най-старите дрехи?“ Тя обаче размени усмивки с Луси Ийвс и Ели Дейвис, без да му обръща внимание.
— А сега, дами, можем да започваме — Стив посочваше една след друга отделните части на фургона и обясняваше за какво служат.
Джини продължи да оглежда обидено водача, подразнена от нахаканото му държане. Той беше застанал на коляно, сочейки с ръка дъното на фургона, и обясняваше подробно конструкцията. Гласът му бе като леко развълнувана вода. Нищо не можеше да прочете по лицето му. Справяше се със задачата си с лекота, но Джини забеляза, че мислите му са някъде другаде. Погледът й се плъзна по лицето му, без да забележи бръчка или следа от белег. Брадата му бе на не повече от един ден, но му придаваше не неугледен и занемарен, а по-скоро тайнствен и загадъчен вид. Косата му бе черна и блестяща като гарваново перо на слънцето. Спомни си, че той беше висок — над шест фута. Очите й се плъзнаха надолу по широките му плещи, от които лъхаше сила, и плътно опънатата дочена риза, която се издуваше, когато движеше ръцете си, за да посочва отделните части на фургона.
Стори й се странно, че в кобурите му са затъкнати два револвера, макар да се намираха в лагер и толкова близо до цивилизацията. Още по-чудно й се видя, че кобурите бяха привързани с връзки за мускулестите му бедра по начин, познат й от снимките на известни каубои и стрелци. Оръжията, с красиво издълбани на дръжките инициали „S.C.“ и затъкнати в ръчно везани кобури, му прилягаха почти толкова, колкото и мургавата кожа. Без съмнение те представляваха неразделна част от образа му, също както и пъхнатият в калъф нож, завързан за левия крак — всичко това говореше, че пред нея стои мъж, опитен в изкуството да се защитава. Запита се какво ли прави този мъж, когато не предвожда кервани на Запад, дали е женен, има ли си приятелка. Уверена бе, че той крие доста тайни. Едно обаче беше несъмнено — с подобен учител щеше да й е трудно да се съсредоточи.
Стив бе привикнал едновременно да говори и върши няколко различни неща, така че вече бе разбрал, че красавицата го разглежда внимателно и отново не слуша. Почти бе готов да й направи забележка, но усети че вниманието й му е приятно. Щеше да бъде изненадан, ако тя издържи подготвителния период: най-вероятно до два дни ще моли баща си да останат в цивилизованата Савана. Без съмнение Ана е била разглезена, нафукана и богата южнячка, преди Северът да предизвика Юга и по всичко изглежда, че войната малко я бе променила. От кратките си наблюдения Чарлз Ейвъри не му бе заприличал на онези южняшки пораженци, които бързаха да се слеят със северняците. Той самият никога нямаше да забрави или прости онова, които янките му бяха сторили в един затвор, след като го плениха при Шайлох. Сигурно трябва да е бил глупак, че се захвана с тази война, която въобще не го интересуваше.
Но предстоящата мисия не беше като нищо друго. Да разкриеш хитреца или тайната група, която използваше кервана като маскировка, за да прехвърля откраднати скъпоценности на определен човек на Запад, не беше никак безинтересно, по-лошо бе, че се налагаше да мами всичките тези чудесни хора. Но така повеляваха заповедите му. По един или друг начин той трябваше да разкрие заговора и да спре доставката преди да е стигнала местоназначението си. Не бива да позволява пратката да бъде заменена за оръжие и амуниции за Червената магнолия — банда в Невидимата империя, страховитите Ку-клукс-клан — които щяха да ги използват за злокобните си планове. Водачът на тайната група бе изключително хитър. Той знаеше че скъпоценните камъни за разлика от златните кюлчета няма да предизвикват дълбоки следи от колелата и че камъните могат да бъдат скрити на много и различни места във фургона и багажа. Негова задача бе да открие тайника на съкровището и да залови престъпниците.
За да отвлече мислите си от мис Ана Ейвъри, Стив се загледа в нежната червенокоса Ръби Емерсън, която поглъщаше всяка произнесена от него дума. Млада майка на две бебета, едното от които само на няколко месеца, а другото — на малко повече от година — тя очевидно щеше да срещне затруднения по време на предстоящата подготовка. Но в очите й се таеше решителност. Това му харесваше и будеше уважението му, а малко бяха онези хора, които можеха да предизвикат в него подобни чувства. Готов бе да стори каквото е необходимо, за да опознае час по-скоро тези хора и да приключи мисията си и да се заеме със следващото предизвикателство.
