пламна кораба от Тиати и изгоря насред пристанището, а войниците и моряците се спасиха по другите кораби се отказаха и запъплиха по крайбрежието да плячкосат каквото могат. За щастие други крайбрежни селища на Лодара нямаше. Селяните и пастирите бяха далеч от брега. Корабите се повъртяха ден-два и понеже нямаха какво да направят пак застанаха срещу Лодар. Още същата вечер стовариха в тъмнината няколко лодки и атакуваха в тъмното Лодар със запалителни стрели. Стражата бе в неизгодно положение, защото се виждаше на фона на горящите покриви, а стрелците не. Когато се изсипаха достатъчно стражи в тъмното боя бе равен и нападателите побягнаха към лодките. Въпреки това пак дадоха десетина убити и ранени.
На следващата нощ нападението се повтори, само,че от другата страна. Този път и стражите бяха по- подготвени и щетите бяха съвсем малки.
На следващата нощ се повтори същото и на по-следващата пак. Жертвите сред нападателите се увеличаваха, а в покрайнините не остана нищо за палене. Из вътрешността на Лодара запалиха две малки села и ниви. Понеже местните бойци и селяни познаваха по-добре района и там жертвите нараснаха. На седмия ден Самадур се провикна към Лодар:
— Пак ще се върна! Златото на баща ми, великия цар Самадан ще накара хиляди да ме последват, докато ви изтребим. — Самадур размаха няколко блестящи на утринното слънце златни монети.
Когато си тръгна Самадур Као преброи колко монети му върнаха — сто и две. Ако неговите хора са скрили още толкова, значи до Самадур и войниците му са достигнали стотина. Као набързо направи сметка: „Ако със сто монети съм спасил сто живота на моите хора, това е добра сделка, а парите ще възстановя от данъците, които ако са убити нямаше да плащат.“ Загубите в хора не бяха големи, но трябваше да изчака и сведенията от вътрешността. Лошото бе, че Самадур щеше да се връща и да се връща с все нови и нови алчни отрепки. След месец легендите за златото на Самадан щяха да станат магнит за всички авантюристи от Хуру до Софа и никога нямаше да остане без армия от подбрани главорези. Зачуди се дали отстраняването на Самадур ще реши проблема, но се отказа от тази идея, поде докато не се разбереше кой стои зад него. Това бе по-важно, не това бе най-важно. Самадур бе за предпочитане пред този който стоеше зад него, защото несъмнено бе много по-умен. Сега трябваше да обиколи първо ранените и после семействата на убитите.
Първо се върна кервана от Тиати и Софа. Тиати не ги изненада с нищо ново, а Софа бе изостанало селско царство, по зле и от Самад. Имаха в изобилие странни сочни плодове, които бяха издържали до Лодара, но дали щяха да издържат и до Усана, без да се развалят?
Не след дълго пристигна и кервана от Усана. Там не бяха чували за тях, но им се зарадваха, защото продаваха по-евтино някои от стоките на които до сега Радак имаше монопол. Там също се бе появил някакъв грабител, но за сега не ги тревожеше особено, защото бил по-близо до Садик.
Ставаше по-интересно. Као разтвори за пореден път картата и я гледа половин вечер, сякъш тя всеки момент ще му каже отговора. Всичко сочеше към Радак. Само Радак имаше интерес да спре търговията на Лодара. Но защо? Радак просто можеше да размаже Лодара. Можеше да я размаже без да се замисли и без да отговаря пред никого. Защо Радак ще разиграва пиратски нападения. Радак бе могъщ и с най-модерната армия в познатия свят. Радак можеше да превземе царството на Садик с трита му града или Поса, Самад и Полдиниа с един удар на флота си. Не ги превземаше, защото окупацията струваше скъпо, а Радак печелеше доста от търговия с тях. Као заспа пред картата без отговор.
Когато се върна Поо донесе вестта, че Самадур е изхвърлен от Полдиниа. Не са го пуснали в пристанището заедно с два кораба от Тиати. Гофар не желаеше да се свързва с пират. Това Као не го очакваше. Убийствената новина бе, че Самадур се появил с два чисто нови кораба. Откъде извираше мощта му? Два чисто нови кораба при това с катапулти хвърлящи огън. Подпалил и изгорил два кораба на Гофар и един на Тиати.
