неговото място, гледайки го с любов и облекчение. Независимо какво бъдеще си избереше синът му, той винаги щеше да го обича и уважава.
Обърна се и видя как Шали го наблюдава с копнеж. Отиде при нея на леглото. Когато пламтящите зелени очи се срещнаха с черните, те знаеха думите, които щяха да дойдат по-късно, много по-късно. Пресегна се към нея и я притегли към себе си. Тя огледа дали по гъвкавото му тяло няма следи от рани. След като не откри нищо, което да загрозява красотата му, тя се усмихна доволна.
Той я притисна върху бизонската кожа и я целуна продължително. Сякаш за да докажат непобедимостта на своята страст, те бавно стигнаха до екстаз, подхранвайки постепенно запалените въгленчета, докато се разгоряха от дръзко желание. Устните му усетиха сладкия вкус на устата и гърдите й. Топлите му ръце галеха тънкото й тяло. Тя усети вътрешната треска, макар да бе напълно отпусната. Почувства огън в себе си, но и блажена хладина В тялото й бушуваше огромно удоволствие. Обичаше това замайващо усещане, но изпитваше и глад. Това беше както възторг, така и мъчение. Колко обичаше този мъж!
Докато той изследваше тялото й, тя се любуваше на прекрасната му плът. Движенията му нарочно бяха бавни и омайващи. Чувствената игра продължи дълго. Когато вулканът щеше всеки момент да избухне, Сивия орел прошепна няколко пъти в ухото й, че я обича Двамата се отдадоха на бурния устрем, който неудържимо ги разтърси. Лежаха прегърнати, понесени по вече спокойните води на дръзкия екстаз.
Докато лежеше сгушена в прегръдките му, тя започна да му разказва за Бягащия вълк и Лия. С целувка той я накара да замълчи, а после каза:
— Сега спи, моя любов. Ще говорим за тези неща, когато новото слънце изгрее.
Изтощени, те спаха докато зората показа отново лика си. Денят започна със спомени за неотдавнашната победа. Съветът се събра много рано сутринта. Решено бе да тръгнат на лов за бизони, докато Сините куртки ближеха раните си и събираха сили.
— Първо ще ловим бизони. После племето Черна стъпка ще се присъедини към нас за Танца на слънцето. Трябва да действаме, докато Сините куртки не са се съвзели от раните си.
Шали вдигна очи и забеляза пълният с копнеж поглед на Бялата стрела, устремен към Скитащата кошута, която свенливо отвърна на усмивката му. Щастие блестеше в очите й, когато побутна съпруга си. Погледите им се срещнаха.
— Скоро нашият брат ще познае любовта и радостта, която ние изпитваме — рече той.
Ръка за ръка тръгнаха на разходка. Когато спряха да поговорят, Сивия орел попита:
— Какво се случи, докато аз преследвах враговете?
Шали се сети колко много има да му разказва. Започна предпазливо, молейки се той да не отгатне тайната, която тя бе длъжна да премълчи — за Поучуту. Описа му боя с Лия и храбрата намеса на Бягащия вълк. Обясни му предателския план на Лия. Той се усмихна, тъй като тези думи го правеха щастлив. Завърши разказа си със случката със Стърджис. Сивия орел беше силно заинтригуван.
— Повярва ли на тези думи за мира? — запита той с особен тон.
— Да. Можеше да ме убие и да ни остави да умрем.
— Аз бях тук, за да те защитя, теб и останалите — поправи я той.
— Аз не знаех, че си наблизо, както и той — възрази тя меко.
— Така е. Все пак на бял не може да се вярва.
— Какво ще кажеш за хора като Джо Кени и онези двама, на които ти разреши да избягат? — напомни му тя.
— Както винаги, Тревисти очи, ти говориш мъдро и внимателно. Някои бели не са лоши — съгласи се той с готовност.
Тя се засмя весело.
— Ако не се страхуват от сянката на могъщия Орел и омразата му, други бели биха склонили да има мир. Ако се спомене за примирие, трети ще подскочат от радост.
— Очите ти се замрежват от мечти, малка моя. За тях Сивия орел е индианец, не е просто човек.
