— Първо да постигна мир с жена си — дяволито продължи той играта си.
— Ако не ми кажеш какво се случи със Стърджис, ще предизвикаш война — задъхано каза тя, малко раздразнена от него, но и възпламенена от действията му.
— Как можеш да ми говориш и мислиш за проблемите на белите, когато аз имам по-належащ проблем? — шеговито й каза той, слагайки ръката й върху мъжеството си.
— Мъже! Няма те цели дни, аз се безпокоя за теб, после се промъкваш и се опитваш да ме прелъстиш? — упрекна го тя.
— Мирът може да почака до следващото слънце, Шали, а днешното слънце е за любовта ни. Липсваше ми и имам нужда от теб. Стърджис иска примирие, както и Сивия орел. Но други трябва също да дадат своя глас. Когато племената се срещнат, ще им предам думите на Стърджис. Аз нямам власт да говоря от името на всички племена, дори на моето, без Оглала да се съгласи. Стърджис вече има голяма власт. Трябва да убеди своите хора, че мирът с необходим. Той ще говори с тях, а аз — с нашите. Не бива да насилваме примирието. Всичко трябва да е съгласувано.
Тя се усмихна с облекчение и възхита.
— Това все пак е началото — оптимистично заяви тя. — Сигурна съм, че ти и Стърджис ще намерите път към мира — убедено каза тя.
— Хубаво ще бъде, ако постигнем мир. Аз също искам синовете ни да поживеят в дни като някогашните — призна той. — Скитащата кошута готви ли се да се съедини с нашия брат? — запита той, сякаш забравил за предишната тема.
— Аз й помагам да постои новия вигвам. Скоро всичко ще е готово. — Тя се облегна към него и леко го захапа по рамото.
Той каза разсеяно:
— Чела, Смелата мечка и Черния облак скоро ще дойдат. Те ще бъдат гости на тържествата и ще наблюдават Слънчевия танц със своите братя Оглала. Имаме много работа.
Тъй като той се държеше, сякаш възбудата му е отминала, за да му напомни, тя запита съблазнително.
— Помниш ли как се любихме първия път, след като се върнах от мъртвите?
— Никога не забравям подобни неща — дрезгаво й отвърна той.
Тя се засмя весело.
— Толкова ме беше страх онзи ден. Бях забравила какво е да се любиш, без да изпитваш срам и задръжки.
— Днес отново бихме могли да отидем в гората — предложи й той съвсем открито.
Тя се усмихна.
— Може би — съгласи се тя.
— Хайде, малка моя. Време е да ти покажа как трябва да посрещаш мъжа си, когато се е върнал от дълго и опасно пътешествие. — Той я хвана за ръката и й помогна да излезе от водата. Взе едно одеяло и го уви около тялото й. Взе ръката й в своята и тръгнаха.
Намериха прекрасно място, където никой нямаше да ги безпокои. Тя не спря ръката му, която свали одеялото. Той го разстла върху меката трева. Седна, после се усмихна в зелените й очи. Хвана ръцете й и я издърпа до себе си, падайки леко назад, а тя легна върху него.
Тя се разсмя волно.
— Да не би да имаш предвид някой нов урок, любими?
— Защо, след като не съм се уморил от старите? — весело се пошегува той, а черните му очи гледаха дяволито.
Дъхът й спря в гърлото, а страстта се промъкна в прозрачните й зелени очи. Защо той винаги я вълнува така? Не можеше да си представи, че някога се е съпротивлявала или за малко е обръщала сърцето си от него и му се е сърдила? Той беше всичко, от което имаше нужда.
— Тук има много билки с различни миризми, които променят вкуса и ние ги използваме в храната си. Защо не потърсим някои билки за любов? — игриво рече тя, мъчейки се да подтисне смеха си.
Той се забавляваше от вълнуващата й игра. Очите му се изпълниха със смях и любов.
— Да не би да ти омръзвам, след като сме живели заедно само пет зими? Какво да направя, за да поправя тази несправедливост?
