Подаръкът
Тази жена от Софа промени Као и царството му. Пеа недооцени заплахата и после горчиво съжали за това. Той едва се изправи за да я види, но след седмица излезе с нея на пазара в Самад. Първото нещо което тя не одобри го накара да каже на майстора:
— Вече не е достатъчно да направиш нещо, то трябва и да е красиво.
На следващата сергия Као опипа със задоволство едно бронзово острие и похвали майстора, но му каза същото:
— Прекрасно острие, но го претопи. Вече не е достатъчно да сече, трябва и да е красиво. Минаха времената когато се радвахме да копираме оръжията на Радак и да имаме нещо подобно. Новото време иска не само да реже добре, но и да е красиво. Радак ги прави красиви, ако и ние не ги направим красиви кой ще ги купи.
Цар Као остави управлението на Самад на сина си и се зае да разкрасява царството си. Всички бяха изумени, но го слушаха от уважение. Каквото бе казал Као винаги е било за общо добро. Као освен това се зае да издири наследниците на Самадур в племето на Тамрин. Вече бяха големи задомени. Као ги подпомогна, защото така бе обещал на цар Самадан.
В другите градове на царството разкрасяването плъзна като епидемия. Самия той стана недостъпен дори за Пеа. Ходеше на лов, обикаляше стадата и настояваше дори стадата да бъдат красиви. Едес неотменно бе с него. Плъзнаха слухове и подмятания. За да прекрати това Као я взе за втора жена и си навлече гнева на жреците и беса на Пеа.
Понеже изживяваше втора младост с Едес и не му се слушаха безкрайни разправии, се оттегли с нея в едно имение далече нагоре по реката, оставяйки управленските грижи на сина си. Щастието му обаче не продължи и месец. Точно в този ден Као реши да отиде да лови риба с малка лодка, а Едес гукаше край него, когато късно след пладне се зададе доста голям отряд конници. Као се загледа, но понеже бе в летаргично настроение, каквото и да бе станало, едва ли бе толкова спешно. Понеже конниците не можеха да го различат от далеч, видя как сритаха местния му домакин и препуснаха към реката към него. Това бе нередно и го възмути, дори се приготви да слезе на брега и да ги скастри, когато извадиха мечове и лъкове. Долови и крясъците им:
— Дръжте ги!
— Убийте кучката!
— Смърт на шпионката!
— Хванете развратника!
Грабна веслото и бясно загреба навътре е реката. Докато се отдалечи достатъчно няколко стрели цопнаха около лодката. Стражите, неговите стражи не бяха дошли да преговарят. Бяха изпратени да го заловят или да го убият. Закри лодката зад един остров и с Едес скочиха в тръстиките на другия бряг. Наскуба малко тръстика, наметна я с връхната си дреха, вдигна платното и я пусна надолу по реката. Част от конниците бяха намерили друга лодка и като видяха, че тяхната се показа зад острова, минаха от другата му страна и подгониха лодката.
Као и Едес се измъкнаха от калта на брега.
— После ще се разпитваме, сега тичай след мен. — изръмжа Као и пак започна играта на криеница по бреговете и островите на Ло, която бе играл като избягал роб на младини. Стражите които го гонеха явно отстъпваха на преследвачите на Самадан, специалисти по избягали роби. Гонеха го както ловец гони плячка е гората. Тази игра Као също я знаеше от дете. Едес се оказа необикновено тренирана дори за ловец на нейната възраст, камоли за принцеса от Софа. Умело правеше оръжие от всяко нещо което докосне, като че ли цял живот само това е правила. Безропотно ядеше сурова риба и тичаше подире му като куче без умора.
Као не я попита нищо. Първо трябваше да се измъкнат, после щяха да имат цялото време да се обясняват.
Као първо се промъкна и начерта знак на Мурал, стария си приятел. Поиска му лодка, близо стария пристан на каика. Не отиде на срещата, гледаше от другия бряг скрит в тръстиката. На пристана се появиха стотина конници. Вече и на Мурал не можеше да се вярва. Или са го проследили или ги е предал. Трябваше да бяга без подкрепа.