— Ти никога няма да бъдеш просто човек, любими. Ти стоиш над другите и всички го знаят. Ако не беше твоето мъжество, племената щяха да воюват поотделно срещу общия враг. Само ти си способен да ги обединиш в една голяма сила, от която се страхуват белите. Да се постигне примирие с теб, означава да се изиска примирие от всички. Белите те знаят като водач, трябва първо да спечелят разположението ти. Преди много зими ти ми каза, че един човек не може да държи под контрол съдбите на много народи. Но ти си точно такъв човек. Накъдето и да поведеш хората, те те следват. Каквото предложиш, останалите те слушат. Думата на Сивия орел тежи. Само ти можеш да постигнеш мир.
— Желаеш да говоря със Стърджис ли? — запита той тихо.
— Искам нашите синове да видят живота такъв, какъвто ти го познаваш от едно време. Само мир с белите може да ни даде това. Те никога няма да бъдат изгонени оттук. Мирът е единственият път, по който сега трябва да се тръгне. Съдбата на индианците е в ръцете ти, любов моя. Помоли Великия дух да те поведе. Вслушай се в думите му, а не във възмущението на сърцето си. Умрелите не могат да се върнат при нас, но може да се запази живота на останалите. Невъзможен ли е мирът?
— След като се върнем от лова, по време на Танца на слънцето, ще помоля Уакантанка за видение. Ако Той желае така, ще разговарям със Стърджис.
Тя го прегърна, а той се засмя.
— Не мога да обещая мир, Шали, но ще потърся волята на Великия дух — добави той с усмивка.
— Аз само това искам, любими — прошепна тя нежно.
Следващите седмици минаха неусетно в много работа. Този път само няколко ловни дружини напускаха лагера едновременно. С тях бяха изпращани воини, за да ги охраняват, а друга група пазеше лагера. Три седмици по-късно първият лов на бизони приключи с голям успех и без неприятелски нападения.
Хората в лагера бяха заети е подготовка за Танца на слънцето и тържеството по случай победата, когато се случиха две събития: дойде покана от Стърджис за среща между него и Сивия орел, и Полегналият храст бе положен върху скелето на мъртвите. Бялата стрела учтиво изчака една седмица траур, преди да отиде при Скитащата кошута, за да поиска ръката й, но не преди тя любезно да откаже на Говорещата скала. Все още скърбящ за жена си, Говорещата скала с готовност прие отказа й, тъй като също бе научил, че приятелят му и момичето се харесват.
Скитащата кошута се съгласи при едно условие — ще се съберат само щом бъде построена нова шатра, в която да не витае духът на първия й съпруг. Бялата стрела спокойно се съгласи. Щяха да се съберат две седмици след Танца на слънцето.
Шали изпрати с поглед съпруга си, когато той тръгна да разговаря със Стърджис за примирие. Нощта дойде, а той не се връщаше. Тя задрямваше и уплашено скачаше, разтревожена от дългото му отсъствие. Защо се бави? Дали предложението на Стърджис не беше някакъв пъклен план, за да го хванат в капан? Да не би да са оттеглили предложението си и искат отплата за унищожаването на хората на Ходжис? Дали самият Стърджис не е убит? Или не са одобрили мъдрия му план и са го използвали като примамка за любимия й?
Безкрайно чакане и страдание! Защо тя бе принудена да седи, докато нейният любим се сблъсква със смъртта и опасността всеки ден? Почувства се тъй ненужна и уязвима.
Утрото дойде, а все още нямаше и следа от съпруга й. Не може един разговор да отнеме толкова време! Напрегната, тя отиде да се изкъпе на реката. Съблече се и се потопи с удоволствие в хладката вода. Поплува, за да умори тялото си и да стимулира духа си. Най-накрая тръгна към брега. Излезе от водата и спря, водата стигаше до тънкия й кръст.
Една ръка я хвана за рамото. Дъхът й секна от уплаха и инстинктивно се обърна, за да се отбранява. Срещу нея се изправи усмихнатото лице на съпруга й. Весели пламъчета танцуваха в черните му очи. Палава усмивка повдигаше ъгълчетата на чувствените му устни. Бронзовото му тяло блестеше мокро.
— Ти! — извика тя, а после игриво го плесна по гърдите. — Къде беше? Изгубих си ума от тревога!
— Да не би това да наричаш тревога — да играеш като видра във водата? — закачи я той. — Искаше да говоря със Стърджис за мир. Така и направих.
Той се наведе и я захапа за ухото, после я сграбчи в прегръдката си.
— Какво стана? — възкликна тя с нетърпение, след като забеляза, че той иска да се люби с нея още в този момент.
