Получих записката Ви, датирана от 24-ти април, в отговор на молбата ми за информация относно разпределението на следователската работа по убийствата, извършени от Мики Нокс и Малъри Уилсън. Въпреки че „върви на майната си, драскачко нещастна“ може да се квалифицира като форма на по- енергично възражение, подобен уклон към бурна изява на чувства ми се струва изключително не в интерес на успешното приключване на задачата, чието разрешаване, за добро или лошо, ни е възложено съвместно.
Може би ще Ви е интересно да научите, детектив, че съм прочела Вашите книги и съм запозната с оперативния Ви стил, а именно този на вълк-единак с полицейска значка, преследващ жертвата си, движен от инстинкт и обсебен от перченето, което у мъжа се подклажда от продукта на половите му жлези. Допускам напълно, че това може да е желаната характеристика за лидер на специална група за особени поръчения; също така обаче не е излишно въпросните качества да бъдат обуздавани, за да не се стигне до напълно ефективното изключване на какъвто и да било научен анализ на ситуации, а той е в състояние да бъде безценен източник на информация.
Предлагам, детектив Сканети, да обединим усилията си но този случай, вместо да се ловим за гушите. Както вероятно знаете, а може и да не знаете, Изследователското звено по човешкото поведение представлява екип от безрезервно отдадени на работата си професионалисти, сведущи по изграждането на психологически портрети, основани на проведени огледи, разпити, медицинска документация и прочее информация от този род, касаеща заподозрените, която може да бъде използвана, за да се предскажат следващите им ходове и да им се отговори превантивно, т.е. в никакъв случай не по метода на реакция на техните действия, поставящ ни в отчаяното положение да кретаме след убийците по дирята от оставените от тях трупове.
Приложени за Ваша информация изпращам копия от досегашните разговори и разпити, проведени от наши сътрудници. По-голяма част от съгражданите на Мики Нокс от Уилмингтън, Кентъки, са отказали да говорят за него, тъй като, изглежда, тамошната южняшка порода живее като в затворена общност — много са подозрителни към пришълци и подкрепата им за техните собствени хора се запазва, дори когато са серийни убийци.
Все пак успяхме да научим, че през лятото на 1987 година Мики се е срещал с някоя си Дона Уули — изглежда, единствената му приятелка, преди да се запознае с Малъри. Може би най-интересната (и разкриваща характера и скритата му наклонност към насилие) хроника се съдържа в дневника й за посочения период, предаден ни с нежелание. Документът, който също е приложен, датира от лятото на 1987 година. Отделните записки, отнасящи се до Мики, включват и много интригуващи писма, получени от него; само в тях от това, с което разполагаме за него, Мики говори сам за себе си черно на бяло.
Ако по-нататък мога да Ви помогна с каквото и да било, се надявам, че няма да изпитвате никакви притеснения да се свържете с мен.
ФБР Файл № 32061-А17 Док. № 17042
Дело № 914–376
Откъси от дневника на Дона Уули
Мило дневниче. Ура! Училището най-сетне свърши. Всичкото, заедно с допълнителната седмица, през която трябваше да наваксваме пропуснатото заради урагана. Вече бях започнала да си мисля, че завинаги ще си остана първокурсничка. Каси и Карла и аз вече три пъти се „надрусахме“ след последния ден в училище, а още много готини преживявания ни очакват „на хоризонта“. Лято!!!… Оня тип, Мики Нокс, виси на басейна „Пресби“ непрекъснато. Никога не плува, просто си стърчи там с каубойските ботуши. Днес се опита да ни заговори, но Каси го отряза, че не си губи времето със селяци и смахнати. Той не каза нищо. Само се изплю в басейна. Какъв тъпанар!
Мило дневниче. Времето лети, когато си прекарваш готино. Намерих си работа в „Уулуьрт“. Шантаво е да работиш заедно с майка си, но пък е забавно заедно да си караме почивките. Обикновено след работа една компания се занасяме до Спуун Лейк с чудовищния камион на бащата на Боби и там пием „Танкъри“ и вино, което ми е любимото питие. Снощи Мики Нокс беше там и човъркаше нещо по колата си, която не щеше да запали. Носеше си бутилка джин-тоник с вкус на котешка пикня, както ми се стори. Седяхме в колата му и си говорихме почти през цялата нощ. Той определено е „различен“, а хората казват, че точно това е подправката на живота. Той каза, че ще ми напише писмо, защото мразел телефоните.
П.П. Целувахме се. При него всичко беше наред, но за мен каза, че съм имала солен вкус.
Мило дневниче. Получих писмото от Мики. Най-после. Ето го.
Дона. Това е писмото, за което ти говорих оная нощ в Спуун Лейк, когато ти каза, че съм пълна откачалка. Спомняш ли си? Излиза, че си права, защото трябва да си луд да пишеш на човек, с когото току-що си се запознал. Аз те гледах през цялото време на басейна „Пресби“, но откакто говорихме разбрах, че не си от ПК-тата (прерийни кучета). Те прекарват целия си живот под земята, както правят и повечето хора. Повдига ми се, като си го помисля. Аз ще живея там, където мога да виждам небето и слънцето, и няма да тичам да се завра в дупката си. Дори и да е скапано небе и скапано слънце.
Повечето хора не щат и да ме знаят и може би дори и ти си мислиш, че съм някой дето се занимава с коли и виси на басейна. Но аз го правя, само за да чувам различни гласове. Чувам ги непрекъснато. Когато съм сам, гласовете са толкова силни, сякаш съм в „Следата“ (Била ли си някога там? Всеки вторник вечер има група, която може да те накара да се побъркаш от куфеене и да молиш за още, да пукна ако лъжа!)
Докъде бях стигнал? Дона, имаш още много да учиш. Знаеше ли, че:
1. Повечето хора живеят по-дълго, отколкото трябва. Човек трябва да умре, когато му опадат зъбите. Това е барометърът на природата.
2. Средностатистическият човек лъже през 90% от времето. Между другото, аз не го нравя. А ако ти лъжеш, повече никога няма да ме видиш.
3. Едно време ябълките са били не по-големи от череши. Лично аз си мисля, че хората са адски лакоми.
4. Земята е жив организъм. Ако я ръгнеш с нещо, я заболява. Оттам идват земетресенията и ураганите. Повечето ПК-та са прекалено страхливи, за да го забележат.
5. Бих могъл да продължа още много.
Ако си била прилежна в училище и си слушала родителите си, и си вършила всичко, което ПК-тата са те карали, няма начин да разбереш какви способности имаш. Точно такова е моето положение. Никой не може да те познава по-добре от самата теб, така че какво смятащ да правиш?
Прекарвала ли си някога един час абсолютно сама?
ПК-тата са прекалено страхливи, но аз не съм. А ти? Може и да научиш нещо ужасно, но не е фатално.
„Боклукчийница за лоши идеи.“ Това съм аз, ако слушаш какво говорят ПК-тата.
Солена си, защото плачеш вътрешно. Ако продължиш да живееш така, няма да преживееш дълго. Изплачи си всичко и ще си сладка като захар. Нали звучи доста добре? На мен ми харесва идеята.
Сега знаеш какво наистина представлявам. Любимото ми шоу по-рано беше „МАШ“, а сега е каквото дават в момента. Мога да приготвям тако7 от почти всякакъв вид месо, който ми попадне, и никога няма да познаеш какво ти се е паднало да ядеш. Мога сам да се измъквам от неприятностите. Работя в месарница, но следващата година ще се запиша морски пехотинец. Десняк съм, както би могла да предположиш.
