да каже какво ще се случи в реален бой?
Когато бе готов и втория кораб, решиха да ги изпробват. Тръгнаха към Самад с надеждата да намерят корабите на Самадур и ги откриха между Итониа и брега. Самадур като ги видя също подкара флотата към тях, приемайки ги за по-големи лодки и лесна плячка. Бързо се разбра, че бойните кораби са много по- бързоходни, а когато единия боен кораб атакува един от самадуровите и го прониза, не го възприеха на сериозно. По-скоро си помислиха, че от страх или от некадърност корабчето се е блъснало в тях. По план втория боен кораб, на който бе Као, трябваше само да гледа резултата. Когато обаче първия боен кораб се освободи от ударения, Као реши да повтори удара и с неговия. Сега обаче го очакваха. Когато се приближи, към корабчето полетяха канджи, които се заплетоха във въжетата и се забиха или заклещиха. Това не предотврати удара, но изтеглянето стана невъзможно, а бойците на вълни прескочиха на малкото корабче. Као с няколко удара изби тапата на дъното и скочи зад борда. Първия боен кораб премина пъргаво и хвърли въжета. Който успя да се хване за въжетата го повлече бясно по вълните и по някое време успя да ги изтегли на кораба. Другите, които не успяха ги избиха със стрели или се издавиха. Спасиха се Као и още двама, а пет не успяха. Као бе натъртен и с изкълчена и жестоко охлузена от въжето ръка, но Ло пак се смили над него.
Чувстваше се виновен за смъртта на петимата. Двата вплетени един в друг кораба потънаха, а първия пробит го закрепиха с насмолено платно и макар да изхвърляха вода като бесни започнаха да се отдалечават към Полдиниа. Жертвите им и от другия кораб не бяха много, успяха да си приберат хората. Бойния кораб ги следваше от далеч, въпреки, че някой от флотата на Самадур от време на време ги подгонваше. След обяд успяха да закрепят втория таран под корпуса за своя увереност, но не искаха да рискуват. По интересно бе къде ще отиде за ремонт повредения кораб. Као бе изключително разочарован. Довлякоха го до Итониа и внимателно го долепиха до брега.
Као забеляза че на Итониа не е пусто. Самадур бе докарал хора, най-вероятно отвлечени и превърнати в роби. Не бе многолюдно, но се чувстваше живот. Нямаше време да разглежда. Трите други кораба се насочиха към тях и трябваше да бягат. Преди това обаче видяха как измъкнаха и повлякоха по брега един от моряците на Лодар.
Тази гледка покърти Као. Познаваше момчето. Виждаше го и не можеше да направи нищо. Беше ранено. Сигурно щеше и да умре, щом раната се възпали, но преди това не се и съмняваше, че ще успеят да изкопчат от него каквото се сетят да го питат.
Сега вече съжаляваше горчиво за втората атака. Той сам наруши плана и сега щяха да плащат всички. Убитите при атаката, загинаха в бой. Без жертви не може на война, но това което им каже пленника няма начин да не навреди на всички. Као се почувства още по-виновен. Зави се с едно платно и се сви до носа, гледайки напред. Не отиваха направо в Лодар, отправиха се към Самад. Докато се мръкне щяха да плуват натам, после в мрака да изчезнат навътре в морето. Този трик винаги минаваше, понеже всички се движеха по брега и очакваха кораба да се скрие в някой залив. Никой не рискуваше да плава нощем покрай брега, а вятъра бързо се обръщаше и духваше към морето. Трите кораба на Самадур ги гониха известно време и привечер се отказаха, не се върнаха, но започнаха да търсят място за нощувка.
На сутринта бяха вече в далеч от брега и корабите на Самадур не се виждаха. Прибраха се тъжно в Лодар. Разпищяха се семействата на загиналите моряци. Това се случваше рядко в Лодар и беше тягостно.
Прибра се при Пеа. Имаше чувството, че тя е доволна от изкълчената му ръка и преливаше от нежност и грижовност. Сега най много му липсваше Поо. С него можеше да се говори. Повечето които се мотаеха наоколо само го ласкаеха и величаеха, но само повтаряха неговото мнение и никога нямаха свое. Дванадесетте му боили също не бяха стока. Освен да се дърлят помежду си, не можеха да повярват, че от диви ловци, селяни и роби сега са царски първенци, макар всеки да имаше своите заслуги за това.
