— Ти излъга Бягащия вълк, излъга и Сивия орел, Лия. Той никога няма да те обикне и да ти повярва. Ще те мрази задето си ни убила. Помисли! — увещаваше тя побърканата жена.
— Той ще си помисли, че някой враг ви е убил. Ще пробода и себе си, за да му докажа, че съм се борила да спася живота ви. Ще ми бъде много благодарен и ще ме запази при себе си. Разбира се — възбудено бърбореше тя. — Когато се зачуди защо кървя, ще му кажа, че съм пометнала в яростната битка, че съм се жертвала, за да ви помогна.
— Кървиш ли? Искаш да кажеш, че не си бременна? — запита Шали, като гневът замени голяма част от страха й.
— Не ставай глупава! Никога не съм била бременна. Бащата на първото ми дете ще бъде самият Орел, а не тоя стар глупак!
— Няма да стане, Лия — възрази Шали, надявайки се, че някой ще чуе виковете. Но как можеш да се обясниш с луд човек?
— След като види потъналото ти в кръв тяло, той ще полудее от мъка и ще поиска да го утеша! Колко дълго един мъжествен човек като него може да се отказва от уменията ми? След една седмица ще ме моли да ме вземе! — грубо възкликна тя. Тръгна към Шали с вдигнат нож.
Ужасена, но с прояснена мисъл, Шали я ритна в корема, когато се приближи. От силния удар Лия политна назад. Виковете им се смесиха за миг — Шали не видя, че ножът се заби в тялото на Лия при падането. Шали с мъка се изправи на крака, за да се подготви за следващия й удар, когато притичаха няколко мъже.
Чу ги и извика:
— Тя има нож! Прободе Бягащия вълк! Опитва се да убие и мен. Секунда по-късно се надвесиха над проснатото тяло на Лия. Тя не мърдаше. Единият я бутна с крак и тя се претърколи. Шали сподави вик, виждайки чудовищната съдба на Лия Уинстън: смърт от собствената й невнимателна и зла ръка. Шали се наведе над неподвижното тяло на Бягащия вълк. Сложи ухо на сърцето му и нададе вик от облекчение и радост.
— Занесете го в шатрата! Извикайте шамана! Бързо, той губи много кръв — крещеше и скоро старият вожд бе вдигнат на ръце.
Рамира гледаше Сияйната стрела, докато Шали се грижеше за Бягащия вълк, някогашния силен мъж, който сега се бореше да оживее. Шаманът опита всичко, но кръвта не спираше да тече. Старият вожд отпадаше, всички бяха безпомощни. Даже силните отвари не намаляваха божата му, а той само бълнуваше в страданието си. Часовете се точеха мъчително.
Малко преди свечеряване шаманът излезе от шатрата на Бягащия вълк и се отправи към Пезута Типи, за да се моли за спасението на любимия им вожд. Шали остана сама с ранения си свекър.
Тя седна до спящия, мислейки си за събитията от този трагичен ден. Беше свила колене към гърдите си и облегнала чело на тях. Дали Великият дух ще поиска живота му като отплата за слабостта му към Лия? Лия… тъжно е, когато един живот завърши в лудост и яростна омраза. Всъщност тя щеше да я убие! След всичките лъжи и измами! Ако Бягащия вълк не беше усетил, че е в опасност…
Изправи глава нащрек. Загледа се в болния вожд в пълно недоумение. Какво говореше той? Защо споменаваше това име? Тя затаи дъх, заслушана в невероятната тайна, преследвала го в продължение на години.
— Поучуту — викаше тихо той с напрегнат глас. — Ела, синко. Трябва да ти кажа някои неща, преди да умра в безчестие.
Шати го зяпна. Негов син? Поучуту? Най-вероятно бълнува! Поучуту беше скаут с наполовина бяла кръв, бивш враг на нейния любим!
Тя попи потта от веждите му.
— Почивай, Бягащ мъж, татко. Отслабнал си от загубата на кръв. Шали е тук, тя се грижи за теб — нежно нареждаше над болния.
— Трябва да го видя. Прати да го извикат — дрезгаво нареди той, измъчван от един дух.
— Кого да извикам? — настоя Шали.
— Поучуту. Трябва да видя другия си син — отвърна той.
— Ти имаш само един син: Сивия орел — меко му възрази тя.
