— Каква е гаранцията, че един ден те няма да тръгнат срещу нас?
— Синът ми е гаранцията! Това малко ли е.
Разговора затягаше. Поо нямаше чак такива пълномощия. Това трябваше да го реши Као или дори съвета на боилите.
— Кой сте плати корабите? Кой сте ги управлява? Как твоята войска ще стигне до тях? Това са тежки въпроси.
— Няма да ви вземам мито, докато се изплатят половината от корабите. Другата половина кораби нека са ваши с ваша войска. Нека изпращам по десет моряка с всеки ваш кораб. Като чувам каква войска има Као, толкова не е заплаха за вас.
— Така може. До седмица твоите моряци да са готови. — на Поо му се стори, че сделката е справедлива и навременна. С пет кораба бе въпрос на време Самадан да ги нападне. Пое риска да ангажира Лодара с война.
Още същия ден Поо изхвърча от пристанището с Бодвар. Пресрещна след два дни три кораба, които се прибираха от Поса към Лодара и заедно дочакаха след още два дни други три, които пътуваха към Самад и поеха заедно покрай брега. Поо най-много се опасяваше от преминаването между Итониа и брега. Самадур обаче ги нападна пред Самад. Толкова искаше да демонстрира силата си пред града, че не се спря и пред числено превъзходство.
Битката бе кратка, но Самадур плени един кораб и два потопи, загубвайки само един кораб. Лодара бе във война. За щастие потопените кораби бяха само до брега и повечето от хората се спасиха. Неговите лодки ги влачеше най-големия кораб и когато започна боя, отсякоха въжето. Сега Лодара бе с десет кораба, а Самадур с отново с пет.
Оцелелите кораби които успяха да се скрият в пристанището разтовариха набързо, натовариха малко, за да са по-леки и бързи. Поо остави Ламур да се опита да измъкне колкото може от стоката с неговите лодки, които рибари бяха прибрали, докато корабите се гонеха към пристанището. Едната от двете бе доста потрошена, защото един от корабите я бе пернал пътьом.
Отплаваха привечер с хората на Адик, надявайки се да са далеч от брега на сутринта. Когато слънцето изгря наистина брега едва се виждаше. Корабите на Самадур ги погнаха, но понеже плаваха по вятъра към дълбоки води далеч от брега привечер Самадур се отказа и свърна обратно към брега.
На Лодара завари Као доволен, че са успели да проследят една „разплетена кошница“ и вече знаеха къде е Тиати. Когато му каза какво се е случило, Као го погледна одобрително.
— Трябва да съберем съвета на боилите. Искам да им го разкажеш и на тях. Добре че си довел момчето. То струва повече от три кораба. Най-хубавото е, че хората са се спасили.
— Стража — провикна се Као. — Трите кораба за Поса да не тръгват. Който други се приберат също да не тръгват. Тичай към пристанището.
Когато останаха сами Као попита:
— Как мислиш, Самадур ще се реши ли да навлезе в дълбоки води?
— За сега не, но може и да се реши. Все някога ще се опита. — отговори Поо.
— Да плуваме само до Усана, Хуру и Миман, сега може и до Тиати. Самадур сигурно няма представа къде са. Какво ще кажеш?
— Нашите също нямат представа къде са. — потвърди Поо. — Самадур като принц може и да знае, нали в пристана имаше кораб от Усана когато нападахме града. Твоя приятел Самон беше от там.
— Да, той ме научи да плавам не по брега, а през морето. Някой от неговите главорези може също да знае.
— Не ми се вярва да тръгне надалеч. Неговите интереси са около Самад. каза Поо.
— Неговите интереси са там където има плячка, иначе ще остане без главорези. — каза Као. — Ние като изчезнем от близките брегове, ще му поогладнее бандата и ще започне да напада и селата по крайбрежието. Накрая ще тръгне и към Радак да граби.
— Да ходим с всички кораби ли?
— Не, може в буря да ги загубим всички изведнъж. По-добре два кервана по пет. Добре е веднага да започнем да правим бойни. Години ще търгуваме без мито за тях, само, че сега аз трябва да платя веднага.
Поо сведе глава. Тепърва трябваше да се плаща със злато и кръв. Не вярваше Самадур да се е замогнал и помъдрял изведнъж. Как така за толкова години само грабеше крайбрежието и самотни кораби, после пропиляваше заграбеното в Полдиниа по кръчми, а сега се е заел с морска блокада. Стария цар Самадан можеше да го направи, но това не бе за празната глава на Самадур. Друг му дърпаше конците и това едва ли бе приятелчето му Гофар, но кой? Да му мисли Као, той е владетеля и той трябва да решава.
Поо прочете тъга и в очите на Као, обърна се и си тръгна без да каже нищо повече. трябваше да премисли още една нощ, преди да го каже.
Част 3
Морска блокада
Сутринта Поо отново отиде при Као, който бе взел на колене Толо и се опитваше да го храни. Никакви заплахи, че ако не яде, ще го ухапе куче или че Лора и Лохим ще му изядат храната не помагаха.
— А! Ела да хапнем.
— Не съм дошъл да ям, Као. Дошъл съм при владетеля.
— Толкова ли е сериозно?
— Да, владетелю, трябва да поговорим преди съвета довечера.
Као остави децата на видимо наедрялата Пеа след провала си със закуската на Толо. Даде знак на стражите да се отдалечат.
— Кажи какво те тревожи?
— Много интереси засегна Као. Отне царството на Самадур и го ограби, уби Тамрин и оспори надмощието в търговията на рода му и на властта на Адик, печелиш от контрабанда с Полдиниа и Поса защото плащаш мито само в градовете, копира занаятите и оръжията на Радак, открадна монопола на сиренето на Тиати. Дори Усана търгуваше тук преди да се появиш. Блокадата не е срещу Самад. Блокадата е срещу нас.
Као понечи да до прекъсне но се спря.
— Да! Самадур сам няма да стигне до идеята за морска блокада. След години на грабежи по крайбрежието и на самотни кораби и гуляи в Полдиниа изведнъж събра пет кораба и се зае с толкова сериозно нещо. Самадур не е сам и не е най-страшния. Едва ли е и приятелчето му Гофар. Гофар щеше да те нападне директно след месец военни паради в Полдиниа.
— Кой тогава стои зад него?
— Не знам. Всички имат интерес да те няма или да те отслабят. Ти си стратега, ти трябва да разбереш.
Сега Као се замисли.
— При това положение бойните кораби няма да ни помогнат много. Те могат да потопят друг кораб, но едва ли ще опазят търговските и стоката им, а целта им ще са търговските. Това ще е дълга и тежка война на изтощение. — Тогава на кого мога да разчитам? Защо Адик ми изпрати сина си?
— Чувства се нападнат, няма силата на брат си, твоите позиции не са слаби, но поне не си пряка заплаха за него. Все пак брат му уби баща ти Баку. Пожертвал е сина си за да избегне отмъщението ти.
— Не, не е това. — бавно каза Као. — при него са всичките ми роднини и ще отмъсти на тях, ако посегна на сина му. Той не рискува нищо. Дали се е сетил, че имам пръст в отстраняването на Тамрин?
— Поне не го изключва. Адик е умен. Май щеше да е по-добре да беше останал Тамрин. Създаваше неприятности, но и сам си вредеше повече отколкото ние можем да му навредим. — отговори Поо.
— Спре ли търговията, занаятчиите ще недоволстват. Трябва да отидем на по-далечни пазари, поне
