Джини видя, че животното се подчинява и сетне, когато Стив дръпна юздите, спира.
— Откъде да знам? — попита тя. — Това го нямаше в урока.
— Пропуск, мис Ейвъри, понеже нито едно от моите мулета не се възпротиви — отбеляза той. — А сега…
Тя вдигна втория впряг и го прекъсна.
— Не ми казвай, Стив. Нека да видя дали съм запомнила. Поправи ме, ако греша.
Той забеляза, че се бе обърнала към него на малко име.
— Продължавай, Ана.
Тя игнорира изненаданата му усмивка, когато приключи успешно с впрягането. Все още мислеше как се бе промъкнал незабелязано до нея, докато се бореше с мулето. Радваше се, че поне този път лицето й не бе пламнало като домат, за да му достави удоволствие.
— Така добре ли е?
— Добре е, но все още трябва да се упражнявате в притягането. Ще намина пак по-късно. Ако закъсате, викайте ме.
Когато най-сетне Джини приключи и се огледа, за да повика скаута за проверка, тя забеляза с облекчение, че няколко жени все още се бореха със своите впрягове. Махна му и проследи с поглед гъвкавата му походка, докато я наближаваше.
— Готова съм, мистър Кар.
Той заобиколи и провери всяка връзка. Над гърба на последното животно погледът му срещна нейния и той рече:
— Нито една грешка. Развържете ги и започнете отново. Повикайте ме, когато свършите.
Джини беше огорчена, че не добави нещо от рода на:
Докато чакаха да приключат и последните две жени — Мати Епс и Кати Кинг, Джини и останалите почиваха и бърбореха. Тя знаеше, че не само изглежда, но и мирише ужасно — потна и мръсна, покрита с мулешки парфюм и с разчорлена коса. Ала нито една от другите не бе отишла да се измие и Джини реши да не прави изключение. И все пак, беше й неприятно, че изглежда така, особено под внимателния поглед на скаута, който я оглеждаше като завързано животно, което не може да избяга.
Стив спря погледа си на Кати, чернокосата хубавица с разглезени маниери и флиртуващи очи, които хич не му харесваха. Тя нямаше никакво желание да предприема това опасно пътешествие, но Ед — мъжът й — не й бе оставил никаква друга възможност, а тя от своя страна, не правеше опити да скрие нежеланието си. Стив искрено се надяваше, че хубавицата ще успокои страстите си, преди да започне да му създава проблеми, защото и без това си имаше достатъчно. Нямаше съмнение, че тя прави всичко възможно да му привлече вниманието.
— Починете си за малко, дами, пийнете и… ако има нещо друго, защото е време да тръгваме. Днес една миля. Бъдете готови за тръгване след десет минути — той реши също да си отдъхне малко.
— Разходка? Тренировка? — оплака се Мати на Ели. — Още сега бих легнала на земята и бих спала цяла година! Не ни ли стига за днес? Чака ни и домакинска работа, преди да си легнем.
— Не можем да се оплакваме, Мати, иначе ще загазим. Съгласихме се да му се подчиняваме.
— Но аз току-що свърших, Ели. Уморена съм. А вие всички досега си почивахте.
— Защото се учим и работим по-бързо — похвали се Луиз.
— Ами, знаехте отпреди как да го правите. Никога не ми се е налагало да го правя. Джоел вършеше тази работа, а аз си гледах домакинството. Не е присъщо за една дама да се цапа и да мирише така, ненавиждам мъжката работа.
— Ами ако Джоел пострада, или бъде убит? Какво ще правиш тогава, Мати?
Жената отвърна ядосано:
— Не говори глупости, Луиз. Никога няма да му се случи. А и да стане нещо подобно, тогава ще му мисля.
Луиз погледна към оплаквачката на групата.
— И без това всички ще си имаме достатъчно работа, така че или се учи отсега да се справяш, или въобще не тръгвай.
— Държиш се отвратително, Луиз Джаксън!
