КАЗВАШ СЕ ОУЕН ФЛЕЧЪР… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…
КАЗВАШ СЕ ДЖОН СМИТ… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…
РОДЕН СИ В ЛОУЕЛ СИТИ, МАРС. ОТГОВОРИ… ДА… ИЛИ НЕ…
…
КАЗВАШ СЕ ДЖОН СМИТ… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…
РОДЕН СИ В ОКЛАНД СИТИ, НОВА ЗЕЛАНДИЯ… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…
КАЗВАШ СЕ ОУЕН ФЛЕЧЪР…
РОДЕН СИ НА 3-ТИ МАРТ 3585 ГОДИНА.
РОДЕН СИ НА 31-ВИ ДЕКЕМВРИ 3584 ГОДИНА…
Въпросите следваха през толкова къси интервали, че дори и да не бе леко упоен, Флечър не би могъл да даде фалшиви отговори. Нито пък щеше да има някакво значение, ако го направеше; само за няколко минути компютърът установи шаблона на автоматичните му отговори въз основа на въпросите, чиито отговори им бяха известни предварително.
Периодично се правеше проверка за точността на настройката (КАЗВАШ СЕ ОУЕН ФЛЕЧЪР… РОДЕН СИ В КЕЙПТАУН, ЗУЛУЛАНДИЯ…), а въпросите от време на време се повтаряха, за да се потвърдят вече дадените отговори. След идентифицирането на психологическата конфигурация на отговорите с «да» или «не» целият процес стана напълно автоматичен.
Примитивните детектори на лъжата се бяха опитвали да го правят с известен успех — но рядко с пълна категоричност. Изминали бяха не повече от двеста години, докато се усъвършенствувала техниката, а като следствие се революционизирало съдопроизводството — както криминалното, така и гражданското — до степента, когато малко съдебни дела продължавали повече от няколко часа.
Това не приличаше толкова на разпит, колкото по-скоро на компютъризиран (и на «мамя — опровергавам») вариант на древната игра «Двайсет въпроса — двайсет отговора». По принцип всяка информация може много бързо да се регистрира чрез серия въпроси за «ДА или НЕ» отговори и удивително бе колко рядко се налагаше да се стига до двадесет в случаи, когато човек-експерт разпитваше в сътрудничество с машина-експерт.
Когато един доста замаян Оуен Флечър стана от стола, олюлявайки се, точно час по-късно, той нямаше абсолютно никаква представа какво са го питали или какво е отговарял. Беше напълно убеден обаче, че не е издал нищо, и се изненада, когато доктор Стайнър каза весело:
— Това е, Оуен. Няма да ни трябваш повече.
Професорът бе горд с факта, че никога не бе причинил болка някому, но все пак един добър следовател трябва да е малко нещо садист — в психологически аспект по-скоро. Това допринасяше и за репутацията му на непогрешим, което пък бе залог за успех. Той изчака Флечър да възстанови равновесието си и когато го поведоха обратно към ареста, изрече:
— А… между другото, Оуен, номерът с леда нямаше да мине.
В действителност той би могъл и да свърши работа, но вече нямаше никакво значение. Изражението върху лицето на лейтенант Флечър възнагради доктор Стайнър за инцидентното връщане към професионалните му задължения.
Сега той отново можеше да заспи, докато стигнеха Сейгън-2. Но първо щеше да си почине, да се поразвлече, възползувайки се пълноценно от неочаквания антракт.
Утре ще отиде да види Таласа, а може би и ще поплува край някой от онези красиви плажове. Но засега ще се порадва на компанията на стария, любим приятел.
Книгата, която с благоговение измъкна от вакуумната опаковка, бе не само първо издание, сега тя бе единственото, Той я отвори напосоки, знаеше буквално наизуст всяка страница.
Зачете се. И на петдесет светлинни години от руините на Земята над Бейкър стрийт пак се спусна мъгла.
— Кръстосаният разпит показа, че са замесени само четирима сабри — каза капитан Бей. — Можем да сме благодарни, че не се налага да разпитваме други.
— Все още не разбирам как са могли да се надяват, че ще успеят — изрече тъжно заместник-капитан Мълайна.
— Не вярвам да успееха, но за щастие няма да могат да проверят това. Както и да е, те все още не бяха взели окончателно решение…
… План «А» е включвал повреждане на щита. Както знаете, Флечър беше в монтажната бригада и е работил върху вариант за препрограмиране на последния етап на вдигането. Ако един леден блок бъде оставен да се блъсне със скорост няколко метра в секунда — разбирате какво може да стане, нали? Могло е да се извърши така, че да изглежда като злополука. Ала е съществувал риск при евентуално разследване да се докаже истината. Но дори и да успеят да повредят щита, той може да бъде поправен. Флечър обаче се е надявал забавянето да му даде възможност да вербува повече съмишленици. Може и да е прав; още една година на Таласа… План «Б» се състои в умишлено повреждане на поддържащата живота система, така че да се наложи евакуиране на кораба. Следват същите варианти. План «В» е най-тревожният, защото би прекратил мисията. За щастие в сектора на двигателя няма нито един сабър; много е трудно да се доберат до там.
Всички се стреснаха, но най-много заместник-командир Роклин:
— Никак нямаше да им е трудно, сър, ако са били решени на всичко. Истинският им проблем се е състоял в това, да измислят нещо, което да изведе двигателя от строя — завинаги, — без да се повреди корабът. Много се съмнявам обаче дали имат необходимите технически знания.
— Набирали са ги — откликна мрачно капитанът. — Смятам, че трябва да преработим правилника за осигуряване на безопасност. Утре ще проведем съвещание по въпроса — с всички старши офицери — тук, в дванайсет на обяд!
И тогава заместник-командир доктор Нютън зададе въпроса, който всички се колебаеха да зададат:
— Ще има ли военен съд, капитане?
— Не е необходимо. Вината е доказана. Според правилника за реда на кораба остава да се издаде присъдата.
Всички чакаха. И чакаха.
— Благодаря ви, дами и господа — отсече капитанът и офицерите си тръгнаха мълчаливо.
Останал сам в кабинета си, капитанът се почувствува ядосан и измамен. Поне всичко бе свършило. «Магелан» се бе измъкнал от подготвената от хората буря.
Другите трима сабри бяха безопасни, но така ли бе с Оуен Флечър?
Мисълта му отлетя към смъртоносната играчка в сейфа. Капитан е: много лесно можеше да инсценира случайна злополука…
Той отхвърли тези неканени мисли; никога не би могъл да го направи, разбира се. Във всеки случай дълбоко в себе си вече бе решил и бе убеден, че ще получи всеобщото одобрение.
Някой някога бе казал, че всяка загадка има своя отговор — прост, примамлив и… грешен. Но този отговор, сигурен бе в това — беше прост, примамлив и… абсолютно правилен.
Сабрите искаха да останат на Таласа, добре, нека останат. Той не се съмняваше, че те щяха да бъдат полезни граждани — може би точно силният, агресивен тип, от който се нуждаеше това общество.
Колко странно, че историята се повтаряше: както Магелан, и той щеше да отстрани някои от членовете на екипажа си.
А дали ги е наказал, или възнаградил, щеше да узнае чак след триста години.
VI. ПОДВОДНАТА ГОРА