— Имам двама сина. Той беше взет от мен преди да се роди. Налага се да говоря с него. Той трябва да ми прости, че съм се отрекъл от него. Сигурно ще ме разбере. Научих за раждането му твърде късно и не можах да му спестя тая мъка.
— Кой е този Поучуту, когото искаш да видиш, Бягащ вълк? — безпомощно запита та, страхувайки се от отговора му. Наистина, говореше тъй, сякаш бе взел наркотик!
— Скаутът е във форта. Майка му била бременна с него, когато я продали на белите. Казаха ми за него чак когато минаха шест зими. Не отидох да го намеря и не му казах, че е мой син. Изпитвам срам и болка. Знаят го като мелез и страда жестоко.
Шали едва не припадна. Не може да е вярно! Сигурно имаше някой друг Поучуту! Принудена да спре предателските си мисли, тя запита:
— Шали познава ли този Поучуту?
— Да. Шали е приятелка на моя син Поучуту. Той я обича и се би със Сивия орел, за да я притежава. Шали може да го намери и да го доведе при мен. Той е индианец.
На Шали й прилоша. Дали Лия не го е подлудила? А може би не чуваше добре изповедта му.
— Защо си се отрекъл от него, Бягащ вълк? Защо Сивия орел се е бил със собствения си брат? — нерешително запита тя с надеждата, че той няма да й отговори.
— Той не знае, че му е брат. Отрекох се от него, откакто истината стигна до ушите ми. Тя се омъжи за бял, а не ми каза, че носи мой син. Преди да умре, ми изпрати хабер. Гордостта ми коства сина. Трябва да го видя и да го помоля да ми прости.
— Сивия орел и Поучуту — братя? Скаутът — полуиндианец, син на индианка и на французин-ловец, е всъщност син на Бягащия вълк, значи е чист индианец? Представи си скаута от форт Пиер, с когото преди години се бе сприятелила, той я бе обикнал, а по-късно я предаде. Усети, че сърцето й се изпълни с мъка. Сега разбра защо той се отнасяше благосклонно към Сивия орел! Та той му е бил брат! Как е могъл Бягащия вълк да е толкова жесток и себичен? Колко пъти Поучуту и Сивия орел се бяха изправяли един срещу друг в битка? Поучуту беше неин приятел, той умря, защитавайки живота и честта й. Беше я обичал, макар предателски и егоистично. Ако съдбата беше решила другояче, Сивия орел би могъл да нанесе на Поучуту смъртоносния удар. Какво би си помислил и казал нейния любим, щом научи, че човекът, който се опита да го убие и да я открадне от него, всъщност му е бил брат? Как щеше да се почувства, като открие, че най- големият му съперник е бил син на баща му, негов несъщ брат? Как би се променил живота на Поучуту, ако знаеше истинския си произход? Колко ли е страдал като презрян мелез? Чист индианец и син на известен вожд! Колко е жесток и несправедлив животът!
— Поучуту умря, Бягащ вълк — тъжно съобщи тя на замаяния и трескав вожд.
— Моят син ли уби собствения си брат? — извика той.
— Не. Уби го бял човек. Защо му отказа името, което му се полага, както и място в шатрата си? Защо позволи двама братя да се сражават в битка? — гневно запита тя.
— Твърде късно беше да се променя каквото и да било. По сърце и начин на живот Поучуту беше бял. Той ни мразеше и предвождаше враговете ни срещу нас — трескаво говореше той.
— Не е вярно! По сърце винаги е бил индианец! Заради теб е живял в омраза и отричане. Защо?
— Тя се омъжи за бял ловец, спала е с него, докато е носила сина ми. Докоснат е от белите, значи повече не ми е син. Тя взе любовта със себе си. Не ми изпрати и дума, когато баща й я продаде. Сигурно и тя е страдала, както и аз. Тя направи нашия син по-долен и от белите!
— Тя не е страдала, Бягащ вълко, но Поучуту — да. Грешно беше да го обричаш на такъв живот. Ако не беше Великия дух, единият брат можеше да убие другия.
— Поучуту не е умрял от ръката на Сивия орел.
— Но това можеше да стане! Когато Сивия орел дойде да ме търси, той щеше да убие Поучуту, ако белият лейтенант не беше го направил. Как можеше да живее с такъв срам? Защо, когато е научил истината, не е изпратил да му кажат?