Садик цар започва война
Као помоли Поо да му нарисува новите кораби на Самадур. Поо бе силно учуден и дълго се мота докато се получи смислена рисунка. Това което веднага направи впечатление, бе че двата нови кораба имаха по две мачти и триъгълно платно на задната мачта. Као веднъж вече бе виждал нещо подобно, вярно само на една мачта. Мисли дълго, после извика:
— Садик! Садик използва триъгълни платна.
— Садик? Защо му е на Садик да подкрепя Самадур.
— Ти виждал ли си кораб с триъгълно платно? Само при Садик съм виждал подобно нещо.
— Всеки може да го е видял и да го използва. Новите му кораби са тънки и източени, правени са за бойни. До сега Самадур използваше плячкосани кораби, каквото е успял да докопа. Тези са правени по поръчка, да могат да настигат търговските. Може би наистина трябва да проучим Садик.
— Да, заслужава си. — отговори Као. — Търговията започна да заобикаля Садик. Ние ходим предимно до Радак. Радак го заобикаля и търгува директно с Усана. Той става излишен. Може би иска Радак да търгува с Усана чрез него, така че и той да печели.
— Ние сме близо до Радак, поне Поса е близо. Какво печели да създава проблеми тук? Стоките от Радак, веднъж достигнали до Поса, могат да достигнат до Самад и Полдиниа само по суша. Тиати е толкова далеч, а също е нападната. Радак има повече сметка да държи монопол на търговията. Защо Гофар си развали приятелството със Самадур? Става нещо, за което знаем малко и не можем да разберем какво става. Може да отидеш до градовете на Садик и да се поослушаш какво се говори.
— Не разбирам езика им. Това не е Полдиниа или Поса. Години ще ми трябват преди да разбера нещо.
— Добре, добре почини си, все ще измислим нещо.
Као пак се зае с децата си и с Адик, който бе слушливо и добро дете с пъргав ум. Наглеждаше възстановяването на корабостроителницата и строежа на нови хранилища на храни. Никога повече нямаше да повтори грешката да прави нещо със запалим покрив. Жалко, че нямаше излишни хора да се заемат с построяване на градски вал. Понеже пазара на майсторите грънчари бе намалял, нареди да се правят покривите с изпечени глинени керемиди. При възстановяването на изгорелите къщи остави един боил така да организира нещата, че крайните къщи и оградите които ги свързват да образуват нещо като стена.
Двата кервана се изнизаха от залива и вечерта най неочаквано кервана за Усана се върна. На хоризонта се виждали платна от три кораба. Цяла нощ стражите обикаляха, за да не се повтори внезапното нощно нападение. Сутринта се върнаха и корабите за Тиати, считайки че има ново нападение и в Лодар ще са по-полезни.
Чуждите кораби ги откриха едва на следния ден привечер. Представляваха жалка картина. Корабите от кервана бяга готови за атака, но като видяха първия се отказаха. Платната бяха изпокъсани и корабите бяха пълни с жени, деца и ранени мъже. Спряха в средата на заливчето и зачакаха. Не след дълго една лодка от Лодара приближи и се върна с един възрастен мъж от корабите.
Као го чакаше на брега.
— Здравейте, кои сте вие и какво е станало?
— Ние сме от Поса. Ние сме всичко което остана от Поса. — в очите на стареца избиха сълзи. — Молим за приют. Приюти нас нещастниците и ще ти служим като роби. Молим те.
— Не се безпокой, при нас роби няма. Кой си ти?
— Дорам, стратег на флота при Хайфан, цар на Поса, боговете да помилват душата му.
— Защо бягате от Поса?
— Поса я няма вече. Садик цар дойде с много кораби и я завладя.
— Садик?
— Дойде синът му, Каргат с много кораби и много войска.
— Вие как се измъкнахте?
— Трите кораба се връщахме от Полдиниа, когато видяхме гора от мачти около пристана и се прикрихме по брега. После прибрахме колкото можахме бежанци и тръгнахме към теб, защото сме чували, че тук роби няма и приютяваш бежанци всякакви. При Тамрин не можехме да отидем, а за да тръгнем към Радак, трябваше да минем покрай тях.
— Корабите ви са водили бой?
