най-дълго загледан безмълвно след ковчега, после рязко се наведе, сграбчи шепа пръст и я хвърли в ямата, а когато се обърна, някак срамежливо обърса с опакото на ръката насълзените си очи.
Ами че това е той, Марош, бившият дървосекач и каруцар — проблясна в главата ми и оттогава гледах да не го изпусна от очи. Веднага щом опечалените започнаха да се разпръскват, аз се отправих към него.
— Помните ли ме още? — попитах аз и той кимна.
— Помня ви, как не, много добре ви помня, нали едно време идвахте в нашия горски участък! — обърна се сърдечно към мене Марош и ми подаде силната си мъжка ръка. — Нали вие с него бяхте стари приятели, отиде си добрият човек. Много съжалявам, че след няколко минути нашият автобус тръгва, можехме да си поприказваме. Аз сега съм в Подбанске, вие сте ходили там, познавате района. Ако ви се отдаде случай, елате да ни видите, непременно елате… Струва ми се, че трябва да се посъветвам за нещо с вас.
Другите бързаха. Ние си подадохме ръце и аз обещах, че в най-скоро време ще се отбия при него.
И така, в една августовска вечер аз потропах на вратата на горския дом, където живееше Марош.
— Добре дошли! — посрещна ме с усмивка той. — Телефонираха ми, че ще дойдете, запазил съм за вас и един сръндак. Заповядайте, влезте. Ще се настаните горе, в стаята за гости.
Марош ме въведе в една чиста, скромно обзаведена стаичка, а когато забеляза, че в краката ми се мотае ловно куче, той се вторачи в него и с одобрителна усмивка го потупа по гърба.
— Ваше ли е? — попита Марош, прецени кучето с поглед на познавач, а после няколко пъти го погали по главата.
— Харесва ми! Ловец с добро куче струва два пъти повече! А слуша ли ви? — попита той и без да изчака отговора ми, продължи да любопитства: — Сега работите в Братислава, нали? И не сте престанали да ходите на лов?
Потвърдих.
— Е, много добре, много добре. Момчетата от отряда на Ахмадулинов, дето по време на Въстанието1 бяха тук, в Подбанске, често си спомнят за вас. Радвам се, че се срещаме след толкова години…
Дума по дума ние се разприказвахме и докато аз вадех най-необходимите неща от раницата си, Марош ме запознаваше със своята работа, разказваше ми за животните в своя горски район. Когато го почерпих с чашка истинска тренчанска боровичка2, той дяволито се засмя и рече, сякаш се оправдаваше:
— Е, хайде, наздраве и… добре дошли! Ама кой ви е издрънкал, че най-много обичам боровичката? Ухае на гора…
Свечери се. Над насрещния хребет се появи лунният сърп, а ние двамата продължавахме да седим до отворения прозорец на неосветената стаичка и не можехме да се наприказваме. Марош говореше така въодушевено и убедително за планината, за животните и за прекрасните корави планинци, че аз го слушах, както дете слуша мъдрата си баба, която му разказва за далечни страни и приказни дворци.
Неочаквано Марош се вгледа в мене и след малко каза:
— Знаете ли, нашият общ приятел Мико умря и аз трябва да споделя с някого нашата тайна…
Сигурно съм изглеждал много учуден, защото Марош повтори думите си, а после продължи.
— Преди години ние се заклехме, че докато и двамата сме живи, никой от нас няма да говори за това. Но той е мъртъв и на погребението аз реших, че ще ви разкрия тайната ни…
Когато свърших разказа си, той ме хвана за ръка и ме въведе в съседната стаичка. На стената над скромното бюро беше закачен един грижливо обработен трофей — могъщите рога на елен осемнадесетак.
— Ето го! Тогава ние с Мико намерихме елена, но не го изпратихме в „райха“. Наистина, изстрелът ми в клисурата го подплаши, но не можах да го спася.
— Живял е в нашите планини, трябва да остане тук! — ми каза тогава Мико… И аз дадох дума за това.
А сега, когато клетвата вече не ме обвързва, искам най-после да го покажа на някоя ловна изложба…
Информация за текста
© Щефан Терен
© 1979 Панайот Спиров, превод от словашки
Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010
Издание:
Ловни разкази
ДИ „Земиздат“, София, 1979
Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска
Редактор: Радка Гоцева
Художник: Иржи Красл
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17586)
Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00
1
Словашкото национално въстание — Бел.пр.
2
Хвойнова ракия — Б.пр.
