— Цялата история! — повтори Ан и се засмя. — Според мен от няколко дреболии и основаните на тях безпочвени изводи едва ли е могла да създаде много дълга история.
Мисис Смит не отговори.
— Но макар и да няма и капка истина в това, което се говори за някакви мои намерения спрямо мистър Елиът — отговори Ан след малко — много ще се радвам да ви помогна с нещо, което мога да сторя за вас. Да му кажа ли, че сте в Бат? Или да му предам нещо?
— Не, благодаря ви, определено не. За момент се разгорещих под влияние на погрешните си впечатления и исках да насоча вниманието ви към някои обстоятелства, но при това положение на нещата по-добре да не ви занимавам с това. Не, благодаря ви, не искам да ви създавам главоболия.
— Струва ми се, казахте нещо в смисъл, че познавате мистър Елиът от много години, нали?
— Така е.
— Още преди неговата женитба?
— Да, когато се запознахме, той още не беше женен.
— И… действително ли го познавате добре?
— Много добре.
— Така ли! Разкажете ми, моля ви, какъв е бил той тогава. Много ми е интересно да разбера какъв е бил като млад. Беше ли същият, какъвто е сега?
— Не съм виждала мистър Елиът от три години — отговори мисис Смит толкова неохотно, че бе направо неудобно да продължат разговора на същата тема, а Ан разбра, че не е научила нищо, само любопитството й се изостри още по-силно. И двете си замълчаха, като мисис Смит изглеждаше дълбоко замислена. Най- после каза:
— Моля ви да ме извините скъпа мис Елиът, — възкликна тя сърдечно, както обикновено — извинете, че ви отговарям така неохотно, но просто не знам как да постъпя. Досега се питах и разсъждавах какво мога да ви кажа. Трябва да се съобразя с много други неща. Никак не ми е приятно да се бъркам в чужди работи, защото може да създам лошо впечатление за някого и да нанеса непоправима вреда. Струва си човек да запази дори и привидно гладката повърхност на семейните отношения, дори под нея да няма трайни чувства. Все пак се реших и дано съм права, че вие трябва да научите какъв е истинският характер на мистър Елиът. Макар че вече съм напълно убедена, че нямате никакво намерение да се омъжвате за него, не се знае какво може да се случи по-нататък… По някое време все ще ви се наложи да погледнете на него в съвсем различна светлина. Ето защо е добре да знаете истината още сега, когато сте непредубедена към мистър Елиът. Той е коравосърдечен и без капка съвест. Все крои някакви планове, вечно е нащрек и е лишен от всякакви скрупули, човек, който мисли само за себе си и в името на собственото си спокойствие и интереси е способен на всякаква жестокост и предателство, стига то да не го изложи на опасността от разкриване на истинския му характер. Сърцето му е ледено за всички останали. Довеждал е до разорение свои приятели и след това ги е изоставял с пренебрежение и без най-малкото угризение на съвестта. Чувства като справедливост или състрадание са му напълно чужди. О, душата му е като на дявола — черна и пуста!
Ан бе изумена и възкликна смаяно; мисис Смит помълча и после продължи малко по-спокойно:
— Зная, че думите ми ви плашат. Сигурно разбирате, че говоря като наранена и оскърбена жена. Ще се опитам да се овладея. Не искам да говоря нищо обидно по негов адрес, само ще ви разкажа как изглежда той в моите очи, а фактите ще говорят сами за себе си. Някога беше близък приятел на моя скъп съпруг, който го обичаше и му се доверяваше във всичко, защото го смяташе за добър като себе си. Бяха станали близки още преди нашата женитба и аз ги заварих в чудесни приятелски отношения. Мистър Елиът допадна и на мен и тогава си изградих високо мнение за него. Сама разбират, че на деветнайсет години човек не е склонен да разсъждава задълбочено и мистър Елиът ми се струваше не по-лош от всички останали, дори много по-симпатичен от повечето хора. Ние прекарвахме много време заедно. През по-голямата част от годината живеехме в града и то в много изискана обстановка. Мистър Елиът не разполагаше с много средства тогава, беше почти беден; живееше под наем в Темпъл11 и едва успяваше да поддържа жизненото ниво на джентълмен.
