жилище, и то така, че да не ти се налага месеци наред да пиеш една и съща биохимично пречистена вода. Най-добре е да си спретнеш оранжериен модул, да ширнеш десетина-двайсет декара слънчеви батерии, да блиндираш с противорадиационна броня поне пет отсека от станцията — и бъди щастлив! Разбира се, няма да е излишен един нехерметичен хангар с минимум една минисовалка в него, както и дузина външни ремонтни робота. Последните са важни — няма все ти да пърхаш със скафандър и реактивна раница, за да правиш профилактика всеки месец или аварийни поправки! Това живот ли ще е!

Васил Арапов си мисли всичко това, толкова е потънал в разсъжденията си, че чак позадрямва, докато пилотираното от БК корабче се отдалечава от Базата. Право в сърцето на бездната от разпилени сред космоса звезди, толкова нагъсто разположени, че приличат на цветен прашец, издухан от яростното слънце в безбрежния черен простор. Питките — планети и спътници плуват през екраните за далечен обзор, радиофарът неуморно жужи на десетина честоти, преминават сигнални светлини, придружени от радарно приветствие на космолет, следващ близка траектория. Близка — значи на пет хиляди мили. Когато дистанцията между два КК се пресмята в метри, се говори за „контактно разминаване“. Виждат се десетина комети с призрачни воални опашки, а нейде сред съзвездията пламва ярко-синя точка — отражател на атомоход с тежка тяга. Геометричните паяжини на орбиталните селища вече не се различават без оптика. Ефирът е пълен с шумолене на дигитално кодирани канали, радиопортали за достъп към Скайнет, звучи музика, транслират се телевизионни предавания, преговарят си директно пилоти на пътуващи КК…

В съня си Васил чува шумолене на падащи есенни листа, мирише му на пържени картофи и прясно изпечен хляб. Но даже вън от реалността, пред взора му се точи списъка с оборудването и сумата на всички дългове за изплащане. И, редом — празният дисплей на радара…

2.

Чувствителните гравидетектори измерват огъванията на изкривеното Айнщайново пространство-време и оценяват масата и координатите на струпванията вещество. Обсегът на детекторите е хиляда и кусур километра. Фотоумножителите приличат на очища на водно конче или богомолка.

(Васил е виждал и двете гадинки на живо в инсектариума и богомолката му допадна. Непременно ще си купи такова миниатюрно страшилище за домашен любимец, когато най-сетне фиксира котва и стане стопанин на собствен стиковъчен възел или купи къща върху твърда повърхност.)

Телескопите дебнат за черни парчета материя на фона на звездния прашец, търсят блуждаещи в необятното пространство скали, планини, цели малки безпланетни континенти. Селекторът е нагласен да реагира на метеорити, по-малки от петстотин метра. Засега нищо заслужаващо вниманието на ловеца. От време на време БК се обажда, вдига аларма за евентуална плячка, но при проверката излиза, че това е поредният хондрит, обикновен каменен планетоид или просто едро паве, само от любезност именувано „желязо-каменно“.

Скука.

А и времето на мисията изтича. Номерът е не само да пипнеш богато камъче, трябва и да го доставиш на купувача в уговорения срок. Иначе текат неустойки.

Васил се разсейва през безкрайните часове несменяема вахта с игра на триизмерен шах. Партията се развива с посредничеството на форум в Скайнет и новото разширение Соларнет. Арапов няма представа дали противникът му си седи у дома на Земята, дали е служител в лунен офис, колега в каюта космолайнер или орбитална станция, а може пък да живее под куполните убежища на Марс. Не се разбира от само себе си що за човек е. Закъснението на сигнала не се отчита в протокола на връзката когато общуваш през виртуалните форуми и клубове. Пък и Васил не проявява интерес към личността на партньора си, все му е едно с кого играе. Има си принципи — не се сприятелява с хора по радио или по кабел, изключително очи в очи. Принципи, какво да ги правиш. Само дето годишно му се събират няколко седмици пребиваване на места, където да се озове очи в очи с други човешки същества, тоест да общува с хора по човешки. Останалото време отсяда в кабината на космоотсека, в ортопедичния противоускорителен ложемент, наричан от лаиците „кресло“.

