Среднощни тайни

— Мис Ейвъри…?

Тя спря и се обърна към него. Стив не беше помръднал.

— Да?

— Проявявайте нужното внимание, не само днес, но и през цялото време на обучението. Не ми е приятно да ви гълча като малко дете или да ви засрамвам пред другите. Това пробужда неприятни чувства.

Усмивката на Джини изчезна. Нежният начин, по който произнесе името й, я бе накарал да мисли, че ще последва извинение.

— Да, мистър Кар, това пробужда неприятни чувства и може да създаде напрежение в лагера. Обещавам ви, че занапред няма да се съсредоточавам върху нищо друго освен уроците. Не ми е приятно да ме унижават за дребни и незначителни пропуски.

— Дори дребните грешки могат да ви погубят.

— Убедена съм, че ще научите както мен, така и всички останали как да избягват това.

— Радвам се, че имате доверие в мен, мис Ейвъри.

— Ако не притежавахте опит, мистър Кар, едва ли щяха да ви наемат. А сега простете, но трябва да бързам, инак може отново да си имам неприятности с шефа.

— Покажете най-доброто от себе си днес и аз няма да спестя похвалите си — той махна с ръка и тя се приготви да тръгне. Поспря за миг, но не се обърна и не отговори. Той проследи отдалечаващата се девойка.

Джини просна мократа си пола да изсъхне.

„Това, което ти липсва, е такт, Стив Кар. Очевидно не си имал често възможност да го използваш.“

Тя се замисли за водача. Беше различен от мъжете, които бе срещала досега, както джентълмени, така и негодници. Стив Кар беше смес от двата вида и очевидно използваше само онези свои черти, които му изнасяха в съответния момент. Може би го правеше, за да обърква хората и да ги държи на разстояние от себе си. Или пък си играеше с нея заради някакво перверзно удоволствие да я гледа как се измъчва.

Хрумна й, че може би реагира прекалено агресивно на държанието му заради тайната, която крие. Но нищо не можеше да стори с напрежението и нервността, които будеше в нея погледът му. Имаше нещо в предизвикателното му поведение, което я караше да бъде нащрек. Струваше й се, че той е готов да убие човек в миг и никога да не съжалява за смъртоносните си действия. Интересно, дали причина за това бе войната? Дългите години, в които е трябвало почти ежедневно да се защитава? Може би е изгубил всичко и всички, които обича, и сега с изключение на гордостта, нищо друго няма значение за него?

„Мисли само за работата, Джини. Нямаш време за романс и игри, особено с него. Движи се бързо, инак ще го предизвикаш за нова атака.“

Тя излезе от фургона, за да се присъедини към другите.

ВТОРА ГЛАВА

Стив запозна петнадесетте жени с тънкостите по храненето и поенето на мулетата. Показа им как да проверяват копитата за болезнени и дори опасни цепнатини и забити камъчета. Научи ги да преглеждат ушите и зъбите на животните и да се справят с дребни проблеми по тях. Докато галеше мулето по челото, той им каза:

— Мулето хапе само ако е предизвикано или раздразнено, така че не правете нито едно от двете. Грижете се добре за тях и те ще ви отведат там, където пожелаете.

Джини забеляза нежността, с която говореше за животните.

— Мулетата не се изморяват лесно и могат да бъдат запрегнати без кой знае какви умения или сила — им рече Стив. Той показа как се поставят юздите на муцуната, снабдени с капаци, които, изглежда никак не дразнеха животното. Нахлузи хамута, после им показа как се закачат поводите, колана и презрамките. Накрая поведе мулето към впряга и го привърза за задния напречник, чрез който всъщност се дърпаше фургона. Доведе и другите пет мулета, сетне ги подреди всяко на мястото му, по двойки, в редица едно зад друго и с общи хамути.

Един въздълъг „език“ разделяше двете колони от животни, които изчакваха търпеливо нови заповеди. Макар такива да нямаше, животните не проявяваха признаци на нетърпение. Само помръдваха с уши, за да ловят звуците и размахваха опашки, прогонвайки насекомите.

