от всякакви предмети, което означава тайно проникване и фотографиране на документи, инсталиране на устройства по сгради и стаи без никаква следа и без контакт с когото и да било. В колекцията им от инструменти има специални ключове за повечето големи хотели в Европа, но те постоянно изобретяват нови методи за отваряне на врати, които изискват специална карта, код или други средства. Някои хотели например имат ключалки, които се отварят само от отпечатъците на госта на стаята.
Веднъж поставени в апартамента на Халим, подслушвателните устройства, или „дървениците“, трябваше да бъдат внимателно следени, а разговорите записвани от служител на „Шиклут“ (подслушвателния отдел). Касетата от първия ден щеше да се изпрати в отделите на Тел Авив, където да се определи използваният диалект и да се посочи човек, владеещ го най-добре, който да бъде изпратен по най-бързия възможен начин в Париж, за да обслужва устройствата и да снабдява групите с моментални преводи.
Но на този етап от операцията всичко, с което разполагаха, бе само едно име и адрес. Не само че нямаха снимка на иракчанина, но и абсолютно никакви гаранции, че ще бъде полезен. В началото отрядът „Ярид“ само наблюдаваше жилището на Халим от улицата или от близкия апартамент, за да разбере как изглеждат той и жена му.
Всъщност първият контакт бе осъществен два дни по-късно, когато една привлекателна жена с къса коса, която се представяше като Жаклин, почука на вратата на Халим. Това бе Дина. Работеше в „Ярид“ и задачата й бе просто добре да огледа жената на Халим и да я идентифицира пред групата, така че истинското наблюдение да може да започне. Под предлог, че продава парфюми, които й доставяли в големи количества, с всичките му разрешителни документи, Дина ходеше от врата на врата, за да избегне подозрението, и предлагаше стоката си и на другите жени, като не подмина нито едно жилище в триетажната сграда. Беше се постарала да пристигне у Халим, преди той да се е върнал от работа.
Предложението накара Самира и другите жени в къщата да потръпнат от радост. И нищо чудно, защото цените бяха много по-ниски от тези в магазините. Клиентите трябваше да платят половината в аванс, а остатъка при доставянето на поръчката, имаше и обещание за „безплатен подарък“.
За голям късмет Самира покани „Жаклин“ вкъщи и изля мъката си пред нея. Колко била нещастна, как съпругът й не искал да успее, не бил предприемчив, а тя произхождала от заможно семейство и вече й дотегнало да живее от собствените си пари и да ги пилее в залите за бинго. На всичко отгоре след две седмици щяла да се връща в Ирак, щели да оперират майка и, а операцията била тежка. Тогава съпругът и щял да остане съвсем сам и още по-уязвим.
„Жаклин“, приела ролята на студентка от добро семейство от Южна Франция, която в свободното си време продава парфюми, за да си докара нещо отгоре, се показа крайно съпричастна към мъката на Самира. Макар че първоначалната й задача бе само да идентифицира жената, големият й успех не можеше да се оспорва. При наблюдението и най-нищожният детайл се докладва след завръщане в „тайната квартира“, където групата „смила“ информацията и планира следващата стъпка. А това означава часове наред, въпрос след въпрос, стотици пъти предъвкване на един и същ детайл, кавги, когато различни хора дискутират значимостта на определено действие или фраза. Екипът работи в мъгла от цигарен дим, а кафето се лее като от чешма, така че с всеки изминал час атмосферата в тайната квартира става все по-напрегната.
И тъй се стигна до извода, че щом Дина (Жаклин) е установила по-тесни връзки със Самира, това щастливо стечение на обстоятелствата трябва да се използва за ускоряване на нещата. Следващата й задача щеше да бъде да накара жената поне два пъти да напусне апартамента си. Първия — за да може екипът да определи най-доброто място за подслушвателно устройство, а втория — за да го монтира. Това значеше да се проникне незабелязано вътре и да се направят снимки, измервания, да се вземат люспи от боята и всичко необходимо за създаването на съвършен дубликат на който и да е предмет, но с монтиран в него микрофон. Критерият е да се намали рискът до минимум, както във всяко нещо, с което „Мосад“ се захваща.
По време на първото посещение Самира се беше оплакала, че не може да намери добър местен фризьор, който да оправи цвета на косата й. Когато Жаклин мина отново със стоката си два дни по-късно (този път малко преди да се прибере Халим, за да има възможност да го огледа добре), разказа на Самира за своя моден фризьор.
