мъжа от племето Черна стъпка. Извика от радост и от благодарност тупна мъжа по гърба. Втурна се да помоли Блестящата светлина да се грижи за сина му няколко луни. Когато тя научи причината, сълзи на облекчение и щастие изпълниха очите й.
Преди Лия да се върне в селото, Сивия орел вече яздеше към лагера на Черния облак, за да върне щастието си. Благодареше на Великия дух, че не се поддаде на слабостта да притежава Лия, тъй като принадлежеше единствено на своята любима.
През последните няколко дни Шали наблюдаваше внимателно Чела — странната жена не отвръщаше на усмивките и на приятелските й жестове. При тази рязка промяна я обзе паника. Дали не е затворничка тук? Това ли са свирепите и жестоки диваци, за които чичо Тед и другите заселници говореха тъй често? Тя се увери само, че са непредсказуеми. В първия миг, щом остана сама, тя се опита да се изправи, но беше твърде слаба и краката не държаха олекналото й тяло. Отчаяно се отпусна върху кожите, сълзи от объркване и умора премрежиха очите й. Какво да прави сега, чудеше се тя. Само да можеше да си спомни каква съдбоносна случка я бе хвърлила в ръцете им.
Чела и Смелата мечка посрещнаха разтревожения ездач, който пристигна в галоп до лагера. Щом той слезе от коня, Смелата мечка заговори пръв:
— Защо не дойде по-рано, Сив орел? През тези няколко луни Птицата на смъртта няколко пъти призова Шали.
Сивия орел прочете гнева в очите и гласа на воина.
— Не знаех, че все още е жива, докато Гордия елен не дойде при мен миналата луна. Търсихме я много слънца, но не открихме и следа от нея. Оплаквахме смъртта й. Къде е? — запита нетърпеливо, ядосан, че го бавят.
Когато Смелата мечка му спомена за двамата пратеници, Сивия орел остана като гръмнат.
— Нито един воин не е влизал в лагера ми, освен Гордия елен. Защо чака толкова дълго, докато изпратиш втория пратеник? Сърцето ми щеше да се пръсне от мъка!
След като си размениха няколко разгорещени думи, проблемът беше решен. Смелата мечка набързо му разказа как е открил и как се е грижил за Шали. Описа му колко объркан е бил, когато Сивия орел не обърнал внимание на първия пратеник, който сега се разбра, че въобще не бе пристигнал. После подробно се спря на състоянието й. Най-накрая нерешително започна:
— Не знам как да ти го кажа. Сив орел. Шали вече не е Шали.
Объркан, Сивия орел го запита какво иска да каже.
Нарича се Алиша Уилямс. Говори само на езика на белите. Не разбира нашия език. Не познава нито Смелата мечка, нито Чела. Когато споменавам името на Сивия орел, тя не реагира. Раната на главата й е отнела спомените за нас — завърши гласно той.
— Може би когато се е събудила, е била объркана, но щом ме види, ще си спомни — уверено заяви Сивия орел и помоли да го заведат при нея.
Когато двамата мъже и жената влязоха в шатрата, Шали вдигна поглед. Смущение замъгли зелените й очи, когато непознатият се втурна напред, прегърна я, а после страстно я целуна по устните! Инстинктивно се отдръпна от него. Как си позволяваше този мъж да се отнася така с нея! Вгледа се в красивия воин с бронзова кожа и блестящи черни очи. Той се усмихна и я погали по бузата. Тя го плесна по ръката и се отдръпна по-надалеч от него.
Смутен, той промърмори:
— Шали? Ваете чедаке.
Тя го загледа. И той я нарече със същото име, но тонът му беше нежен и мек. Кой е този мъж? Защо се отнася така към нея? Защо я целуна? Веднага го попита:
— Кой си ти? Къде е чичо Тед? Къде съм аз? — Погледът и треперещият й глас издаваха страха й.
Сивия орел я погледна смаяно. Тя не го познаваше! Докосна превръзката на главата й и я запита дали я боли. Говореше на сиукски и естествено тя не го разбра.
— Защо ми викаш Шали? Те също ме наричаха с това име — кимна младата жена към Смелата мечка и Чела. — С коя жена ме бъркаш? Аз съм Алиша Уилямс. Къде е чичо? — Сълзи от безсилие изпълниха очите й.
