искане на Адик цар. „Синът му Бовдар да ожени за дъщеря му Лора, като знак на съюза между двамата.“ Као знаеше че е така между царете, но никога не мислеше, че това може да се отнася и за неговата дъщеря. Бовдар не беше лошо момче и бе трети син на Адик. За сега щеше да протака.
Поо остави за накрая изненадата. Бе довел Зак и Мата с децата им от Самад. Као имаше нужда от приятели. Никой от рода му или племето му не пожела да дойде в Лодар и Поо издири Зак.
Дълго мисли кой да бъде управител на Итониа. Поо заслужаваше, но така му трябваше тук. Реши боилите да бъдат по ред управители на Итониа за по година. Пръв изпрати там Сисил и лично отиде да освободи робите.
Когато пристигна в Итониа и Представи управителя Сисил се зае да освобождава робите. Те не можеха да повярват. Бяха се чудили защо ги товарят като добитък заедно със семействата им на корабите и къде ги карат. Као отбра някои занаятчии и ги закара в Лодар.
Когато се върна в Лодар не можеше да се нарадва на Зак. Тогава пристигна кораб от Тиати и стовари стария му познайник за посланик. последва мигновен протест, че као си е позволил да закара част от робите на Лодара.
— Аз съм си ги платил. Мой са. — отговори Као безцеремонно. — Вие също не изпълнихте обещанията си нито за брой кораби, нито за брой бойци. Между другото вашите роби са свободни, ако някой иска, може да си тръгне веднага.
Посланика не отговори нищо. Постоя още и каза:
— Не е зле един от синовете ти да е в Тиати. Така мирът ще е по сигурен и сме му намерили принцеса за чудо и приказ от третата жена на царя. Това е голяма чест и не бива да я отхвърляш. Мога веднага да го заведа в Тиати.
— Вие луди ли сте? Та това са десет годишни деца. Синът ми Лохим няма да ходи никъде.
— Имаш и други синове, а ние много принцеси.
— Ще обмисля предложението. — каза Као. — Не отказвам, но ще говорим когато децата поотраснат.
— Нямаш толкова време. Ти сега си цар.
Као изпадаше в ужас да съобщи на Пеа идеите на околните царе.
Не след дълго в залива цъфна и кораб от Усана. Зарадва се на Самон, специално назначен за капитан на кораба до Лодар и въобще не се учуди когато и те му поискаха едно дете, като знак на приятелство. Приятелството на Усана обаче не бе за пренебрегване дори на цената на едно дете. Сега трябваше да чака и кораб от Радак с искане на още едно дете за заложник. Ако знаеше, че ще става цар, щеше да има няколко жени като Поо и десетина деца. Сега обаче се надяваше даизкара една спокойна зима. Каквото имаше да става, щеше да е на пролет.
Както и очакваше пристигна боен кораб от Радак с един принц и една принцеса и без никакви искания. Радак още не беше нападнат, но и те знаеха. че е въпрос на време. Бяха чули за битките му със Самадур и Садик. Оказа се единствения им възможен съюзник.
Као толкова се надяваше, че Лодара скрита и тук ще живее в мир и спокойствие, а се оказа като на пазар, където всички идваха и си отиваха когато си поискат.
Пристигна и катамарана на Поо, ремонтиран в Самад. Мурал му съобщаваше, че Гофар е решил да помогне на Адик за прогонването на Садик от Поса напролет, но в замяна за помощта си поискал Итониа и Адик се бе съгласил. Това вече беше много. Незабавно искаше да изпрати Поо при Гофар, но се отказа. Нямаше смисъл. Итониа не беше на Адик и бе все едно какво и на кого е обещал. Сигурно щяха да скрепят договора с някаква сватба между принцове и принцеси.
Войната за Поса
Както Као предполагаше се започна рано на пролет. До лодара достигаха вести с месец два закъснение. Керваните отплаваха за Тиати и Усана. Трите кораба от Поса сновяха между Лодара, Итониа, Самад и Полдиниа. По средата на лятото Тиати изпрати керван, които спря на Итониа и закара храни за войските близо до Поса. На връщане донесе вестта, че Адик е убит подло, а Гофар паднал в битка. Као с флота си и войската си бе свит като пружина и нанесе мълниеносен удар. Изсипа флота с войската в Полдиниа, самия той само с два кораба влезе в Самад като цар. Набра войска от полдиниа, а своята остави там. В полдиниа изпрати за управител брат си Вава.
