— Да убивам жени и деца, докато спят, не ми се отразява добре, сър. Но аз не съм страхливец — задъхано изрече той с несдържан гняв.
— А ти, Джош? И теб ли те е гнус, а? — презрително го предизвика Колинс, гледайки двамата мъже, които явно не оценяваха удоволствието от тази вълнуваща победа над най-опасния им враг.
— Ще се подчиним на заповедите, сър, но това не значи, че са ни по вкуса.
— Тогава си вземете малка награда.
— Каква награда, сър? — запита Джош в недоумение.
— В лагера има много хубави жени. Няма нужда веднага да ги избивате — студено им намекна той.
— Значи всъщност можете да си прекарате времето с някоя, а после да й прережете вратлето, а? — извика изумен Пийт, шокиран от безсърдечието на предводителя си.
— Защо не? — с безразличие заяви Колинс. — Тук има много жени, които нямат съпрузи и бащи. Трябва да намеря някъде облекчение. Те затова са тук, господа.
— От вас ми се гади тъй, както и от това нападение! — прогърмя гласът на Пийт, преди да успее да се овладее. Какво щеше да си помисли майка му, ако извърши подобно зверство?
— Страхливците изглупяват, Пийт. По-добре се опомни или ще умреш, преди да е дошло утрото — предупреди го Колинс. — Успокой нервите си и се поразсей. Най-малкото, което можем да направим, е да оставим такава следа, че винаги да ни помнят?
Пийт се загледа в отдалечаващия се гръб на Колинс.
— Хайде да се махаме оттук, Джош. Знаеш какво ще се случи, щом влезем в лагера.
— Искаш да кажеш, да дезертираме? — запита Джош, но тази опасна мисъл вече бе влязла в главата му.
— Точно така — прозвуча бързият отговор. Джош хвърли замислен поглед към отряда, който започваше да се приготвя за предстоящото нападение. Ухили се момчешки към Пийт.
— Хайде да вървим — съгласи се той.
Индианците се объркаха, когато Сивия орел им сигнализира да пропуснат двама млади войници от лагера на Сините куртки. Тъй като вярваха на военния си вожд, те не обърнаха голямо внимание на тази любопитна случка.
Решили да се отправят към форт Мийд, за да дадат обяснение на тамошния командир, Пийт и Джош по- късно щяха да научат, че са били на косъм от смъртта, а Стърджис да разбере, че смелата му постъпка не е довела до изтреблението на войската на Ходжис. Той с облекчение щеше да чуе, че Сивия орел е отгатнал плана им и сам ги е измамил. Независимо от нападението, храбрият и щедър жест на милосърдие щеше да стане основа за бъдещи преговори за мир: След поражението на Колинс на Пийт и Джош щяха да гледат като на щастливо оцелели от трагичното насилие, а тайната им остана известна само на Стърджис и индианците. Двамата младежи, сконфузени и радостни, щяха да разберат, че Стърджис няма да предяви срещу тях обвинения в дезертьорство.
— Слушайте ме, момчета — тихо започна Колинс. — Време е да дадем на червените копелета да се разберат. Запазете си каквито искате — трофеи, ако щете дори и кон, но не оставяйте нито един жив дивак. Позабавлявайте се, преди да изгорим лагера до основи. Може да мине доста време, докато намерите другаде жена.
— Искате да кажете, че можем да вземем някои жени с нас, така ли? — поиска пояснение един похотлив войник.
— Само, ако е хубава, Танкърсли — весело се пошегува Колинс. — Някакви въпроси?
Тъй като нямаше въпроси и коментари, Колинс се ухили.
— Добре, момчета, хайде да тръгваме. Ако действаме предпазливо, ще ги изненадаме. Правете каквото е необходимо, но докато се придвижваме, не давайте признаци на живот. С нас няма да вземем никакви жени-заложнички, така че правете каквото искате, но тук.
В мига, в който последната дума напусна презряната му уста, боен вик, който би събудил и умрелите, раздра въздуха. Объркани от изненадата, войниците нямаха възможност успешно да се защитават. Започна ръкопашна битка на всеки срещу всеки. При близостта и отчаяната бързина на противника кремъклийките пушки не бяха от полза, войниците грабнаха смъртоносните саби и пистолети — оръжия, които можеха да гръмнат само веднъж, ако не бъдат заредени отново със сачма и барут. Няколкото изстрела, които успяха да дадат, не уцелиха гъвкавите им мишени.
