Ланселот, рицарят на каруцата

ако не бъде вече жив —
живота му от този ден
презрян е и опозорен.“
А те облякоха тогава
доспехи както подобава.
Девицата с любезност ведра
показа се дори и щедра:
след като с рицаря сама
се подигра и го осмя,
му даде копие и кон
със предан и учтив поклон.
И рицарите вън на двора,
възпитани, почтени хора,
накрая с девата си взеха
любезно сбогом и поеха,
където виеше се друма,
а никой дума не продума
от замъка, като че ням.
Веднага тръгнаха — натам
кралицата се беше скрила.
Далеч от пътя с пълна сила
препуснаха в една ливада,
а после през една ограда —
по път един широк и плочест,
вървяха из гората почас,
докато беше свеж денят,
а след това на кръстопът
една девица те откриха.
И двамата я поздравиха
и всеки я попита, даже
примоли й се да им каже
къде кралицата отиде.
Припряността не я обиди
и рече: „Щом ми се вречете,
ще ви посоча както щете
и пътя верен, и местата
и ще ви назова земята
и рицаря, отвел я в плен.
И само който е решен
на всичко, той ще влезе там,
но с мъка и със риск голям.“
Месир Говен реши веднага:
„Девице, бог да ми помага,
желания аз нямам други
и съм на вашите услуги
с каквото мога, позволете,
но истината ми кажете.“
До него другия тогава
й каза, че не предоставя
каквото може, а неща,
с които прави Любовта
човека по-богат и смел,
и че едничката му цел
е той за всички изпитния
на нея да се подчини.
„Ще ви разкажа“ — рече тя.
Напусто тя не обеща;
„Кълна се, че Мелеаган,
не рицар — просто великан
и кралски син, насила взе я,
затвори в кралство Гор и нея.17
Задържа всички власт могъща
и ни един не се завръща,
оттам за милост няма знак.“
Месир Говен попита пак:
„Страната Гор къде е впрочем
и как натам да се насочим?“
Отвърна тя: „Ще разберете,
но ви очакват и несрети,
а и места, коварни доста,
съвсем не е задача проста
да стигнеш в оня край далечен
на краля, Бадмагю наречен.
Два пътя водят, при това
опасни много, и през два
опасни прохода. И тоз
единият е Воден мост,
защото цял е под водата
и го обгръща тя самата
отдолу, колкото отгоре,
по-точно е да се говори:
насред самата дълбина.
А пък и на широчина
две стъпки моста няма даже —
човек съвсем да се откаже.
По-безопасен мост е този,
а има още две угрози,
но аз ще замълча за тях.
От другия да ви е страх,
че гибел страшна предвещава,
по него никой не минава,
сам той е остър като меч,
познат наблизо и далеч
на всички като Мост на меча..
Не се опитах да попреча
на истината страховита.“
И пак месир Говен попита:
„А двата пътя тук нима
не ще посочите сама?“