американците. Една от тях е изпробвана в Щатите в „първата“ атомна експлозия на Земята в Аламогордо, щата Ню Мексико. Следващите две немски бомби са хвърлени от американците върху Хирошима и Нагасаки — японските градове на бившите немски и бъдещи американски съюзници (Терз, Билек, IX. 92).
Въпреки неправдоподобността на такива истории, ние винаги трябва да си спомняме мотото на нашата Академия за политически-некоректни (или дисидентски) науки, да си спомняме нашата често-повтаряна максима, че Вселената е много по-странна и непредсказуема, отколкото и най-добрата научна фантастика за нея би могла да бъде. Спомняйки си нашия девиз, тук е мястото да охладим прибързаните реакции на недоверие сред читателите като намекнем, че нито ядрената експлозия в Аламогордо, нито пък немските подземни и надземни експлозии почти две години преди това, са били първите експлозии на земно- конструирани атомни бомби.
Според нашите дисидентски източници прадядото на тези атомни оръжия е бил взривен във Великобритания от тамошните тайни общества почти половин век преди края на Втората световна война, или някъде по времето на кралица Виктория. Голямата експлозия през 1906 г. край река Белокаменная Тунгуска, според данните получени в нашата академия, е била първото изпробване на Земята на термоядрено взривно устройство, доставено на борда на земно-построена антигравитационна чиния, принадлежаща твърде вероятно на същите тези британски тайни общества, финансирани без ограничения от банкерите зад тях (Харбинсън, 80). Затова може би става и ясно защо Хитлер е решил все пак да не използва своите ядрени оръжия срещу англичаните. Та нали твърде вероятно те самите са му дали, посредством двата клона на техните общи тайни общества, някои от чертежите за същите тези атомни бомби.
Немският атомен физик проф. Хайзенберг говори още през 1943 г. за следващото поколение оръжия за масово унищожение след атомната бомба — за ананасовата бомба. Това е микроскопична бомба с размерите на ананас спрямо размерите на другите немски атомни бомби. Затова пък това е супермощна бомба, заредена най-вероятно с антиматерия, или с извънземния елемент-115 р, дискутиран в началото на книгата. Тя би била в състояние да унищожи целия Лондон или Ню Йорк само с една експлозия — нещо което не би било по силите на малките 20–50 килотонови немски атомни бомби, като хвърлената над Хирошима (Терз и Билек, IX.92).
Научноизследователските и развойни институти към тайното общество „Черното слънце“ на СС построяват и едно от най-страшните оръжия в немския арсенал — мазерните, или магнитно-лазерните лъчеви оръдия — тъй наречените на немски „Kraftstrahlkanone“, или KSK — „оръдия стрелящи със силови лъчи“, с калибри от 2 до 12 см. Даже и малките калибри били в състояние да стопят броня с дебелина 10 см на няколко километра разстояние (ТХГ, 91 и 93; Ратхофер, 90). За тях ще разкажа по-подробно в следващите глави за частните антигравитационни проекти на немските тайни общества. Големите калибри, като КSK-12 например, са в състояние за няколко секунди, от другия край на хоризонта, да стопят и прогорят през всичките палуби на един линеен кораб отвор, водещ право в погребите за снаряди, причинявайки само с един изстрел неговата пълна гибел.
В литературата съществува и едно друго съобщение за лъчево оръжие, изпробвано от немците в края на войната (Стивънс, 95). Става дума за успешното изпробване през 1944 г. от елитни части на СС на румънския фронт на немско лъчево оръдие, излъчващо зеленикаво лъчение. След успешната демонстрация срещу настъпващите руски танкови части оръдието е било разглобено, пакетирано, заковано в сандъци и изпратено обратно в Берлин, а войниците от елитната есесовска част, имали нещастието да участват в тази демонстрация вероятно са били разстреляни от друга още по-елитна есесовска част, специализирала се в заличаването на следите от секретните операции на немските тайни общества. От Берлин оръдието е било спешно изпратено с подводница в Ной Швабенланд, да отбранява тази най-секретна Илюминато-германска колония на световните тайни общества от любопитните очи на останалия свят.