Набра бързо войска и я предостави на Хум. Когато корабите от Полдиниа минаха край Самад, качи всичко което можеше да носи оръжие и ги изпрати към Поса. Нареди на корабите да не доближават много, за да не станат плячка на флота на Садик. Те така и постъпиха. Стовариха всичко при първите постове по брега и се оттеглиха към Лодара. До края на лятото Хум очисти земите около Поса от войски на Садик. Поса се държеше, но по средата на зимата падна и као остави там за управител Хум.
Флота на Сади обикаля покрай бреговете дори през зимата, но не посмя да стоварва десант. Градовете бяха добре укрепени и хората въоръжени. Лодара, Итониа, Полдиниа, Самад, дори Поса произвеждаха по кораб на месец, и то бойни. През тази пролет щеше да се реши въпроса за господството на море.
Садик рано, рано стовари десант недалеч от Поса. Задачата на Хум бе да удържа града и да дава колкото може по-малко жертви. Тиати си бе изпатила през зимата. Садик потопи поне пет кораба и с цялата си наглост дефилира с петнадесет кораба пред града, обстрелвайки го със запалителни стрели. Искал откуп за потопените кораби пред Самад и Тиати да излезе от войната. В отговор Тиати изпрати десет кораба в помощ на Као без той да ги е искал. Там вече знаеха че е в Самад, като цар на всички.
Възложи командването на единия флот на Поо, а на другия на Дорам. Тяхната задача бе да не допуснат флота на Садик да снабдява десанта при Поса. Само толкова. Као искаше да минимизира загубите. Нека Радак унищожава флота на Садик, все пак това си бе негова война.
Следващата зима изгладнялата войска на Садик при Поса се предаде, без да влезе в сражение.
Напролет Као изпрати и двата флота към Радак. Посрещнаха ги уплашени, ни като видяха други символи на платната, разбраха с радост че са съюзници. Радак бе посърнал. Докато корабите се моткаха около Радак дотърча и техния флот. На хоризонта се показа и гора от мачти и платна. Със флота на Садик си играеха на дебнене. Когато всички поеха към флота на Садик, той побягна. Като се върнаха да заредят храна и вода се върна пред Радак. Тогава се появиха двадесетина кораба от Усана и заедно тръгнаха към самото царство на Садик. Играта свърши. Битката бе жестока и Као дълго слуша легенди за нея. Като цар в Самад само това знаеше, което му казваха. Победиха Садик. Као държеше гарнизон в един от градовете на Садик, който нарече Ловел. В другите градове гарнизони държаха Усана и Тиати. Радак спечели царството на Миман.
След три години, си прибраха гарнизоните и там стана цар Галеб, братовчед на Садик и с майка от Усана. Царството на Миман обаче остана част от Радак.
За Самадур никой нищо не чу повече. Някои казваха, че е загинал в морето при буря, други се кълняха, че се се удавил пред стените на Садик, по време на боя.
Заредиха се спокойни времена. Толкова спокойни, че дори Пеа не му вдигаше скандали от ревност. Една вечер докато се прибираше в спалнята си на горния етаж в двореца на Самадан в Самад една стрела се заби в гърдите му. Явно бе изстреляна от далеч. Раната гноя два месеца и с какви ли не билки я налагаха, с каква ли мас не я мазаха. Залежа се Као и се поболя. Отслабна. Побелялата му коса и брада издаваха немощ и болка. Какво че беше цар на всичко което пожела. Държеше само хората да не знаят, че е болен и слаб. Щеше да е нещастие за всички, ако царя е болен и слаб. Сега принц Лохим трябваше да се ожени спешно, че ако стане нещо държавата да има млад и здрав цар. Као го ожени Лохим набързо за принцеса Река от Радак. Лора замина за съпруга на принц Укадон в Усана. Пеа бе като жив призрак около него. Као се готвеше да остави царството на Лохим, който вече се фукаше с уменията си на млад войн. Дори бе определил Хум, Поо и Вава за негови съветници, ако се случи да напусне този свят. За пореден път обаче бог Ло, неговия покровител бе решил друго.
Точно срещу двореца, в самото пристанище на Самад се клатушкаше странен кораб с платно с изображение на слънце. На кея пред стражите слезе млада жена с моряк от полдиниа за преводач и директно заяви чрез преводача:
— Аз съм принцеса Едес и съм подарък от великия ми баща цар Батабар за цар Као. Отведете ме при него.
Този път дори Пеа не се възпротиви, само се засмя тъжно.