Као извика писаря и започна да му изброява още дванадесет боилски поста. Тези които вече бяха боили на дванадесетте района на острова нямаше как да са доволни, но щяха да се примирят. Някой трябваше да отговаря за занаятчиите, за резервите от храни, за мерките и теглилките, за това колко се раждат и колко умират и за сума ти неща още. На последно място накара да запишат Поо, като боил на съгледвачи и информатори и други тайни.
Пеа прекъсна безцеремонно тези дълбокомъдри записи и се зае да налага подутото му рамо с парцали напоени в оцет.
Още на другата сутрин започнаха масовото въоръжаване на цялото население на Лодара и подготовка за нападението море.
Нападение над Лодар
За своя изненада съвета на боилите Као получи удобрение за атаката с втория кораб. Минаха почти две седмици през които завършиха набързо още един боен кораб и когато вече мислеха, че може да се размине пряко нападение флота на Самадур цъфна пред Лодара отново с пет кораба. Мястото на потопения бе запълнил пленения кораб от Тиати. Повъртяха се около брега докато търсеха селището. Двете бойно корабчета ги атакуваха до самия вход на заливчето.
Моряците насочиха двете корабчета и скочиха във водата преди удара, за да достигнат близкия бряг с плуване. Едното корабче проби един от корабите на Самадур, другото само изпотроши веслата на единия борд и бе заловено, но понеже се пълнеше с вода от избитата тапа на дъното не след дълго потъна в средата на залива. Тази операция мина без жертви от тяхна страна. Пробития кораб заседна в плитчините до брега, потапяйки бойното корабче. на дълбочина човешки ръст.
От заседналия кораб се изсипаха шестдесетима души. Другите кораби внимателно се доближиха и също започнаха да стоварват хора. Когато приключиха се оттеглиха в морето. Не се чувстваха сигурни дали няма да се появят още бойни корабчета. Тогава забелязаха малката корабостроителница и се насочиха към нея. Тези които бяха останали по корабите без да слизат със запалителни стрели я подпалиха.
Лодар не беше каменна крепост като Самад. Домовете бяха кирпичени покрити с ръжени покриви. Една атака със запалителни стрели щеше да бъде гибелна. Трябваше да ги срещнат пред града на голо поле, защото и градски вал или стена нямаше. От улиците се заизсипваха въоръжени отряди и се строяваха на петдесетима крачки пред първите къщи.
Измъкнаха и няколко балисти, предназначени за монтиране на бойните кораби.
Войската на Самадур се скупчи на две места срещу две по-широки улици.
— Златото е там! Златото е там! Златото е там. — крещяха и махаха оръжия готвейки се да нападнат.
Между войските вече прелитаха стрели и камъни от прашки. Неочаквано едната от балистите изхвърли блестящ залп. Ефекта беше ужасяващ. Паднаха неколцина улучени, а другите се хвърлиха върху тях.
— Ето ви златото. — провикна се един могъщ глас.
Втората група от войниците на Самадур се юрна срещу купчината от първата група, която се боричкаше да докопа кой колкото може златни монети.
Тези които бяха взели каквото намериха, като видяха налитащите войници от другата група и като виждаха, че за тях злато няма започнаха да защитават трофеите си и двете групи от армията на Самадур влязоха в битка помежду си. Тогава заработиха и другите балисти и стрелците. Трябваше само да уцелиш купчината от двеста човека. Никой не можеше да въведе ред, понеже бяха заслепени от златото, което се търкаляше между телата на убитите.
След като армията на Самадур се стопи на половина от битката помежду си и обстрела от защитниците на Лодар се поокопити и започна да се изтегля изоставяйки убити и ранени, но криейки в пазвите си кой колкото злато е докопал. Защитниците тръгнаха срещу тях, продължавайки да ги обстрелват, но и давайки жертви. Зад тях започнаха да се виждат пристигащите селски отряди, предвождани от поместните боили.
Накрая ги изтласкаха на единия полуостров, описващ пристанището, от където ги прибраха корабите.
Корабите се полюляха, обстреляха със запалителни стрели крайбрежните сгради и подпалиха няколко. Лошото бе, че това бяха складове с храни.
Защитниците на Лодар дотътриха до брега балистите и отговориха също със запалителни стрели. Когато
