Месир Говен почти на глас помисли си, че е глупак, и каза му, че няма как размяната му да не куца — кон да заменя за каруца! „Но карай, накъдето щеш, ще следвам мудния вървеж.“ И тръгват, други избор няма: на кон — един, в каруца — двама, и пътя заедно делят. До залез слънце този път и тримата отведе в град, отворил порти и богат. Зачуди се в града тълпата, че рицарят седи в колата с джуджето, мало и голямо излезе, взе да вика само, развързаха езици зли, един дори не се смили. Не бяха се за рицар чули обиди толкова и хули. И питаха: „Каква ли казън очаква рицаря омразен? Кажи, джудже: бесило, клада, бичуване ли му се пада? Къде го караш тоя ден, в какви злини е уличен? Крадец, убиец ли е той, или изгубил е в двубой?“ До рицаря джуджето горе на никого не отговори. За двама търсеше подслон, след тях — Говен на своя кон. Накрай града стоеше замък и кули вдигаше от камък, с една поляна отстрана, а пък самата твърдина бе стъпила върху скалата, отвесна откъм долината. След колесарката с онези дойде на кон Говен и влезе. А вътре срещнаха девица изящна, знатна, хубавица — не бяха виждали такава. Дойдоха още две тогава, любезни, мили, с чар смирен. Съзряха монсеньор Говен, зарадваха му се от прага и поздравиха го веднага. Пред рицаря се спря едната: „Джудже, каква му е вината, че да го караш тъй позорно?“ А то с безмълвие притворно пред тях на рицаря посочи от колесарката да скочи, само си тръгна с вид студен. От коня слезе и Говен. А пажове отде се взеха — доспехите им в миг поеха. Госпожицата им предложи наметки, подплатени с кожи. На двамата предложи тя вечеря, вкусни ястия. До монсеньор Говен встрани девицата се настани. Да, свойте домакини мили не биха двамата сменили. И уважиха ги мнозина, приятно времето им мина с госпожицата вечерта. След угощението тя постели две им беше дала в една голяма дълга зала. До двете имаше легло — по-хубаво не би могло, и лесно бе да се научи: наслада всеки ще получи, преспи ли в него. А когато напредна времето крилато, тя с двамата си гости стана и за ръце сама ги хвана, показа в този нощен час удобните легла: „За вас направени са тук и двете, а онова там, запомнете, за вас не е, защото то е за този, който е достоен.“ Отвърна онзи рицар, дето докаран беше от джуджето, приел като обида тежка презрителната й насмешка: „Кое за вашата забрана, кажете ни, причина стана?“ А мисъл, на обида равна, премислила бе тя отдавна: „Не, работа не ви е то да ме разпитвате защо.
