развъртащо усилие, което заедно с тягата на периферните тангенциални дюзи на двигателя предизвиква жироскопирането около вертикалната ос на целия корпус, заедно с резервоарите за гориво — най-тежката част на чинията. Значи в този статорен ансамбъл най-дейна роля играят: статорните кожуси на компресора и турбината, на външната ротираща част на корпуса (т.е. без кабината), и накрая тежките резервоари за гориво, монтирани в самата нейна периферия. Което ще рече статорният ансамбъл се състои от почти целия летящ диск, без кабината и роторния пакет.
VT20: Крингелблиц: кое накъде се върти.
Какъв е смисълът да се строи този невероятен двигател с диаметър (ако го изправим вертикално) колкото височината на 3–4 етажна сграда, след като немските конструктори просто биха могли да наредят повече стандартни турбореактивни двигатели около периферията на диска, по системата „колкото поеме“, както при Флугшайбата, разгледана току-що, и да получат пак същата мощност? Оказва се, че решението съвсем не е толкова просто. Както казахме преди малко — една постоянна неудовлетвореност не дава мира на конструкторите, и ги кара да надминават себе си с всяко свое ново творение.
За нашите читатели, които се увличат от физичните принципи, залегнали в основите на този двигател, бих предложил следното разсъждение. Възстановявайки логиката на конструкторите на Крингелблица, на Блица-геврек, ние можем да поразсъждаваме малко за антигравитационната физика на различните жироскопиращи геометрични форми: на саламите, тортите и гевреците. Така можем да открием веднага как да подберем най-подходящата от тях за нашия проектиран антигравитационен двигател, припомняйки си едно от основните изисквания за неговата ефективна работа: правилото за максимизиране на неговия маховичен момент, за да може той да създава едно ефективно завихряне на физическия етер (Терз, V.94). Даже не е нужно да се ровим в гимназиалните учебници по физика, за да открием в тях формулите за изчисляването на ротационните инерчни моменти (научната терминология за нашия прост маховичен момент) на тези три жироскопиращи тела, дадени по-горе — на салама, на тортата и на геврека — защото това отдавна е направено например от конструкторите на автомобилни двигатели. Използваната във всичките тези двигатели дисковидна форма на маховиците им ще ни подскаже, че „саламената“ геометрия съвсем не е подходяща за нашите изисквания за добър маховик. Значи дискът ще е много по-добър за изискванията за голям маховичен момент от салама. А това значи, че той ще е същевременно и един по- ефективен антигравитационен генератор.
А пък пръстеновидните нови модели на фризбита ще ни подскажат и още по-модната сред конструкторите на летящи чинии геврековидна тороидна форма, която е и най-подходящата маховична форма за нашите цели да създадем един ефективен завихрящ генератор на етерни вортекси. Тя е по-добра даже и от класическия сплескан като торта дискообразен маховик на автомобилния двигател. Ето защо тороидната форма на двигателя на Донътблица се оказва най-добрата за нашите маховични цели. Което пък повишава и нейната ефикасност като антигравитационен двигател — като бъркалка на физическия етер. Всичко това ще повиши много и подемната сила на апарата.
Да повторим отново този аргумент по друг начин. По-неефективното от антигравитационна гледна точка решение би било да изправим вертикално само един класически саламовиден турбореактивен двигател в центъра на чинията (специално уголемен за целта до същата мощност), и да го оставим да жироскопира ротора си около вертикалната ос в една посока, а в същото време с помощта на свободно контраротиращия статор целия корпус на чинията, прикрепен за него, в другата посока. Едно много по-ефективно решение от това би било да метаморфозираме този класически двигател в един нов плосък тороиден „геврековиден“ двигател, чиито тороидни ротор и статор не само контраротират около главната вертикална ос на симетрия на чинията, но притежават и значително по-големи маховични моменти. Следователно те ще бъдат и многократно по-ефикасни като генератори на етерни вортекси, отколкото традиционния саламовиден турбореактивен двигател. Това метаморфозиране на изходния аксиален двигател ще доведе до значителното повишаване на антигравитационното КПД и на антигравитационната подемна сила на получения контра-жироскопиращ пръстеновиден двигател на тоталната реакция.