— Аз съм Сивия орел, ти си Шали — заяви на английски воинът.
Тя разтвори очи от изненада. Въздъхна с облекчение — този мъж говори английски. Сега вероятно можеше да получи отговори на многото въпроси, които я измъчваха.
— Сив орел, къде съм аз? Какво се е случило с мен, с фургона, с който пътувах? Другите не говорят английски и не можаха да ми кажат нищо.
Воинът отново впери очи в нея.
— Не ме ли познаваш? — запита невярващо.
Вглеждайки се внимателно, тя поклати глава.
— Ако те бях срещала по-рано, със сигурност щях да те запомня — разсъждаваше тя на глас, усещайки някаква необяснима тревога у него. — Къде са чичо и останалите? Да не би да се е случило нещо, което не мога да си спомня? — запита боязливо тя.
— Ти падна в реката и водите й са те довлекли дотук — отвърна Сивият орел.
Тя се замисли над това, а после попита:
— Къде съм? Защо чичо Тед го няма? Защо се държиш тъй, че все едно трябва да те познавам? — настояваше тя озадачена. Нещо неуловимо й подсказваше, че той говори сериозно и честно.
— Аз съм твоят съпруг — спокойно отговори той, наблюдавайки какъв ефект ще произведат думите върху нея.
— Мой… съпруг? — повтори тя. — Невъзможно! Аз не съм женена. Никога по-рано не съм те виждала — възрази тя, обезпокоена от мрачния му поглед.
Разтревожен от степента на травмата й, той меко заяви:
— Ти си Шали, моя жена от пет зими, пет години според белите — изясни той.
— От пет години? Твоя жена? — повтори тя. Разгледа внимателно лицето му. Нищо не й проблесна. — Как мога да бъда твоя жена, след като никога по-рано не сме се виждаш?
— Срещнахме се в укреплението на чичо ти преди пет зими. Влюбихме се един в друг и се събрахме. Имаме син — Сияйната стрела, на четири години. — Добави той новия факт, надявайки се в този объркан мозък нещо да се проясни.
— Син ли? Аз нямам деца! Та ние не се познаваме! Защо ми говориш такива неща? Искам да се върна при чичо Тед. Веднага ме отведи при него!
— Белият човек, когото наричаш чичо Тед, е мъртъв от много зими. Как така си забравила тези неща? Дали раната, която ти нанесоха Сините куртки, не е причината?
— Сини куртки? Не те разбирам. Видях чичо Тед само преди няколко дни. Защо казваш, че е мъртъв от години? — поинтересува се тя, а страхът прониза сърцето й и я обзе паника. Какво правеха с нея тези индианци? Защо й разказваха такива безумни лъжи?
— Сините куртки откраднаха нашия син, а теб раниха. Ти падна в реката и тя те довлече дотук. Смятах, че си умряла, докато Смелата мечка не ми прати вест, че си жива. Той ми каза, че говориш и се държиш странно. Сега разбирам какво е имал предвид.
Тя отмести поглед към другия индианец, който трябва да беше Смелата мечка, а после отново към онзи, който се наричаше Сив орел.
— Сигурно ме бъркаш с някого. Аз не съм твоята Шали, аз съм Алиша Уилямс.
— Шали е името, което ти дадохме, когато дойде да живееш с нас. Оженихме се преди пет зими, имаме син. Не отблъсквай тези красиви спомени, Тревисти очи. Аз те обичам и имам нужда от теб. Докато се страхувах, че си мъртва, сърцето ми изгуби всякаква вяра и радост.
Странните му думи я обезпокоиха и смаяха. Защо продължаваше да се заблуждава? Очите му я молеха да се съгласи, а тя не го правеше. Как може да е женена за този мъж и да не си го спомня? Син? Невъзможно! Но той говори сериозно! Дали сънува, или още е замаяна?
— Как е възможно да съм Шали, твоята съпруга, когато не те познавам? — разсъждаваше тя.
— Ударът по главата е изличил тези мисли от съзнанието ти. Казвам ти истината, Шали — закле й се той искрено.