Освен шаха разтуха му е четенето. Напоследък рядко разлиства художествена литература, все каталози за жилища зарежда в принтера или на екранния четец. Търси в Скайнет и обяви за покупко-продажба на недвижими имоти и масивни движими такива. Няма търпение да се развлича с романи или разкази. Васил е зает да мечтае, смесвайки бляновете си с планове. Ето сега, ако сполучи да прибере богато самородче, ще удари солидна печалба, ще си оправи сметките със всички кръвопийци и кислородогълтачи измежду кредиторите, да им се пропукат илюминаторите дано, пък накрая току-виж останала прилична сума, която точно да стигне за приемлива вила в малък лунен кратер. Не ламти за голяма, площ до седем хиляди квадратни метра, съответно и полезният херметичен обем ще е у-ха! Или пък, защо не, станция с ротиращ „геврек“, нека си има псевдогравитация. Пак неголяма станция, до двеста тона конзолната конструкция да е — какво по-добро за сам човек? И вече за съвсем краен случай — къщичка с градина в подходящ климатичен пояс на дъното на земния атмосферен океан…

Хм, сам човек, а? Ако проима собствен кратер, орбитър или къщичка, надали ще се примири да е сам. Непременно ще си намери момиче. Ще се ожени. За един космонавт никога не е късно да създаде семейство. Сред малкото хубави (и безплатни) неща на тая професия е гарантираното право да държиш „разсада“ си в криобанката за сперма и яйцеклетки. Трезорите са защитени с противорадиационна броня, намират се под охрана и химически молекулен контрол, с една дума — всичко е тип-топ. Потомците на Васил няма да страдат от последиците на преживените от него слънчеви бури, никаква генетична грешка не ще настъпи заради безтегловността, наличието или липсата на магнитни полета, никой от рисковите фактори на начина му на живот и работа не ще се отрази на децата му. Семейството ще е здраво и задружно. Случи ли се това, той ще отлита на лов за метеорити само веднъж на година. За консумативи и оранжерия ще стигне… значи, все пак по-добре да се ориентира към купуване на орбитално жилище, а?

— Капитане — нахлува в ушите му нетактичният БК, — засечена е плячка. Съобщавам параметрите на обекта…

Арапов не слуша. Гледа равнодушно радарния дисплей. Не е усетил онази тръпка в сърцето, която винаги предхожда успешния удар. Мълчи интуицията на ловеца. Което значи, че пак има лъжлива тревога. Пак празна скала с нисък процент метали. На такава би се зарадвал петрофагер от клас „Малчо“, който, въпреки заглавието си, е като кит пред цацата „Сагитариус“ на Васил. Петрофагер би се зарадвал на този метеорит, да. Но не и волният космически ловец.

И само по навик, ред да има на борда, Арапов прихваща метеорита в мрежата на прицела и натиска спусъка. Убождане с лазер, искрица-взрив на повърхността на павето. Спектрален анализ, доклад в текстови табличен формат. Васил мързеливо плъзга взор по резултатите на анализа…

А после скача напред, опъва коланите на ложемента, очите ококорени, устните треперят и се гърчат. Нима?… Не, глупости, просто лазерът случайно е улучил рудна жила в силикатната скала. Я повторно сондиране…

Опорният лъч на лазера докосва отдалечения чак на седемстотин мили къс вещество. Напомпване на енергия, бластерен импулс се шмугва по прицелния лъч — точково избухване по мишената. Изпареният материал изпуща рояк фотони, които минават пак през спектроскопа…

Стреснат поглед към текстовия екран. Не може да бъде. Резултатът е още по-обещаващ отпреди одеве.

— Бе-Ка! — застрашително вика Васил. — Серия лазерно-спектрални сондажи! Пълен доклад за обекта на сондиране! Огън!

— Задачата се изпълнява… Серията приключена… обектът е перспективен с висок индекс.

Перспективен ли?! Абе какви ги плещиш, компютърче, това не е перспектива, това е СЪКРОВИЩЕ! Оп, да чукнем на дърво да не му е уроки…

Дървено брусче има завинтено върху десния подлакътник на ложемента, специално за тази цел.

— Провери данните! — пресипнало командва Васил на умната машина. Дявол да го вземе, защо не усетих тръпката? Сигурно има грешка в анализа, ето затова не ми е трепнало…

— Експресна проверка — приключена. Данните — потвърдени. Заповеди?

Арапов се е втренчил в екрана и пред очите му всичко плува и искри.

Размери — триста метра… момент, планетоидът е еквивалентен на монолитна сфера с радиус около сто

Вы читаете Небесни рудници
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×