Можеше да остане у нас винаги, когато пожелаеше, всякога бе добре дошъл, отнасяхме се към него като към брат. Моя беден Чарлз, който имаше най-нежното и най-щедро сърце на света, бе готов да раздели с него и последния си грош, зная, че кесията му бе винаги отворена за мистър Елиът и че често му е помагал. Струва ми се, че ме интересува точно този период от живота му — каза Ан. — Вероятно тогава се е запознал с баща ми и сестра ми. Аз не го видях, само бях чувала за него, но нещо в постъпките му по онова време, нещо, което има отношение към баща ми и Елизабет, а по-късно и обстоятелствата около неговата женитба, не ми позволяваха да го приема сега в този вид, в който се представя пред околните. Като че ли някога е бил съвсем различен.
— Зная всичко, всичко ми е известно — извика мисис Смит. — Той е бил представен на сър Уолтър и сестра ви още преди да се омъжа за Чарлз, но Елиът непрекъснато говореше за тях. Зная, че са го канили и насърчавали, но той не искал да поддържа с тях никакви отношения. Сега може би ще научите нещо, за което преди не сте и подозирали, а и за женитбата му мога да ви разкажа всичко. Бях в течение на всичките „за“ и „против“ този брак, защото ме приемаше като свой доверен приятел и споделяше с мен всичките си планове и надежди. Макар и да не познавах жена му отпреди, според мен ниското й обществено, положение би трябвало да осуети възможността за брак. След женитбата им обаче знаех всичко за живота й с него или поне знаех всичко за последните две години от нейния живот, затова мога да отговоря на всеки ваш въпрос.
— Не, нямам някакви въпроси специално по отношение на нея. Доколкото разбирам, бракът им никак не е бил щастлив. Просто ми се иска да науча защо тогава е пренебрегнал така баща ми, който определено беше особено благоразположен да му окаже необходимото внимание. Защо се е отдръпнал мистър Елиът?
— По онова време — отговори мисис Смит — Елиът си бе поставил за цел да забогатее и то много по- бърз начин, отколкото би му дало възможност изучаването на правните науки. Определено си бе наумил да натрупа състояние чрез женитба. Никак не му се искаше да разруши бъдещето си чрез неблагоразумен брак и зная, че беше съвсем сигурен (дали основателно или не, не мога да кажа) в намерението на баща ви и сестра ви, с всичките им покани и учтиви жестове, да оженят бъдещия наследник на имението за младата дама, а представите му за богатство и независимост категорично се разминаваха с подобна идея. Мога да ви уверя, че само това е причината да се отдръпне от тях. Самият мистър Елиът ми разказа всичко това, той нямаше тайни от мен. Стори ми се малко необичайно, след като дойдох в Бат, вашият първи и най-сериозен кандидат за женитба се оказа именно братовчед ви и че благодарение на него зная нещо за баща ви и сестра ви. Някога той ми бе говорил за едната мис Елиът, а аз все си мислех за другата.
— Може би вие, в такъв случай, сте говорили на мистър Елиът за мене? — възкликна Ан, внезапно поразена от тази мисъл.
— Точно така, аз често съм му говорила за вас. Беше ми приятно да се похваля с достойнствата на моята Ан Елиът, макар че, смея да твърдя, тогава вие бяхте много по-различна от сега…
Тя побърза да се поправи съвсем навреме.
— Точно това ми каза и мистър Елиът снощи — възкликна Ан. — Сега всичко си идва на мястото. Каза ми, че много е слушал за мен, а аз не можех да се сетя откъде, но сега разбирам от кой е източникът на информация. Какви невероятни неща е склонен да мисли човек, когато е засегнато любимото му „его“! Колко лесно може да сбърка! Моля ви да ме извините, че ви прекъснах. И тогава мистър Елиът се ожени само заради парите, така ли? И може би това ви е накарало да погледнете на него в съвсем различна светлина?
Мисис Смит се поколеба.
— О, това е толкова нормално. В светските среди един брак по сметка е нещо твърде обикновено и не може да изненада никого. По онова време бях много млада, а и хората около мен бяха също така млади, лекомислени, жизнерадостни и без особени скрупули в постъпките си. Живеехме само заради удоволствията. Сега вече гледам на живота по съвсем друг начин — времето, мъката и болестта много ме промениха, но в ония дни не виждах нищо укорително в постъпките на мистър Елиът. „Да постъпиш така, както е най-добре за самия тебе“ беше общоприето правило.
— Но тя не е ли бе с много ниско потекло?
