Ако Дребосъка беше гледал новините по канала „Екшън 7“ същата вечер, щеше да е видял репортажа на живо на журналистката Али Брий — бръчките около очите й се губеха в лъчите на камерата, тя живо описваше сцената зад гърба й: три полицейски коли, екип за оглед на местопрестъплението, линейката на съдебния лекар. Униформени полицаи развиваха втора ролка жълта лепенка, обграждайки двуетажната къща на Хикамор Лейн 113, от превития стълб на старата метална ограда до дъбовия дънер с изрязаните на него букви „М и М“.
Ако Дребосъка Уилкинс беше гледал канала „Нюз Стар 4“, нямаше начин да подмине снимката на Мики Нокс от гимназията в Лансинг, на цял екран, съпроводена с репортерското описание на начина, по който Ед Уилсън е бил удавен в бидон. Щеше да е научил, че полицията от пет щата издирва Мики Нокс и Малъри Уилсън. Щеше да знае, че животът му е в непосредствена опасност.
Дребосъка Уилкинс гледаше „Семейство Бънди“5.
— Как да не ти се прище да изчукаш Кели Бънди? — попита той Мики, докато му връщаше рестото. — Погледни я само как си върти задника и ще се побъркаш. А само като си помислиш, че намазва старият Ал. Малко чук-чук от време на време.
Мики напълни до половината една пластмасова чашка с кетчуп, изсипа отгоре пласт сол и доля с кетчуп. Дребосъка доразви мисълта си.
— Я си помисли — що така Ал никога не ще да чука жена си? Знаеш ли що? Щото чука дъщеря си. Това е истината, кълна се в Бога. А знаеш ли защо никога не показват в кадър стаята на Кели? Защото е като храм на садо-мазо, затова. Бичове, вериги, всичко. Той я завежда там, завързва я и се започва. Ами помисли де! Ти си Ал Бънди, животът ти е скапан, няма за какво да живееш. Защо да не опиташ малко от собственото си производство? Неговата собствена дъщеря, правена от неговите сперматозоиди.
— Горе-долу като да си изсмучеш собствената патка — каза Мики.
— Абсолютно, мамка му. Щях да бъда най-щастливият човек в Илинойс, ако можех да го направя.
— Можеш — каза му Мики Нокс, разбърквайки солта в кетчупа със сламка. — Повярвай ми, можеш.
Дамската тоалетна на „Канкакий Соник“ беше затрупана с цял арсенал от артикули за поддържане на косата, невиждани от повечето американци след края на ерата на Нанси Синатра. Челно място между предлаганите фризьорски артикули заемаше тежката цяло кило кутия „Аква Нет“, с цена два долара и трийсет и девет цента в магазините „Уол-Март“. Подсигурявайки не само обем, но и ветроустойчивост, подробност от съдбоносно значение при возенето в кабриолет или на задната част на пикап, „Аква Нет“ оставяше далеч назад разните мусове и гелове с предлаганата изящна здравина.
Предоставянето на подобни възможности се съпровождаше с поемането на съответни отговорности, затова жените в „Канкакий Соник“ бяха определили предната част на тоалетната около мивките и огледалата като зона „тук не се пуши“. Канкакийска легенда разказваше как преди няколко години една първокурсничка си изгорила косата до корен след запалването на струя „Аква Нет“ от цигара, оставена наблизо. Косата й така и не пораснала и тя била принудена да стане лесбийка в Мисури. Апокрифна история, най-вероятно, но негласният договор между жените в „Соник“ имаше силата на закон: пуши отзад, преди да си пръскаш косата.
Така че със запалването на своята „Малборо“ до мивките Малъри наруши едно общовалидно табу — деяние, чиято опасност можеше да се постави на едни везни само с убийство или с това да духаш на заек- първокурсник. Волята на закона трябваше да бъде наложена от Тина Хопкинс, като най-старша сред присъстващите.
— Загаси тая шибана цигара — каза тя на Малъри, без нито нотка колебание. Останалите момичета несъзнателно се отдръпнаха крачка назад, разчиствайки място, в случай че се стигнеше до показване на нокти.
— Извинете? — попита Малъри. — Какво казахте?
