Джанел Тейлър
Среднощни тайни
ПРОЛОГ
13 март, 1867 Савана, Джорджия
— Няма да умреш, Джоана Чапман, защото аз не ще ти позволя.
— Нали чу какво каза докторът, Джини, твърде късно е.
— Няма да позволя да е късно, ще намеря начин да те спася. Ще извикам някой друг доктор да те лекува. Той ще ти помогне, ще видиш.
— Трябва да гледаме истината в очите, Джини. Аз скоро ще умра. Не ми остава много време. Ще трябва да ме изслушаш и да сториш както ти кажа.
— Няма да умреш. И не бива да говориш. Имаш нужда от почивка, за да се възстановиш. Вчерашният ден бе изтощителен за теб, преместването от кораба и лекарският преглед. Нищо ти няма на сърцето — та ти си едва на осемнайсет. Сигурно докторът греши.
— Каза, че имам инфекция, разпространена по цялото тяло. Затова горя от тази треска, трудно ми е да дишам и едва се движа.
Джини си спомни мрачните думи, с които докторът бе описал състоянието на Джоана.
— Той обаче греши, като казва, че нищо не може да се направи за теб. Трябва да има някакво лекарство, което да ти помогне.
Джоана пое хрипливо въздух и поклати сплъстените си къдрици.
— Той каза, че няма. А също и корабният доктор. Нищо вече не е в състояние да ми помогне. Болна съм от седмици и непрестанно се влошавам. Вече приех съдбата си, Джини, и ти трябва да последваш примера ми.
— Лъгала ли съм те някога през шестте години, откакто се познаваме, Джоана Чапман? — Момичето поклати глава и Джини продължи: — Няма да умреш. Ще повикам баща ти — той знае какво трябва да се направи.
— Не можеш. Не искам да ме вижда как свършвам по този ужасен начин.
Разплакана и уплашена, Джини заговори:
— Толкова дълъг път изминахме, Джоана, от Англия до Америка. Не можем да спрем сега — не бива. Веднага щом се съвземеш, ще продължим за Тексас.
— Загърбваш реалността, Джини, а това не е типично за теб. Няма да се оправя — никога вече. Остава ми още съвсем малко.
Вирджиния Ан Марстън погледна бледата млада жена, която през всичките тези години й беше най- добра приятелка, повече от сестра. Не можеше да повярва на трагедията, не искаше да повярва. И въпреки това нито тя, нито медицината можеха да сторят нещо, за да се спаси Джоана. Нуждаеха се от чудо и се молеха за него, но милата й приятелка се влошаваше с всеки изминат час.
— Не, не мога да повярвам на това — проплака тя с насълзени очи.
— Трябва да отидеш в Тексас и да заемеш мястото ми. Трябва да направиш онова, което смятах да сторя аз. Ако татко е виновен, ще трябва да го накажеш заради мен и мама.
— Не говори за това сега. Имаш нужда от почивка. Трябва да вземаш лекарството, дето го остави докторът, то ще облекчи болките ти.
— Искам главата ми да е ясна, за да обмисля всичко. И без това не ми остава кой знае колко време.
— Не се предавай, Джоана, моля те. Бори се с болестта.
— Нямам вече сили да се боря, Джини. Слаба съм като новородено. Не мога дори да се храня сама.
— Да поговорим утре, когато ще си по-силна.
— Няма да съм тук утре. Трябва да решим всичко днес.
— Поне поспи малко. Ще ти донеса топла супа. Почти не си яла от сутринта. Как ще оздравееш, ако не се опитваш.
— Не съм гладна, а и вече губя тази битка. Искам да прекарам последните си часове, разговаряйки с теб. Не ми отказвай поне тази милост.
Джини чувстваше всяка дума като кинжал в сърцето си. Искаше да е силна и храбра заради най-добрата си приятелка, но й беше трудно.
— Само след година ще обсъждаме грешката на доктора на чай и бисквити.
— Не мечтай, Джини, не е честно и за двете ни. Трябва да отидеш при татко и да му се представиш вместо мен. Трябва да го накажеш.