С това топологично трансформиране гениалните немски конструктори успяват да максимизират маховичния момент на целия контраротиращ ансамбъл от ротор и статор-корпус, а от там респективно и антигравитационния ефект, като в същото време успяват да намалят значително и теглото на чинията. Защото един огромен тороиден двигател е по-лек, отколкото 20–30 стандартни реактивни двигателя със същата дюзова мощност, а освен това неговото контра-жироскопиране генерира и значително по-голям антигравитационен ефект, отколкото двойно-спиновото жироскопиране около вертикалната ос на реактивните двигатели със същата мощност — както при първата Флугшайба с дванадесетте реактивни двигателя BMW-003, разгледана по-горе.
Значи немските конструктори на този двигател са се стремели не само към малко тегло, не само към голяма дюзова мощност, но и към голяма „маховична мощност“ — голяма завихряща или „вортексорна мощност“, която директно да се транслира в по-голяма антигравитационна мощност, именно това е и причината за проектирането на този огромен и странен на външен вид турбореактивен двигател с тороидна форма, специално създаден за летящите Блиц-гевреци (Терз, V.94).
Откритият от Анри Коанда аеродинамичен „ефект на граничния слой“ — на прилепването на струя газ към огъната и отклоняваща нейната траектория повърхнина — е наистина употребен в този летящ диск за създаването на първия може би изтребител с „векторирана тяга“ в света. Ефектът се използва при излитането и кацането на диска за отклоняването на част от тангенциалната струя на всяка една от периферните дюзи надолу, чрез използването на периферни „Коандови“ газови кормила-елерони, които се накланят надолу, повличайки със себе си и отклонявайки надолу част от „полепналите“ върху тях газови струи, изхвърляни от тангентните дюзи (Веско, 68; Харбинсън, 80 и всички останали).
Но тук аз трябва дебело да подчертая, и то няколко пъти, че аеродинамичният ефект на Коанда съвсем не е бил единственият и самостоятелен източник на подемната сила, както се твърди в няколко дезинформационни статии след войната, стремящи се да представят цялото това невероятно развитие на немските антигравитационни летящи чинии като нищо повече от умелото използване на обикновени класически аеродинамични ефекти. Естествено в нито една от тези де факто дезинформационни статии, изброени по-горе, не се споменава и дума за жироскопирането на каквото и да било по корпуса на чинията — в тях думата жироскоп като че ли е най-цензурираната дума, а още повече от нея и ключовата дума на този модел — турбореактивен летящ жироскоп (Терз, V.94).
Реалността обаче много често е по-налудничава и от най-побърканите мнения за нейните проявления. В действителност се оказва, че летящият геврек не само не се нуждае от аеродинамичния ефект на Коанда, за да може да полети в атмосферата, а нещо много по-куриозно — оказва се че той въобще не се нуждае и от самата атмосфера, за да може да прелети около Земята. Оказва се, че съществува опасността вироглавият антигравитационен геврек да излети от атмосферата и да влезе в орбита около Земята, даже и да се откъсне завинаги от гравитационното поле на Земята, ако пилотите му се заплеснат и натиснат педала на газта до отказ. Машината може да извършва екзо-атмосферни суборбитални, орбитални и даже „еднопосочни“ полети, и причината за тези уникални възможности се дължи на изключително мощната антигравитационна подемна сила и феноменалното, почти мигновено ускорение благодарение на пълното изчезване на инерчната и на гравитационната маса на чинията (Терз, V. 94). Ако на борда няма и спирачна система от ракетни двигатели, която да върне летателния апарат обратно на Земята, на екипажа не би му оставало нищо друго, освен да си тананика марша на всички емигранти „One Way Ticket“ о о о о о о о о…
Глава 5
Участие на немските летящи чинии във въздушните битки на войната.
Книгите на Веско и Харбинсън, а също и множество други материали от съюзнически вестници по