— Научи ме на всичко, което знаеш — съблазнително го помоли тя.
— Всичко ли? — повтори той, а после се засмя.
— Може само на онова което би искал да знам — мило продължи тя.
Внимателно и нежно той я обърна по гръб. Устата му се впи в нейната. Скоро вече не забелязваха нищо, освен своята любов. През последните години любовта и страстта им се обогатиха и задълбочиха.
Лек ветрец милваше телата им, а меката слънчева светлина приятно ги топлеше. Целувките му бяха горещи като пустинно слънце. Дрезгавият му глас беше омайващ и покоряващ и още повече я пленяваше. Кръвта й кипеше силно и разпалваше страстта й.
Ръцете й галеха мускулестия му гръб и рамене леко и нежно, а после по-страстно. Притегли го по-силно към нетърпеливото си тяло, подбуждайки го към смелост. Зъбите му игриво дразнеха устните и тялото й, предизвикващи тихи стонове. Ръцете му изследваха всеки сантиметър от тялото й. Събуждаше в нея нови желания, подканяйки я да му се отдаде напълно.
Сякаш никога не можеше да му се насити, тя безмълвно молеше за още. Отдадоха се напълно един на друг без никакви задръжки. Тя мяташе глава на една и друга страна, докато той дразнеше напрегнатите й гърди, Той трепна, когато усети топлите й ръце по тялото си, тъй като тя го възбуждаше по особен начин.
Когато най-накрая той влезе с лекота в пламналото й тяло, тя го прие с бясно желание и трескаво удоволствие, което друга жена не можеше да направи. С всеки блажен удар тялото му жадуваше все повече за нея. Плъзгаше се с нарочно забавени движения, сменяше се с диви удари. Всеки път, щом устните му се допираха до нейните или до гърдите й, тялото му се разтърсваше от желание. Но той държеше здраво поводите на дивия си жребец.
Пленена в омайващия свят на пламтящата страст, та му говореше неща, които никога не бе произнасяла. Телата им, устремени към една и съща цел, се движеха със съвършена съгласуваност.
Очите й блестяха от желание и любов и тя дрезгаво изрече:
— Сега, любов моя. Сега!
Получил очаквания знак, той проникна дълбоко в тялото й, докато и двамата достигнаха до екстаза. Устни, тела и души се сляха и избухнаха в пълно блаженство, което не можеха повече да потискат. В златното затишие след любовта те дълго лежаха притиснати, любувайки се на сладкото спокойствие.
Шали се привдигна на лакът и се взря в привлекателните черти на своя съпруг, спомняйки си за последните шест години, откакто беше дошла в тази огромна необятна шир и срещна този силен и неустоим мъж. В началото любовта им беше забранена и дива. По-късно, след като не можеха да се откажат от страстта си, се пребориха с всички сили, за да стигнат до дръзкия екстаз, който сега преживяваха. Дързък екстаз… как по-подходящо би могло да опише върховната точка на тяхната любов?
— Каква хитра лисица обикаля из главата ти, малка моя? — запита той, гледайки светлината, която се отразяваше в зелените й очи.
Тя предизвикателно прокара пръсти по бронзовите му гърди, после се засмя щастливо и съблазнително прошепна:
— Не е лисица, любов моя, а само един могъщ орел се разхожда из нея.
ЕПИЛОГ
В много отношения краят на септември 1782 година беше спокоен. Дните бяха меки, а нощите — хладни. Сякаш още не беше решила да промени лицето си, Майката природа представляваше прекрасно съчетание на лято и есен. Късният лов на бизони завърши успешно и индианците вече се готвеха за идващата зима. По това време на годината човекът и времето бяха в мирни отношения с природата.
Бяха минали месеци от страшното поражение на войниците от форт Хенри. Разказите за уговорения мир се носеха из племето, а също и във форт Мийд, където полковник Дерек Стърджис вече командваше силите
