Луфтвафе-то и Вермахта — проекти с доста по-ниски нива на секретност от частно-финансираните програми на тайните общества — са били твърде малобройни и твърде ненадеждни, за да направят забележима промяна в хода на военните действия. Освен това тайните общества правят всичко възможно да не се стигне то тяхното масово серийно производство. Във всеки един момент немците едва ли са разполагали с повече от 10–15 годни за полет експериментални летателни апарати.
Причините за това са били тяхната ненадеждност, огромният им апетит за гориво и необходимостта от често кацане за зареждане с гориво и муниции, което не им позволява да се задържат особено дълго във въздуха. Първите турбореактивни двигатели са имали освен това едва 10–20 часа живот. След това е трябвало да се подменят с нови. Накратко казано, за всеки час полет на една конвенционална летяща чиния след това били нужни по няколко дни за нейния основен ремонт и преглед на всички възли. И най- важното — нека да не се забравя, че за цялата война Германия произвежда около 100 хиляди бойни самолета, докато съюзниците — Русия, Англия, Канада и САЩ произвеждат около 500 хиляди бойни самолета. Срещу всеки немски самолет във въздуха е имало средно по 5 противникови самолета.
5.4. Швайнфуртската въздушна битка.
Въпреки ограничените атаки на немски летящи чинии върху съюзнически бомбардировачи, и то главно с експериментална цел, във въздушната война над Третия райх съществува една незабравима битка — определено най-голямата и най-свирепата нощна битка, с най-унищожителния резултат за съюзниците. По сведения на самите немски тайни общества, те разрешават масовото използване на техните значително по-модерни летящи чинии в тази критична схватка (ТХГ-1; Ратхофер, 90). Това става на 14.X.1943 г., по време на най-голямото въздушно нападение през цялата война над една единствена цел — по време на тоталната нощна атака на всички налични бомбардировачи на съюзниците над завода за сачмени лагери в Швайнфурт — най-важния индустриален обект може би в цяла Германия.
Англичаните и американците залагат всичко на една карта и хвърлят цялата своя налична бомбардировачна армада от 650 тежки четиримоторни летящи крепости в това нападение. Само за няколкото часа на жестоката нощна атака немската противовъздушна отбрана, и най-вече координираните атаки на немските летящи чинии, унищожават около 150 бомбардировача, или една четвърт от цялата налична съюзническа армада (Ратхофер, 90).
Естествено съюзниците не допускат в тяхната преса да се появи дори един намек, дори един ред, за масираното участие на немските летящи чинии в тази битка, и всички съюзнически загуби се обясняват единствено със значително по-концентрираната конвенционална противовъздушна отбрана на немците около завода. Съюзниците дори са принудени официално за първи път да признаят за употребените от немската авиация огромни НУРС-ове WGr-210 с калибър 220 мм, които свалят 21% и непоправимо повреждат 45% от тяхната армада от тежки бомбардировачи (Бориславов, 96). Всичко това се прави, за да се скрият на всяка цена зад тази статистика разказите за новите огнени дискове, употребени от немците в тази битка (Ратхофер, 90).
Вместо да се жалват в световната преса за това, че техните немски „братя по ложа“ играят неджентълменски и едностранно разрешават използването на своите летящи чинии, съюзническите тайни общества (клоновете на същите глобални тайни общества както и тези в Германия) просто тихомълком усилват натиска върху своите немски „братя“, за да не позволят никога вече масираното използване на бойното поле на немските летящи чинии. Защото това би довело до реципрочното използване на по- съвършените американски и британски частно-построени летящи чинии, които са имали около 80 години по- дълга история от немските чинии. Това само би ускорило края на войната — тя можеше да привърши и за един ден. Каква анатема би било това за банкерите, финансиращи задкулисно и двете страни на целия този кървав братоубийствен водевил.