Причината немците да не използват през войната своите лъчеви оръжия е била абсолютно същата, както и в случая с техните ядрени бомби. Съюзниците са разполагали още от края на XIX век със свои собствени разработки на подобни лъчеви оръжия. Техният изобретател е отново най-великият от великите — Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата). Освен този тип „примитивни“ смъртоносни лъчи, които са могли да унищожат целта само по права линия и при директна нейна видимост, най-много до линията на хоризонта, в началото на XX век Тесла изобретява за американските тайни общества и своите още по-страшни „Теслови гаубици“. Това са тъй-наречените глобални хиперпространствени скаларно-интерферометрични излъчватели, които могат мигновено да „доставят“ през хиперпространството до всяка една точка на Земното кълбо експлозия, подобна на ядрената, за унищожаването не само на традиционните военни цели, но също и за целите на климатични и земетръсни войни (Биърден, 78).
Като че ли това не е било достатъчно за гения на Тесла. Той изобретява непосредствено преди Втората световна война и тъй-наречения „де-материализиращ“ лъч — или по неговите собствени думи „тоталното пацифистко оръжие“, предназначено да сложи край на всички други оръжия и войни. Подобен на радарния лъч, този дематериализиращ лъч можел мигновено да „транспонира“ необратимо и безвъзвратно в друго от нашето време-пространство всеки предмет, облъчен от него — сиреч да го накара да изчезне завинаги от нашата реалност, без да го убива или унищожава. Например да „препрати“ във времето на динозаврите цяла танкова армия на противника (за Тесла виж библиографията на края на книгата).
С употребата на този лъч най-големите танкови битки в историята на Земята — при Курск и при Ел Аламейн в Сахара, биха завършили с тоталната победа за съюзниците точно за 1–2 минути, или точно толкова, колкото би траело облъчването от край до край на целия хоризонт с този магически лъч, който би накарал за същото това време панцер-армиите на немците да се изпарят и изчезнат завинаги от нашето време-пространство. С това оръжие, поставено на летяща чиния, командните центрове и главните групировки на немските войски биха били разбити само за няколко часа, и Третият райх би капитулирал безусловно. Но нали точно това би било най-голямата анатема за международните банкери, задкулисно финансиращи и хореографиращи цялото това геноцидно шоу.
5.6. Морската битка на подстъпите към Ной Швабенланд.
Според данните, само седмици преди края на войната немците започват една от своите най-големи и рисковани морски операции. Поради липса на достатъчно подводници, те трескаво натоварват на обикновени невъоръжени пасажерски кораби десетки хиляди деца от Хитлерюгенд, учени, инженери, специалисти, лекари, високопоставени есесовци; а също и хиляди концлагеристи-черноработници. Целта на тази отчаяна евакуация с големия керван от кораби е суперсекретната немска база в Ной Швабенланд, в Нова Швабия. Това е голямата немско-Илюминатска тайна колония на Южния полюс, намираща се на юг от Южна Африка (Терз, II. 93). Въпреки огромния риск.
Кригсмарината се решава на безумната операция да прехвърли през Атлантика цял един град от хора, залагайки на карта живота им, и обричайки ги на сигурната гибел в ръцете на дебнещите съюзнически флоти и авиация.
Вероятната причина за това безразсъдство е решението на немските тайни общества конвоят да се охранява от новите стратегически електрически суперподводници от класата електробот, Elektroboot. Те са частно финансирани и построени от немските тайни общества, както и много други секретни подводници с водоизместимост до 5000 тона, без да им се дава пореден номер, и не са влезли в никакви немски флотски регистри. Генераторите на безплатна енергия на капитана от СС Ханс Колер, които директно преобразуват гравитационната енергия на Земята в електричество, захранват тези подводници с неизчерпаема електроенергия. Това им дава практически неограничен радиус на действие в глобален мащаб. Произвеждането на свеж кислород на борда в големи количества чрез електролиза на морската вода снабдява екипажа им с въздух за дишане и позволява те да плуват потопени през цялата продължителност на своята мисия. Въоръжението им се състои от големокалибрените лъчеви оръдия KSK, захранвани директно от Колеровите конвертори (Ратхофер, 91). От въздуха подводниците са подпомогнати в охраната на конвоя вероятно от електро-гравитационните чинии-изтребители на танкове от сериите Haunebu-2, също