— Казах на Андре за теб и той отговори, че с удоволствие ще се занимае с прическата ти — рече Жаклин. — Може би ще се наложи да идем при него два или три пъти. Той обича да изпипва работата си. Но ще ми е приятно да идваш с мен.
Самира бе въодушевена. Тя и съпругът й нямаха истински приятели в Париж, не общуваха почти с никого и рядко излизаха. Затова възможността да прекара няколко часа в града, а не между омразните четири стени на апартамента бе добре дошла.
Като специален подарък за това, че Самира бе купила парфюм, Жаклин й донесе един шарен ключодържател с отделна втулка за всеки ключ.
— Виж сега — рече тя, — дай ми ключа си от апартамента да ти обясня как се закача.
Обаче Самира не забеляза как Жаклин плъзна подадения й ключ в една малка кутийка със страна 5 см. Тя бе опакована, така че да изглежда като друг подарък, но в нея имаше поръсен с талк пластелин, за да не залепне ключът за него. Щом кутийката се затвори плътно, ключът остави в пластелина отличен отпечатък, по който по-късно можеше да се извади дубликат.
Групата „Невиот“ можеше да влезе и без ключ, но защо бе нужно да се поемат излишни рискове, след като имаше начин спокойно да минат през входната врата, все едно влизаха в собственото си жилище? Щом проникнеха вътре, щяха да заключат вратата и да я подпрат, така че ако някой успееше да мине незабелязано край външния наблюдател, да реши, че ключалката заяжда, и докато търси начин да отвори, неканените гости да се изнесат своевременно.
Халим бе вече идентифициран и затова „Ярид“ прибягна до метода на неподвижното следене, чрез който лесно се установяваше дневното разписание на даден човек без никаква опасност следенето да бъде забелязано. На практика това означаваше да се постави наблюдател, който да отбелязва посоката, в която обектът обикновено отива, а не някой да се влачи подире му като опашка. След няколко дни друг наблюдател се поставя две-три пресечки по-нататък и така се работи на етапи. В случая с Халим всичко бе още по-лесно, защото той отиваше на една и съща автобусна спирка.
Чрез подслушвателната уредба екипът узна точно кога Самира заминава за Ирак. Също така научиха, че Халим трябва да отиде в иракското посолство във връзка с проверката по безопасността. Това накара „Мосад“ да действа особено предпазливо. Все още нямаше конкретен план как да бъде вербуван, а времето не беше достатъчно, за да се прецени дали Халим ще е склонен да сътрудничи или не. Задачата бе от първостепенна важност и трябваше да се бърза.
Обаче от гледна точка на сигурността не беше разумно да се използва отер (човек от арабски произход, нает да влезе във връзка с други араби). Случаят позволяваше само един опит и той трябваше да бъде успешен на всяка цена. Първоначалната надежда, че Дина в ролята на Жаклин ще успее да се добере до Халим чрез жена му, се оказа неоправдана. След втория час при фризьора Самира не пожела да се среща повече с Жаклин.
— Видях те как зяпаше онова момиче — заяви тя на Халим по време на една семейна сцена. — Не си прави никакви сметки за след моето заминаване. Знам те колко струваш!
Това ги наведе на мисълта за момичето от автобусната спирка, а ролята на англичанина бонвиван щеше да вземе катсата Рен С. (Джек Донован). Надяваха се, че взетото под наем ферари и разни други намеци за богатство ще свършат останалото.
Халим не издаде нищо за естеството на работата си, когато се качи за пръв път във ферарито. Каза, че бил студент — „доста старичък“ — помисли си Рен. Не пропусна да спомене, че жена му заминава за известно време и че обичал добре да си похапва, но не пиел, защото бил мюсюлманин. Донован не уточни с какво се занимава, за да може въображението на другия да има пълна свобода на действие. Каза нещо за международната търговия и покани Халим на гости във вилата си в провинцията или пък да обядват заедно след заминаването на жена му. Халим не се ангажира с никакво обещание на този етап.
На следната утрин блондинката отново бе там и Донован замина с нея. Той се появи и на по-следващия ден, но момичето го нямаше, тогава Донован предложи на Халим да го закара, като преди това се отбият в
