Ланселот, рицарят на каруцата

„Госпожо, не спорете вие
и непременно с Ке тръгнете.“
„Кралю, на мен я поверете
без страх — продума Ке тогава, —
ще ви я върна аз по-здрава
и читава от днес дори.“
И кралят му я повери.
А всички тръгнаха след тях,
обхванати от смут и страх.
На двора Ке им се изпречи
въоръжен до зъби, вече
и конят боен беше тук.
Доведоха на двора друг,
какъвто за кралица бива,
спокоен, с кротост незлоблива.
Кралицата — сломена, бледна —
до коня спря и го възседна.
С една въздишка тиха тя,
за да не чуят, прошептя:
„Кралю, на себе си да бяхте,
на Ке да тръгне с мен не щяхте
да позволите крачка даже.“
И тихо уж да си го каже,
но граф Гинабъл чу това12
и сведе наскърбен глава.
И всички с жал се разделиха,
дочули тъжбата й тиха,
като че от ковчег дошла.
Не вярваха, че би могла
да се завърне вече жива.
А Ке със дързост горделива
към оня я поведе пак.
И домъчня им, но пък чак
да я последват този ден!
Единствен бе месир Говен.13
На краля, своя чичо, рече:
„Сгрешихте, сир, детински вече,
от смайване съм цял обзет,
но слушайте от мен съвет:
докато близо са, без страх
да тръгнем двамата след тях,
които щат — да ни сподирят.
Усещам — сили в мен напират,
не мога да не тръгна аз
и неприлично е от нас
да не помръднем пръст съвсем,
след тях поне ще разберем
с кралицата какво ще стане,
как сенешалът ще я брани.“
„Да, племеннико — каза краля, —
достойни думи за похвала!
И щом заехте се, кажете
за нас да доведат конете,
да не възсядаме, преди
седла да сложат и юзди.“
Доведоха конете врани
оправени и оседлани,
бе първи кралят притъкмен,
а после и месир Говен,
и всички, в този тежък път
решили да ги придружат.
И всеки тръгва както може:
кой меч и ризница ще сложи,
кой нищо подръка си няма.
А на оръженосци двама
месир Говен нарежда ясно
да водят два коня отдясно.
Когато стигнаха гората,
оттам изскочи лудешката
на сенешала коня боен,
юздата с ремъка й двоен
бе скъсал той. Видяха там
и че препуска коня
сам с окървавено покривало,
и че не е седлото цяло —
строшен му е лъкът отзад.
Намигна не един злорад,
а друг побутна свой съсед.
Пред всички доста по-напред,
не дръпна тутакси юзда
месир Говен, като видя
да идва рицар с кон, потънал14
във пяна, потен врат опънал
и от умора запъхтян.
А рицарят изправи стан
и поздрави месир Говен,
а после гой бе поздравен.
И спря се рицарят, защото
месир Говен върху седлото
позна, и рече: „Сир, ами
не виждате ли, че дими
съсипан коня, цял е в пяна?
Навярно тези два за смяна
са ваши, затова ви моля:
предайте ми по своя воля
единия от тях, макар
на заем или като дар —
и всичко имате в отплата.“
Отвърна сир Говен: „От двата