— Да. Никога не съм мислил да ставам цар. Исках да живея спокойно с жена си на едно островче с двадесетина кози.
— О! Богове! Двадесетина кози! Дядо е можел да ти даде две хиляди.
— Не, двадесет ми стигаха и аз си ги ловях по поляните.
— Толкова ли ти стига, за да си щастлив?
— Да.
— И за това ти, Хум, Емон, Тамрин и Матао му разбихте царството?
— На нас ни стигаше. Само Тамрин искаше да е велик вожд, поне на още две села.
— Тогава защо заграби половината свят?
— Използвах добри моменти да осигуря мир и спокойствие на хората си. Само толкоз. Винаги някой ме нападаше, защитавах се и се възползвах.
— Ти си луд. Как след като си държал в ръка съкровището на дядо и три царства можеш да мислиш, че щастието е да имаш двадесетина кози на островче вдън горите?
— За какво са ми повече? Не мога нито им изпи млякото, нито да им изям агнетата заедно със семейството си.
— Ти беше цар. Не искаш ли пак да властваш.
— Не! Стига ми толкоз.
— Луд!
„Едес“ помълча доста време:
— Сега накъде? Към Итониа или към Лодар. Където ме довеят ветровете.
— Баща ми ще те чака между Самад и Лодар. Сигурно вече е узнал, че си избягал. Чака те за да те убие.
— И аз точно това си помислих. Мога да сляза на Итониа от към другата й страна, но по-добре да не рискувам. Как така никой не знае за теб? Дядо ти не спомена за теб. Да не би да се окаже, че не си дъщеря на Самадур?
— Не ме е споменал, защото не съм била пленничка при Тамрин. Когато Самад падна, аз съм била детенце обречено на брата на Гофар. Заради мен беше приятелството межди баща ми и него, докато ме измъкне от там. После ме обучиха най добрите убийци и войни. Целта на живота ми бе да отмъстя на всички и да върнем баща ми на престола. Сега и аз съм беглец. Баща ми няма да ми проси и все някой от убийците му ще ме достигне. Трябваше да те компрометирам и да те убия. Трябваше да предизвикаме безредици и баща ми да се върне като спасител на града си. Не очаквах да ме разкрият толкова скоро.
— Е почти успя. В града има безредици. Само остава да ме убиеш. Много хора ли имате в Самад.
— Да, много.
— Интересно, сигурно те най-силно са викали в моя чест.
— Сигурно. Не зная кои са.
— Не съм те питал. Хайде да хапнем и да се стоплим, после ще се убиваме. Още ли да ти викам Едес?
— Викай ми Самина.
— Да хапваме и да лягаме. Призори трябва да видим Лодара.
На другия ден внимателно влязоха в пристана на Лодар.Гледаха ги подозрително и мълчаливо. Явно вестта бе стигнала до тях. В пристанището имаше само един кораб.
Стражите не бяха на кораба, а на брега и го очакваха. Вятъра духаше от към морето. С лодки с весла щяха да го хванат. Докато приближаваше да огледа бе подминал точката от която можеше да се измъкне. Тогава Као се изправи с цял ръст и се приготви да акустира. Стражите се строиха с извадени мечове и го чакаха. Всичко свърши. Као затвори очи и се помоли на Ло за милост и чудото стана. Когато отвори очи стражите цопаха във водата до кея. Тълпата ги бе бутала от пристана във водата и чат от хората притичаха по дъските и се качиха на кораба. Моряците не оказаха никаква съпротива.
Когато Као слезе на пристана тълпата го пое и всеки искаше да се докосне до него. Накрая го изплю до боила Сисин.
— Бъди здрав хиляда години царю. — провикна се Сисин. — Тези клеветници говорят разни мръсотии за теб. Кажи че не е вярно и ще им отрежа езиците. Кажи го тук пред народа.