— Ами ако баща ти наистина е виновен? — Тя си помисли за най-скорошното им откритие: тайната кутия на обемистия куфар на майка й, пълна с писма от бащата на Джоана. Там откриха и пари, с които си осигуриха пътя до Америка, за да може Джоана да се срещне с баща си, а Джини да потърси своя. — Спомняш ли си писмата, които открихме в куфара на майка ти, след като тя… си отиде? — Джини погледна уплашено задъханата девойка, мъчеща се да отговори, надвивайки изтощението и задуха. Избърса с влажна кърпа едрите капки пот, покрили челото на приятелката й. Видя мъката в очите на Джоана и я долови в гласа й.
— Ако мама е излъгала, че татко ни е изоставил, тогава защо той не ни потърси през всичките тези години? Защо не се свърза с нас? Защо не воюва за мен?
— Изоставил я е заради друга жена, осиновил е едно сираче и му е позволил да заеме моето място. Джини, той е обичал и желал тях, а не нас. Трябва да плати за онова, което е сторил. Мама умря в Англия. Аз ще умра, преди да се срещна с него. Унищожи ни неговият егоизъм, Джини. Той трябва да страда също както и ние. Не мога да извърша отмъщението, затова ще го направиш ти, Джини. Моля те, умолявам те. Това е последната ми молба, предсмъртното ми желание. Ти си моята най-скъпа и най-добра приятелка, моя сестра по сърце и душа. Няма да намеря покой, докато не бъде уредено миналото. Само ти можеш да ми направиш тази услуга.
Джини преглътна сълзите си, докато гледаше как изтощеното момиче с мъка произнася горчивите думи.
— Обичам те, Джоана, но не мога да се съглася на подобна измама. Никога не ще мога да излъжа баща ти и твоя приемен брат.
— Ти знаеш всичко за мен, за мама и за миналото. Знаеш и всичко, което се криеше в онези писма. Не могат да те разобличат, известни са ти всички факти. Ти можеш да се представиш за мен и да възстановиш справедливостта, като отмъстиш. Дори си приличаме — та хората нерядко ни вземат за сестри. Използвай приликата ни и наученото, за да ги заблудиш.
— Ако се проваля, могат да ме затворят за измама, а дори и да ме убият, ако нещата са така лоши, както предполагаше майка ти — Джини продължи без да спира, за да даде възможност на Джоана да си отдъхне. — Пък и не забравяй, че трябва да търся татко в Колорадо. Не съм го виждала, откакто ме изпратиха в пансиона в Лондон преди цели шест години. От осем месеца нямам вест от него. Липсва ми и се тревожа. Каза, че някой убил неговия партньор в мината и се опитвал да го премахне. Предупреди ме да пазя в тайна местонахождението му и да остана в Англия, докато реши проблемите си, а после или ще дойде да ме вземе, или ще ми прати вест. Аз съм единствената у дома, която знае, че не е загинал във войната, както бе съобщено.
— Баща ти сигурно е мъртъв, Джини. Ако беше жив, щеше да ти пише. Не бива да тръгваш за Колорадо неподготвена и без пукната пара, инак ще бъдеш изложена на безброй опасности. Нямаме почти никакви средства, така че не можеш да стигнеш дотам, без да се изложиш на риск. Ако намериш ранчото на баща ми и се представиш за мен, може би ще се сдобиеш и с пари за твоето издирване. Така ще бъде решена и дилемата ти.
— Не мога да открадна пари от Бенет Чапман и после да избягам.
— Необходимо е, трябва и можеш да го направиш. Знаеш, че вече е невъзможно да се върнеш у дома. В Грийн Оукс се разпореждат твоята мащеха и нейният нов съпруг янки. Тя ти забрани да се връщаш в плантацията и ти отряза всички доходи.
— Зная и се чувствам ужасно, че никога не ще видя сестра си. Родила се е, след като ме изгониха. Моята мащеха и синът й винаги са били крайно изобретателни и зложелателни. Не мога да отида там, нито да им позволя да узнаят, че съм се върнала. Ако не беше милостта на майка ти, никога нямаше да завърша