Ножове, копия и стрели бяха смъртоносните оръжия, с които индианците боравеха ловко и пъргаво. Те имаха добре обучени, жилави тела и бързи рефлекси. Войниците нямаха никакъв шанс срещу тези майстори на боя. Умелите безмилостни удари ги поразяваха отвсякъде. Писъци от болка и ужас изпълниха въздуха. Сякаш усещайки значението на това сражение, Майката природа мълчеше съучастнически.
Индианците знаеха защо войниците са тук. Те убиваха и осакатяваха, за да попречат на врага да застраши домовете им и в бъдеще. В началото силите бяха равни, но шансовете бързо преминаваха на страната на индианците, докато войниците безпомощно падаха покосени от оръжието им.
За Колинс нямаше съмнение: Сивия орел желаеше лично да се бие с него. Всеки воин, който го подминаваше, само му се хилеше и отказваше да се сражава с него. След малко бе обграден от няколко воини с копия, насочени към тялото му. Беше хванат в капан, но никой не правеше опит да го нападне. Чувал достатъчно разкази за ужасни изтезания в ръцете на индианците, Колинс се страхуваше, че разбира съдбата си. Решен да умре бързо, той се втурна напред, но беше отблъснат в центъра на опасния кръг с леки побутвания на копията им.
— Страхливци! Боите ли се да се биете с мен? Трябва ли петима от вас да се сражават срещу един бял? — крещеше той презрително, но без никакъв ефект. От ужас той потрепери. Не можеше да стори нищо, освен да наблюдава как избиват всичките му войници, а той безпомощно да чака съдбата си, която щеше да бъде по-тежка от тази на хората му.
Няколко войници успяха да стигнат до конете си и да ги възседнат. Двама бяха незабавно свалени, за да продължат кървавата и безсмислена битка. Друг войник извика от болка, когато в гърба му се забодоха няколко стрели. Някои хукнаха да бягат, но воините ги последваха, решени нито един участник в акцията да не остане жив, за да не се бие отново. От цялата войска само трима души щяха да доживеят и да стигнат до форт Хенри, за да докладват за смайващото поражение на Ходжис.
Когато Червения облак с огромна сила забоде ножа в корема на един войник, се изсмя студено:
— Заради Жената костенурка, бяло куче! — Няколко пъти забиваше ножа в тялото на мъртвия, докато най-после Говорещата скала го дръпна настрани и го разтърси, за да дойде на себе си.
Малкия бобър получи най-опасната рана, когато един пистолет гръмна, насочен към лявото му рамо. Незабавно трима воини го наобиколиха и го спасиха.
— Лежи мирно, Капа Чистинна! Пази силата и кръвта си, докато избием белите кучета.
Други получиха по-дребни рани и одрасквания, но нищо сериозно. Не след дълго всички Сини куртки или бяха избити, или умираха с изключение на Колинс. Никой не даде помощ на гърчещите се в агония или облекчение на мъчителната им участ. Щом всичко свърши, останалите воини обкръжиха Колинс, увеличавайки разстоянието между него и застрашителните остриета.
Колинс се въртеше на всички страни, наблюдавайки с нарастващ страх самоуверените воини. Бойците го дразнеха със смях и подигравки всеки път, когато прекрачваше напред, за да ги накара да го прободат, но го отблъскваха без нито една драскотина.
В тишината се чуваха само стоновете на умиращите. Изведнъж вражеският свиреп кръг се отвори. Високата бронзова фигура, която пристъпи напред, нямаше нужда от представяне, беше могъщият Сив орел. Кръгът незабавно се затвори след него. Колинс замръзна от уплаха. Какво щяха да му сторят? Коленете му трепереха от слабост, заплашвайки да се огънат.
— Какво чакаш, дивако? — запита разтреперано Колинс с фалшив кураж.
Сивия орел се усмихна подигравателно на безпомощния сега човек, който се бе осмелил да тръгне към лагера му и да избие всички там. Бавно, сякаш цялото време на света беше негово, Сивия орел свали маската с еленови рога. После махна мокасините и уанапина си. Застана бос, облечен само с кожени бричове. Колинс се зачуди какво означават тези приготовления. Воините поемаха всяко украшение на Сивия орел и го поставяха на земята извън кръга. Изправяйки се, вождът мълчаливо се взря в Колинс!
Колинс започна да се бори, когато внезапно няколко воини се спуснаха и свалиха куртката, шапката и ботушите му! Кръгът от тела се затвори отново. Колинс гледаше озадачен, обут само в тъмносин