Освен това нали именно съюзническите тайни общества тайно финансират и режисират посредством своите немски клонове идването на нацистите на власт и последвалите го военни приготовления за Втората световна война. Така че на немските тайни общества не им остава нищо друго, освен послушно да се подчинят на своите господари и финансисти, и да забравят за масовата употреба на своите летящи чинии в бъдещите въздушни битки на войната (Сътън, 72; Снел, 74; Ван Хелсинг, 93; Терз, IV. 96).
5.5. Неконвенционалното въоръжение на летящите чинии.
Освен конвенционалните въоръжения на немските летящи чинии като картечници, автоматични оръдия и даже танкови кули със 75 милиметрови танкови оръдия, нурсове и ракети въздух-въздух, немските конструктори разработват и много нови и революционни оръжейни системи, за някои от които вече говорихме.
Магнетронните генератори на електромагнитни импулси на Кугелблица са „изключвали“ от разстояние електрическите запалителни вериги на бомбардировачните двигатели и те са спирали, причинявайки падането на летящите крепости. Газовите оръдия на Фойербала, които вече обсъдихме, изстрелващи запалителни гърмящи смеси по противниковите самолети, са възпламенявали двигателите на бомбардировачите, които са имали лошия късмет да налетят на изстреляния от „Огнената топка“ газов облак.
Освен тези напреднали оръжия, се разработват много по-екзотични и революционни системи. Тайното научноизследователско „Ураново Дружество“, или „Uran Verein“, разработва не само портативни леки атомни електрически генератори с размера на еднометрова сфера — за проектираните стратегически бомбардировачи, задвижвани с електродвигатели, които като излетят един път, забравят да кацнат обратно; но също така и портативни самолетни бордови електромагнитни „релсови оръдия“, или rail-guns, с голяма дългобойност, също планирани да се монтират и на летящите чинии.
Немски учени-акустици разработват и екзотичните акустически оръдия за смъртоносни ултразвукови лъчи — тъй наречените Шалканоне (Schallkanone). Те имат голяма площ на поразяващото действие, и са много удобни за унищожението на многобройна атакуваща жива сила на противника. Например за защитата на гладки планински дефилета или равнинни местности. Гърмящ газ се подава под налягане по тръбопровод във фокусната точка на масивна параболична антена, наподобяваща радарна антена. Тя е изработена от дебела 5–8 см листова стомана (вероятно), а може би и от сплавта Импервиум, за да не се разпада от огромните вибрации при всяка експлозия. Във фокуса той се възпламенява от електрическа запалка, предполагам с честота 1–2 експлозии в секунда, произвеждайки широколентов експлозивен шум, който се насочва от подвижната параболична антена към целта. От 0 до 300 метра причинява моментална смърт от вътрешни кръвоизливи на цялата жива сила на противника, независимо дали има пряка видимост или не. От 300 до 500 метра предизвиква тежки наранявания, и над 500 метра — тежко главоболие и невъзможност за изпълнението на каквато и да било задача. Усъвършенствани модели на това оръдие са били в състояние да раздробят на парчета чрез бърза умора в метала стоманена танкова броня на разстояние няколкостотин метра.
S24: Шалканоне — скица.
S21: Шалканоне — снимка.
В по-секретните проекти на тайните общества се разработват също така оръжия за климатични войни, като „оргоновите“ генератори на Вилхелм Райх; а също и молекулярни и „ледени“ бомби; „въздушно-горивни експлозиви“, „air-fuel-explosives“, и бинарни нервно-паралитични газове. В следващите томове от тази поредица ще опишем най-обстойно и една от най-жестоките и най-комични в същото време истории за построяването и изпробването от немците на цяла серия от различни видове атомни реактори и атомни бомби, които са били изпробвани от тях в успешни подземни и наземни изпитания — например с първата тактическа ракета с атомна бойна глава, тъй наречената в литературата „Чукът на Тор“, „Hammer of Thor“, или „T-Geschoss“, успешно изпробвана, унищожавайки един специално построен за целта град-мишена със своята ослепителна експлозия (Стивънс, Х., 95).
Има упорити мнения от различни допълващи се източници, че в края на войната сглобените и неизползвани атомни бомби от подземните немски научноизследователски центрове са „пленени“ от