Стив рече на жените:

— Идете при своите фургони и се упражнявайте с вашите впрягове. Опознайте ги и им дайте възможност да научат вашето докосване, миризма и глас. Подобно на вашите малки и мулетата се различават по нрав и поведение и ако го запомните, ще ви е по-лесно да ги управлявате. Изпратих мъжете и децата ви на друго място и никой няма да ви пречи.

Джини почувства облекчение, че водачът не погледна към нея след последните си думи. Тя се усмихна, когато чу Ели Дейвис да добавя:

— Или да подсказват?

— Или да подсказват — отвърна смеейки се Стив. — Ако наистина ви е нужна помощ, аз ще съм наблизо. Закъсате ли, викайте ме. Доста неща има покрай впрягането, за да ги научите в един урок. Искам след като свършите, да ме повикате, за да ги проверя, после ще разпрегнете и запрегнете отново. Ще се упражнявате всеки ден, докато свикнете като с домашната работа.

— Ами ако не можем да се справим сами? — попита с хленчещ глас Мати Епс.

— Ще лагеруваме тук, додето всяка една от вас се научи да го прави. Същото се отнася и за всички останали етапи на обучението.

— Някои от нас вече знаят как да го правят — сопна се Луиз Джаксън. — Ами ако другите не се научат никога? Трябва ли да се бавим заради тях? Докато седим и чакаме, запасите ни съвсем ще намалеят. Мисля, че трябва да поставите някакъв срок за задържането.

Макар и подразнен от нахалния й тон, Стив предложи вежливо тези, които са запознати с впрягането, да помагат на изоставащите.

— По този начин — обясни той, — ще помогнете и на себе си да поемете по-скоро на път.

— Ами ако и така не стане? — настояваше Луиз.

Стив едва се сдържа да не прибегне до изпитаната заплаха, че онези, които се бавят, рискуват върху им да се стовари гневът на останалите.

— Ако не можете да се справите с уроците, защото не се упражнявате достатъчно упорито или пък не ви се занимава, тогава ще трябва да останете тук. Имате около… осем дни.

— Това изглежда справедливо — приключи Луиз.

Докато жените се разпръсваха всяка в различна посока, Джини осъзна, че Луиз бе ядосала Стив Кар, макар никой да не бе обърнал внимание. Тя стоеше близо до него и забеляза как стиска челюсти и тялото му се напряга. Забеляза и вледеняващия поглед, с който проследи отдалечаващата се Луиз. Джини бе изненадана, че той бе променил решението си. Изглежда, не беше чак толкова твърдоглав.

Зарадва се, че притежава добра зрителна памет. Раздели впряговете на шест отделни купчини. После повтори на първото муле процедурата, която бе наблюдавала. Докато го правеше, говореше му с тих глас и го галеше. Молеше се да не я ухапе, или да изгуби търпение под нервните й движения. Беше чела и виждала, че някои животни могат да усетят страх и некомпетентност и да станат враждебни, непослушни и дори опасни.

„До тук добре“, окуражи се тя. След като постави и юздите, помъчи се да отведе животното при задната част на езика. Но то отказа да я последва! Тя дръпна юздите, започна да го моли и накрая дори прошепна раздразнена в ухото му: „Не се прави на магаре!“ — Мулето й отвърна с невъзмутим поглед. „Защо ме ядосваш? Не искаш ли да свършим по-бързо? Или искаш твоята господарка да се разгневи?“ — Животното отвърна глава, сякаш му беше скучно. — „Ако не се подчиниш, мързеливецо, довечера не чакай от мен вкусен овес. Моля те“ — удари го на молба тя.

— Повече би помогнало, ако го сръгате в гърдите и го ритнете по крака — ей тука — посъветва я Стив, демонстрирайки какво трябва да се направи. — Така му става ясно, че трябва да отстъпи назад.