— Това е самата истина, Мати Епс, така че престани да се оплакваш. Ако използваше поне половината от енергията, която влагаш в хленчене, за да изпълниш урока, щеше да си приключила отдавна.
Докато двете жени се измерваха с ядни погледи, Луси Ийвс произнесе:
— Аз смятам да си отдъхна, преди да тръгнем. Някой друг? — подкани ги тя.
— Аз също — рече Джини, все още разтревожена от острите думи, разменени между Мати и Луиз. Надяваше се, че не ще има чести срещи с двете жени по време на пътуването и че настроението помежду им няма да зарази и другите. Досети се и за Кати, която макар и омъжена, не можеше да откъсне поглед от Стив. Джини последва Луси към горичката, питайки се как ли смята тази чудесна жена да изминава всеки ден дълги мили път със своя „изкривен глезен“.
Изминаха близо половин миля, после се обърнаха и поеха обратно към лагера, следвайки наперения и подканващ ги водач. Той не забави и за миг равномерната си крачка за да подкрепи изоставащите и изморените, или да изчака онези, които съвсем бяха капнали. Забързани да приключат по-скоро и да си отдъхнат, преди да се заемат с децата и приготвянето на вечерята, почти никоя не обърна внимание на разцъфналите диви полски цветя на ранната пролет.
Единствена Джини ги загледа, но не посмя да се забави, за да им се порадва. Стараеше се да върви колкото се може по-близо до Стив и да поддържа неговото темпо, но постепенно все повече я измъчваше болка в хълбока й. Скоростта и разстоянието, което им бе наложил, съвсем не приличаха на приятна неделна разходка! Никой не хабеше сили за приказки.
Когато в покрайнините на лагера Джини се оказа единствената близка компаньонка на Стив, той я похвали:
— Изглежда сте в добра форма, мис Ейвъри, макар това да не значи, че ще можете да вървите по цял ден в продължение на месец дори и повече, ако не ускорите темпото и не повишите своята издръжливост. Надявам се утрешният ден да ви е от полза.
— Аз пък се надявам, мистър Кар, че отсега нататък ще правя всичко както трябва, за да престанете да се заяждате с мен, особено когато се справям добре.
Тя го остави, втренчен в нея, и продължи, чувствайки се далеч по-добре след тези думи. Не беше го видяла да спира която и да е от другите жени и да й прави бележка за скоростта. Не й беше приятно отпърво да й правят комплименти, а сетне да я сгълчават. Променливото му държание направо я изнервяше.
Мразеше да мисли за онова, което й е приготвило бъдещето. Погледна назад и го видя, че е свил в друга посока, за да изпрати групичка от няколко жени, една от тях беше онази флиртаджийка Кати Кинг… После събра дрехите си и се отправи към мястото, определено от водача за баня. Минаваше покрай другите жени от групата: едни приготвяха вечерята на огън, други се занимаваха с децата и мъжете си или оправяха къщната работа.
Изкъпа се, подсуши се и сетне се погрижи за месечното задължение, което навестяваше всяка жена с превръзката, която Марта Ейвъри й бе помогнала да направи. Зарови използваните парчета, покри мястото с камъни и се облече с чисти дрехи. Почувства се по-добре, след като почисти от тялото си натрупаната през деня мръсотия. Страхуваше се да се заеме със следващата задача — лагерната вечеря — но нямаше как, трябваше да яде. Когато се върна в лагера, оказа се, че Ели Дейвис е решила проблема вместо нея.
Едрата жена спря Джини с уверен жест и попита:
— Ана, скъпа, защо не дойдеш при нас да вечеряш? Няма смисъл да готвиш, след като си сама. Имаме достатъчно, а и така ще се опознаем по-добре.
— Много мило от твоя страна, Ели, ще ми е приятно, но само ако и аз помогна.
— Всичко ще е готово до момента, когато дойдеш.
— Тогава ще ми позволиш да измия чиниите, когато свършим.
— Чудесно. Побързай, че скоро малките ще се разкрещят, че са гладни.