Лесно се прехвърляха от островче на островче и от единия бряг на другия, хванали парче сухо дърво и плувайки. После се сушаха плътно притиснати един до друг. Као първо имаше идея да открадне лодка и да се опита да стигне до Итониа. Едес го сряза категорично:
— Това е сигурна смърт. Забрави този вариант. Това е смърт и за двама ни. Не се показвай близо до морето. Там те чакат.
Као пак не попита защо. Когато се изкачиха доста нагоре по реката, на Као му дойде идеята да стигнат пеша при брат му в Полдиниа. Можеха да стигнат са седмица или за месец криейки се по горите.
Едес пак го отряза:
— Имаш ли абсолютна вяра на брат си?
Као нямаше вяра и на брат си. Когато разбере за разпада на властта в Самад, кой знае дали няма да се обяви за самостоятелен владетел. Да тръгнат към Поса при Хум също не му се видя разумно. Хум със сигурност нямаше да го убие, но толкова години живееха отделно и кой знае как се променят хората.
Мотаха се нагоре по реката две седмици, време достатъчно да се доберат както до Полдиниа, така и до Поса, особено, ако някой стар приятел им беше дал коне. Вече не ги търсеха. Бяха сигурни, че са изчезнали. Као се зае да си прави лодка, както бе видял от Поо на младини. Огънят гореше само вечер, за да не се вижда дима от огъня. Набързо привърши лодката, но му се видя малка и се зае да направи по-голяма. Денем ловуваха, а вечер Као прогаряше дънера. После свърза двете лодки като катамарана на Поо. Спуснаха се надолу по реката и пътуваха само нощем. Понеже бе направил мачти и на двете лодки, катамарана бе станал много бърз. Изчакаха вятъра да духа силно от сушата и тръгвайки на смрачаване прелетяха устието на Ло в мрака и продължиха право напред в морето така, че на зазоряване дори брега не се виждаше. Као пак се почувства любимец на Ло.
Сега когато вятъра ги носеше все по-навътре в морето можеха да си поговорят на спокойствие.
— И така, Едес, Коя си ти?
— Не ти трябва да знаеш. Ако исках да те убия, вече да си мъртъв. Тук поне не мога да те убия, защото не мога да управлявам лодката и няма как да стигна до никъде.
— Коя си все пак?
— Нали чу хората! Шпионка, развратница, кучка. Това ти стига.
— Да те закарам ли до Софа?
— Глупак си ти, Као. Явно е пристигнал кораб от Тиати и някой е казал, че Едес, дъщерята на Батабар е женена в Тиати за принц Куори и си е била там когато са тръгвали.
— Кажи тогава на глупака коя си. Иначе отиваме в Тиати, да чуя как ще си говориш с тях.
— Нямаме нито вода, нито храна да стигнем до там. приеми ме такава каквато съм. Няма да те убия и ще изчезна от живота ти веднага щом мога. Подарявам ти живота каквото и да ми струва.
— Защо си толкова великодушна? Не те ли е страх, че аз ще те убия?
— Не! Няма да ме убиеш, щом не го направи до сега. защо толкова искаш да знаеш?
— Искам да зная кой се опита да ме убие? Много е важно за мен, защото ще опита пак.
— Няма да се изненадаш! Така или иначе ще го научиш някой ден, така, че по-добре аз да ти го кажа. Баща ми! Баща ми Самадур. Когато разбрахме, че убиецът те е улучил, но са още жив, аз дойдох да те доубия. Когато обаче видях как подпомогна братята и сестрите ми израсли в мен нещо се пречупи в мен. Ти не ги мразиш и не го направи защото знаеше коя съм.
— Това няма никаква връзка, аз го обещах на дядо ти. Мъдър цар беше той. Много ме ценеше. Каза за мен, че е държал бисер в ръцете си, но не го е видял в калта и това му е струвало короната.
— Защо го направи?
— Исках само да спася народа си от плен. Ловеше ни като добитък за роби. Нямах избор. Исках да спася себе си и жена си.
— Само за това?
