя болката ти. Да не би мъжеството ти да отслабва пред всяка друга жена, освен пред Шали? Тя е мъртва! Тя не може да му даде наслада или да спре страданието му. Аз мога, Сив орел. Моля те, нека ти го докажа — дрезгаво настояваше тя, а ръката й се увери във възбудата му под дрехата.

Лия нагло обви силните му рамене и погали мускулестите му гърди. Той сърдито отхвърли едната й ръка настрани, но другата безочливо се спусна надолу към слабините му. После тя грабна ръката на Сивия орел и я сложи върху едрата си гръд, а сама дръзко улови мъжеството му и започна да го гали страстно. Разгневен от наранените си бушуващи чувства и отслабващата си воля, той я блъсна силно.

Да не би ума й да е отлетял като някаква птица? Каква беше тая лудост, която я бе обзела? Изумен, той не можеше да повярва на очите си. Как се осмелява тази вълчица да се държи тъй обидно!

Тялото му копнееше за сладко освобождение, сърцето му жадуваше божата и празнотата да престанат да го измъчват. Но той нямаше нужда от която и да е жена. Няма да се поддаде на глупостта само да задоволи животинската си страст.

Необикновена ярост го обзе. От яд изпита нужда да започне да удря, да почувства нещо друго, освен божа и самота, освен вина и безжизненост. Да нарани някого по същия начин, по който той бе наранен, да направи така, че някой да плати нещо за загубата му. Сивия орел знаеше, че иска да избяга поне за малко от безкрайното страдание и безнадеждна мъка, които все повече поглъщаха жизнеността му. Но освобождение с Лия нямаше да прекрати борбата на чувствата му. Когато тя се опита отново да го примами, той я бутна настрана с растящ гняв.

Някой викаше името му. Сивия орел тъкмо щеше да избухне, но умът му започна да се прояснява. Мисълта за това как някой можеше да прецени срещата им с Лия, го стресна. Гласът отново се провикна. Обзе го безпокойство. Срамът щеше да е огромен, ако го видеха така — в похотлива схватка с една бяла робиня. Погледна голото тяло на Лия и зачервеното й от страст лице. Беше невинен, нищо лошо не беше извършил, но другите нямаше, да повярват в това!

Загубила контрол от желание, Лия се съпротивляваше на втория му отказ. Погали гърдите му и се притисна към него, знаейки, че и последната й битка щеше да е загубена, ако той отново я отхвърли. Мъжкият глас отново извика, този път по-близо. Трябваше да спре лудостта й и да прекрати унизителна сцена.

Вождът я бутна силно назад. Тя се молеше, пристъпвайки към него и го призоваваше да я хвърли на твърдата земя.

— Хия! — заяви той твърдо, но тихо. Бързо завърза панталона си и изчезна в гората, ядосан на самия себе си, че позволи сцена, която вероятно ще накърни репутацията му.

Толкова ослепял и тъжен ли беше, че можа да допусне острите му сетива за един кратък миг да се замъглят? Отдъхна си, когато Великият дух още веднъж се намеси. Какво ставаше с него, с гордостта му? Загубата на Шали му се отрази страшно зле.

— Шали, моя любов, имам нужда от теб — прошепна той.

Лия потрепери от ярост и унижение. Как смееше той да отхвърли огнените й желания? Внезапно гласът отново извика. Тя побесня, че Сивия орел отново й се изплъзва. Грабна дрехите си и се втурна в близките храсти. Отдалеч чу гласа на вожда, който отговаряше на зова. Другият мъж тръгна в неговата посока. Тялото й бе възбудено до божа. Закле се пред себе си — някой друг път, красиви мой воине, аз ще те имам…

Сивия орел подскочи от изненада, а очите му се ококориха, докато слушаше невероятния разказ на

Вы читаете Нежни екстази
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату