— Един от корабите на Садик ни обстрелва, но като започнахме да се отдалечаваме, се върна при другите.
— Пуснал ви е?
— Ние бяхме три, а той сам и сигурно е имал заповед само да ни прогони. Не зная, но като побягнахме изгуби интерес към нас и се върна. Молим те за убежище, ще ти служим.
— Кажи на хората си да слизат. Ще ви настаня из вътрешността.
— Боговете да ти помагат добри владетелю!
— Кажи на хората да слизат, почини си и довечера ела в двореца да поговорим.
— Благодаря владетелю.
Вечерта точно на смрачаване пристигна Дорам с двама стражи, на които бе заповядано да не де отделят от него.
Као го прие в представителната сграда, заедно с повечето боили.
— Настаниха ли се вашите хора?
— Не още, бавно става.
— Няма значение, сте стане.
— Нали каза, че няма да сме роби, защо ни отнемат оръжията?
— Така е по-добре, до седмица хората ти ще бъдат разпределени по поместните боили и от тях ще получат оръжия, нали обещахте да ми служите?
— Да владетелю. — Дорам се поклони.
— никога повече не мисли за тях като за ваши хора. Те вече са наши хора със всички задължения, защото ние разделихме хляба си и ви приехме. Сега да поговорим. — Као даде знак на стражите да се отдалечат. — Откъде стратег Дорам знаеше къде се намираме?
— Нали за това съм стратег на флота, за да знам кое къде се намира и как да стигна до него.
— А откъде знаеш титлата ми и обръщението към мен? Прекалено много неща знаеш за нас и искам обяснение откъде.
— Наши хора поразпитваха твои моряци из пристанищата.
— Това не е отговор. Нали искате подслон? За да си вярваме, трябва да си спечелим доверието. Искам всичко! Кой от моите хора ви доносници. Имена искам.
— О, владетелю, бих ти ги казал, ако ги знаех, но аз само получавам сведения. Мога да ти кажа имената на своите хора във всяко пристанище, но те с кого са говорили не знам.
— Тогава иди при писаря и му издиктувай всичко което може да ни бъде полезно.
— Няма за какво да ходя при писаря, сам ще опиша всичко и тогава ако имаш да питаш ще ти кажа още. Седмица ще ми трябва да го опиша.
— До тогава ще ми бъдеш гост под стража.
— Да, разбира се. — съгласи се Дурам.
— Някой има ли да пита нещо? — Као се обърна към боилите.
— Искам списък на всички хора, които си довел и кой какъв е бил в Поса. — обади се боила на занаятчиите.
Дорам кимна:
— Ще бъде изпълнено, но по добре се обърнете към Сегот.
— Какъв е бил той?
— Заместник на началника на стражата в Поса.
Стана Поо и каза:
— Към кого да се обърнем, за да приберем още от бегълците от Поса.
Дорам погледна към Као недоверчиво.
— Да, кажи, имаме нужда от още хора.
Дорам се поклони:
— Благодаря, благодаря добри владетелю. И тримата капитани с радост ще го направят. Всеки се надява да спаси човек от семейството и рода си.
— Те няма да бъдат капитани. — поясни Као. — Вашите моряци ще бъдат пръснати по други кораби.
— Ще ви дам имената на лоцманите и по-опитните моряци, които да ви бъдат водачи, за да сторите тази добрина.
— Чий е товара на корабите? — попита друг боил.
— Единия е на цар Хайфан, другите два на търговци от Поса.
— Стойността на товарите ще се разпредели върху вашите хора и тези които ще докараме като бежанци, за да има с какво да започнат новия си живот. Ако има роднини на търговците цар Хайфан или на търговците, ще получат по три дяла. — каза Као.
— Какво знаеш за Самадур? Откъде са корабите му?
— Самадур е втория син на цар Самадан. Първия му син е жрец и отшелник в светилището на боговете в планините Сиеранегро. Сестрата на Самадан е жена на Садик. Една от шестте му жени. Садик е обещал да върне на Самадур град Самад, но Самад ще остане в царството на Садик. Децата му са в плен при брата на Тамрин. Новата му жена е сестра на Миман цар, който пък е братовчед на Садик. Дядото на Садик превзе този град, но синовете се отделиха, макар че винаги са били съюзници. В началото го подпомогна Садик, за да създава проблеми и да забавя въоръжаването на армиите ни, Гофар го използваше докато имаше проблеми с Тамрин. Новата му жена го иска цар на Самад и Миман е зад него, доколкото може.
Нещата започнаха да се проясняват.
— Ти сядай пиши още от утре, а трите кораба, като разтоварят, да тръгват да обират бежанци. — нареди Као. После се обърна към боилите — Отведете Дорам да вечеря и да си почива. Сега да хапнем и да си поговорим.
— Разпънете картата.
Стражите провесиха картата на една от стените.
— Някой има ли да каже нещо?
Боилите мълчаха унило. Най-после стана един от поместните боили:
— Става страшно. Сега владенията на Садик са от двете страни на Радак.
Предполагам, че ще започне притискане и задушаване на Радак. Поо да каже какви са им силите.
Поо стана:
— Само веднъж съм бил в един от градовете на Садик. Не са толкова напреднали, колкото Радак. Града ми се стори провинциален. Града се управлява от един от синовете на Садик. предполагам, че и в другите му градове е така. Нямаме информация за градове които не са по крайбрежието. така или иначе Радак е в клещи и ще започне да запада. Радак живее от търговия. Ако не търгува армията му ще се топи, флота също. Все едно кой ще победи, Радак няма да е същия. Все пак войната не е започнала. Ако Радак се договори цялата търговия да минава през Садик, то Садик ще купува евтино от Радак и ще продава скъпо на другите, изземвайки цялата печалба, от което следва, че Радак пак ще западне. Дори да пробива блокадата, ще губи кораби и стоки, което ще оскъпява стоките на Радак. Ако Радак победи, флота му ще е стопен, хората му избити, занаятите западнали. Поне двадесет години не може се възстанови. Това мисля.
— Искам да ви питам кого и как да подкрепим?
Пак настъпи тягостна тишина. Отново стана поместния боил Сисин. Рошавата му глава издаваше страховит вид, но беше добродушен селянин, избягал от преследванията на Тамрин.
— Трябва да помагаме на Радак. Трябва да помагаме на Радак, не защото много ни е любим или в бъдеще няма да ни пречи да се развиваме, а защото нямаме избор. Самадур ни е подгонил, заради бащиното си злато. Дори без Самадур Садик ще стигне до Самад и ще го превземе. Тамрин и брат му Адик не са ми любимци, но братята ни живеят там. Трябва да обясним на Адик и това бясно куче Гофар, че изхвърлянето на Садик от Поса означава живот за всички. Ние трябва отново да завладеем Итониа, за да оставим Самадур без база по тези места и той или ще се изтощи и в края на краищата ще умре или да бяга с жена си при Миман. Това е въпрос на живот и за нас. Не е зле да си осигурим и подкрепа от Тиати, поне защото и те са нападнати. Предлагам да провъзгласим владетеля Као за цар, за да може да преговаря с тях като равен по титла.
— Адик ще побеснее. — възрази Као. — Той ни има за непокорна част от царството си.