Тина не си губи времето да повтаря, а спокойно се пресегна, измъкна цигарата от устата на Малъри и я пусна под струята гълголеща вода в мивката. Угарката, с отпечатъци от оранжево-червено червило, се понесе за кратко в миниатюрния водовъртеж, после каналът я всмукна.
В тоалетната се възцари тишина. Тина и Малъри кръстосаха погледи: две змии, правещи кръгове една около друга в пясъка. Тина бранеше положението си срещу новоизлюпената натрапница, довлякла се кой знае откъде с финото си кръстче и ботушите си тип „изпукай ме“. Реномето й пред жените от „Соник“ със сигурност щеше да се повиши след случката. Щеше да се роди нова легенда как Тина Хопкинс дала урок на курвата, дошла да им отмъкне приятелите.
Малъри първа отклони поглед и избута Тина, за да влезе в един от клозетите. Едно на нула за „Соник“.
— Тъпа кучка — каза възгордяната от победата си Тина, докато Малъри заключваше вратичката на клозета.
Докато пикаеше, Малъри чуваше сподавения им шепот. Осъждаха я. Преценяваха я. Сравняваха я. Сподавен смях, внезапни кикотения, шъткания. Без да спира да пикае, Малъри извади оранжево-червеното си червило, написа „М и М“ на вратичката и загради буквите с голямо, тънко изрисувано сърце.
Изчака водата от казанчето да изтече докрай, отключи и застана лице в лице с враговете си, наредени в шпалир чак до вратата на тоалетната. Малъри тръгна, после спря пред Тина, която бе застанала точно до изхода, и й рече със сладичък глас:
— Мога ли да те попитам нещо?
Тина не отговори, само леко се усмихна.
— Съжаляваш ли за това, което направи току-що?
Изпънала гръб, с вдигната коса, Тина беше поне с пет сантиметра по-висока от Малъри.
— Долна курветина — каза тя.
Малъри отстъпи една крачка. В очите й безпогрешно можеше да се разчете тъга. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Разбираш ли, не мога да понасям такива неща. Наистина не мога да понасям, когато хората се ебават с мен. И знаеш ли защо? Защото едно момиче не може просто да го ебават цял живот, без да си го върне.
С едно-единствено рязко движение Малъри сграбчи Тина за лепкавата коса, дръпна я и юмрукът й моментално се заби под гръдната кост. Останала без въздух, Тина нямаше как да се противопостави. Малъри заблъска главата й в машината за подсушаване на ръце. Главата на Тина пропука огледалото на две места, после шумно се удари в ръба на порцелановата мивка. Съдебните лекари впоследствие установиха, че смъртта й е настъпила при четвъртия удар от всичко единайсетте — в мивката, стената и пода. Едната й китка също бе счупена, неизвестно как.
Най-близо до изхода беше първокурсничката Кери Джейкъбсен. Докато останалите момичета се бяха вторачили шокирани в зрелището, тя успя да открехне вратата, но Малъри я затръшна с шут. Две от дъските се пропукаха.
— Я ми кажи къде си тръгнала! — изкрещя Малъри и простотията й пролича съвсем ясно. Сгащена между вратата и стената, Кери беше безпомощна. Малъри се провикна с пълно гърло към салона:
— Мики! Миличък, ела тук!
Крясъкът на Малъри накара Мики да пусне двете кока-коли и чашката с кетчуп на земята и да хукне към клозета.
По белия под се проточи плътна червена ивица, по-късно взета погрешно за кръв от новоназначения заместник-следовател по убийствата.
Докато Мики стигне до вратата на тоалетната, Малъри успя да забие токчето на евтиния си ботуш от груба кожа — нейната запазена марка оттук нататък, в бузата на безжизненото лице на Тина — триумфална поза, изключваща всякакво двоумене по въпроса кой е победителят в препирнята. Всички момичета се бяха скупчили до стената като палета при гръмотевична буря. Две все пак успяха да се заключат в един от клозетите.
Извадил своя „Магнум 357“, Мики погледна изненадано Малъри и попита:
— Къде ти е патлакът?
— Забравих го в колата — каза Малъри.
— Какво?