Вниманието на Джини бе привлечено от пронизителен детски плач, но в този момент водачът застана пред нея и произнесе заетото от приятелката й име с рязък глас. Изненадана, тя подскочи и вдигна очи към навъсеното му лице.
— Мис Ейвъри, ако не слушате, нищо няма да научите — произнесе той с глас, който целеше да я стресне и сплаши.
Непривикнала с новото си име, тя не съумя да реагира веднага. Не обичаше да й се карат като на непослушно дете. Двамата размениха предизвикателни погледи за миг, а сетне мислите й се проясниха.
— Съжалявам, мистър Кар, но чух детски вик. Погледнах, за да се уверя че всичко е наред.
— Децата викат дори когато си играят, мис Ейвъри, а и предполагам, че бащите им ги наглеждат, както бе уговорено.
— Да, сър — кимна тя, за да приключи разговора. Останалите жени ги гледаха мълчаливо. Джини реши, че в добавка водачът е арогантен, груб и недодялан.
Сякаш прочел мрачните й мисли, той добави:
— Защо не ми помогнете, за да покажа как се смазват осите? Така поне умът ви ще е там, където трябва да бъде.
— С удоволствие — отвърна тя, стараейки се да прикрие срама и раздразнението си. Джини забеляза, че само едно момиче — чернокосата хубавица на име Кати Кинг — намираше ситуацията за забавна.
— Ще ни трябва кутията с грес, която е отзад — рече й той, сякаш за да й намекне, че не смята да я донася лично.
Джини си проби път през наобиколилите ги жени. Луси, Ели и Ръби й отправиха окуражителни усмивки. Тя откачи кутията от един пирон и се върна при вече ухиления учител, чието лице победоносно светеше.
— И сега какво? — попита тя, без да отвръща на усмивката.
Стив пое кутията, пълна със смес от катран и животинска мазнина, вдигна капака и показа върху най- близката ос как се нанася греста.
— А сега опитайте на другите три колела.
Джини се постара да повтори действията му. Жените я последваха от колело на колело, проследявайки опитите й. На последното си позволи да попита потъналия в мълчание Стив дали се справя добре.
— Нелошо за начинаещ, но с още тренировки ще се усъвършенствате. Само не бива да се разсейвате и да пропускате някое колело. Направите ли го, проблемите не ви мърдат — той се извърна и каза на другите, че е време за почивка. — Но не забравяйте да сте точно в два тук, дами.
Джини бе толкова изненадана и обидена, че изпусна капака и изцапа полата си. Не разбираше защо се заяжда с нея, може би нещо друго бе развалило настроението му. Когато видя какво е сторила, тя въздъхна ядно. После се зарече да не позволява така лесно да я ядосват.
— Вероятно роклята за нищо няма да става — отбеляза Стив, — но нали ви предупредих да носите стари дрехи.
— Това са най-старите ми дрехи — отвърна тя с леден тон и поглед, за да го накара да млъкне.
— Тогава вие сте невероятна късметлийка, мис Ейвъри. Другите едва ли имат това щастие. Надявам се да не събудите завистта им с красивата си външност и хубавите дрехи.
— Ще направя всичко възможно да се държа както подобава, сър — отвърна тя, без да крие сарказма си. — Не е необходимо да сте толкова груб и зъл. Никога не бива да допускате вашата лична неприязън да се смесва с работата, заради която сте тук — май така го казахте одеве. Като наш водач, включително и мой, можете да се придържате към този съвет и да се държите вежливо.
Зъбите му блеснаха в отговор.
— Не съм тук за да се държа вежливо, а за да ви отведа на Запад. Ако си позволя да се разсмивам или отпускам като вас тази сутрин, някой може да бъде убит. Разсейването и слабостта са опасни. Плаща ми се, за да ви наглеждам всички — а това означава и вас — та да пристигнете живи и в безопасност. И аз ще го сторя, каквото и да ми струва, дори ако трябва да бъда „груб и зъл“. Не мога да си позволя да се държа приятелски с хора, за които отговарям. Направя ли го, ще се намерят такива, които да се възползват, може би дори да се разбунтуват. Уверен съм, че очарователна госпожица като вас ще си намери достатъчно