Као наведе глава. После я изправи гордо:
— Народе! Аз, Као, който добре познавате не съм ви предал. Каквото и да казват за мене сигурно е вярно. Тази жена с мен наистина е дъщеря на Самадур и внучка на цар Самадан. Тя трябваше да ме убие. Срещу мен обаче се вдигна метеж и тя не ме уби. Не ме уби нито в блатата на реката Ло, нито в морето. Може наистина да е била шпионка. Аз, Као, й прощавам, обаче няма да простя на близките си, не защото и те се опитаха да ме убият, а защото посегнаха на държавата съградена с костите на вашите синове и споена с кръвта им. Каквото и да съм направил, направил съм го за ваше добро, за ваше спокойствие и за да живеете в мир. Никога не съм ви лъгал. Мойята власт се крепи на вашата сила. Без вас аз съм никой. Сега извадете стражниците, че някой може да се удави.
— Ама нали те искаха да те уловят или убият? — попита Сисин.
— Те са синове на майки от нашия народ. Войници са и изпълняват заповеди. Извадете ги!
Войниците след като ги извадиха се проснаха мокри на колене пред него:
— Милост! Милост царю.
— Станете веднага! — изкомандва Као. — Дръжте се достойно. Приведете се в ред.
Помълча докато се оправят и изчака моряците от кораба, които тълпата буташе към него.
— Войници и моряци, мирно-о-о. — изрева Као. — Капитана при мен.
Капитана неуверено се приближи.
— Кажи пред всички какво стана.
— Откъде да започна? Чуваха се в Самад слухове, че си изоставил жена си. После дойде кораб от Тиати и се разбра, че оная не е принцеса Едес. Синът ти се обяви за владетел и заповяда да те арестуват. Всички които се противопоставиха ги хвърлиха в тъмница. Брат ти и Хум не признаха властта на Лохим и също се обявиха за самостоятелни владетели. Лохим изпрати по един кораб на Итониа и Лодара, да те заловим, ако се появиш. Когато идвахме насам видяхме кораб на Самадур, който също те дебнеше. Не ни нападна, защото ние бяхме два кораба и го подминахме на път за Итониа и Лодара.Това е.
— Чухте ли? — провикна се Као. — Може и да имам вина, че след като ме раниха се възстановявах в компанията на тази жена, но синът ми вдигна метеж срещу мен и държавата. Сега какво имаме? Самад, Полдиниа и Поса пак са самостоятелни и готови да се счепкат. Това рано или късно ще стане. Трябва да избегнем войната, защтото започне ли се, няма да подмине и вашия дом. Следвайте ме и аз пак ще ви опазя живи и здрави вас и децата ви.
После се обърна към войниците:
— Вие може и да не знаете. При цар Као няма пленници и роби. Свободни сте. Който иска може да се върне в Самад. Който иска може и да ми служи. Хора от Лодара, кажете им винаги ли е било така?
Отговори му могъщ рев:
— Да!
— Който иска да ми служи, нека мине зад мен.
Войниците и моряците един по един се строиха зад него. Останаха десетина съвсем млади момчета с наведени глави.
— Вие можете да се върнете когато си поискате или искате да останете? Който иска да остане, нека отиде при боила Сисин да го настани.
Младежите се затътриха към Сисин.
— Върви с мене. — каза на Самина, после се спря.
— Моряците! За вас се отнася същото. Корабът по начало е собственост на цар Као и държавата. Корабът остава да служи на Лодара. Вие сте свободни да постъпите по съвест.
— Нямаме избор царю. — изпъчи се капитана. — Лохим живи ще ни одере. Оставаме да ти служим.
— Добре, добре. — каза по-тихо Као. — Утре ще ви кажа какво ще правим През нощта заедно със Сисин стъкмиха един товар храни за кораба. Още сутринта Као започна да обикаля майсторите с настояване изделията да бъдат не само функционални, но и красиви. По традиция кораба тръгна за Радак. Още преди да се върне четири кораба се дотътриха до Лодара и се поставиха в разпореждане на Као. Какво ли щеше да
