докато станат готови бойните кораби.
— Не се знае колко време Самадур ще се върти около брега и кога ще се научи да плава навътре в морето. В неговата пасмина има какви ли не щеш. Когато нашите кораби изчезнат, глада ще го подгони навътре в морето и някой от Усана или Тиати може да поведе корабите му подире ни.
— Поо, кой не е срещу мен? Хуру, Миман, Садик, Поса?
— Отпиши я Поса. За тях ние сме от града на Тамрин. За тях техните синове са убити с твоите оръжия.
— Нали ние им продаваме оръжия и на тях.
— Да, обаче това няма да им възкреси мъртвите убити с твоите оръжия и болката е голяма.
— Да продаваме занаятчийски стоки на Тиати и земеделски в Усана. Далечко е, но ще има някакво движение. Нека разделим флота на два кервана по пет кораба в двете посоки. Така поне няма да загубим всичко наведнъж, ако ги застигне буря. — каза Као. — В градовете на Садик бях преди да се роди Лохим. Сигурно са ме забравили. Миман, Хуру и Усана въобще не знаят за нас.
— Мисля да пообиколя надалеч. Никой не се страхува от самотна лодка.
— Ще ти бъда благодарен и ще си получиш десятъка за всяка продадена стока, както до сега.
— Внимавай, скоро ще си купя остров като теб. — ухили се Поо.
— Сега да поговорим с представителя на Тиати. Голяма мъка ще е.
— Едва ли. Когато идвах, той отиваше към пристана. Може да е излязъл навътре.
— Трябва да говоря с него преди съвета довечера. Той може и да не знае, ако Тиати е замесен, но при всички положения поне ще усетя настроението на Тиати към нас.
По обяд Као намери представителя на Тиати да се клати на лодката си в единия край на залива и да лови риба.
— Привет на Тиати.
— Величество привет. — отговори съвсем сносно представителя.
— А! — учуди се Као на добрия отговор. — Как се казваш?
— Тиатити. — отговори представителя, но Као този отговор вече го бе чувал от всички тиатити.
— Тиати иска ли да търгува със занаятчийски стоки.
— О, пробва може.
— Така или иначе ще разберете, че имаме проблеми. Можем ли да разчитаме на ваша подкрепа.
— Как подкрепа?
— Искаме да търгуваме повече с вас и по-малко с други.
— Търгува с нас, колкото ние с вас. Оръжие скъпо. Кораб скъп. Вие какво купи.
— Ще купуваме, ще купуваме. На вас не ви трябва оръжие и кораби, имате си. Какво ще кажеш за занаятчийски стоки?
— Може. Но оръжие винаги трябва, дори не за нас. Кораб също чувам нов. Искаме един нов кораб. построите четири и аз избера един за Тиатити.
— За какво ви е боен кораб? Да ви дам един от другите сега.
— Не! Тиатити вече има един стига.
— За какво стига един кораб?
— Да видим.
— Искате един боен кораб за да го видите?
— Да! Един стига.
— Какво искате да видите?
— Всичко. Колко вози, колко бърза.
— Какво ще получа за това, че ви продавам боен кораб.
— Ти какво иска?
— Искам да търгувам сигурно с вас.
— Какво сигурно.
— Сигурна търговия. Без пирати и клопки.
— Ние също не иска пирати и купува боен кораб. Наш кораб сигурен, но бавен. Наш кораб не се върнал от Полдиниа. Тежък кораб. Тежка загуба.
— Не знаех, че Самадур е посегнал на ваш кораб.
— Не Самадур. Четири кораба Самадур бил в Полдиниа. Всички били. Аз бил там. Ти не бил?
— Ха! Затова ли си тук?
— Да!
— И?
— Не знае.
— Вече знаеш. Не бях нито аз нито моите кораби.
— Кой знае? Може ти мисли Тиати.
— Тиати може да не мисли повече, не бях аз.
— Това добре. Тогава прави боен кораб Тиатити.
— Добре имаш четвъртия боен кораб и ще търгуваме.
— За какво даваш боен кораб.
— За бронз.
— Много искаш. Колко бронз?
— Колкото дадете, половината ще ви върна като хубави оръжия и един кораб храни за изработката.
— Добре. Сега добре.
— Никой ли не е оцелял от вашите?
— Не. Търсили като роб от Хуру до Софа.
— Къде е Софа? — наостри уши Као.
— Далеч, към нас по-далеч. Наш кораб сигурен много, но бавен. Аз отплава с кораб. Тука няма повече гледа.
Као си тръгна доволен. Не беше Тиати. Тогава Кой? Големите играчи в това море са Усана,Садик и Радак. Дори Садик няма добри стоки. Радак! Трябваше да провери дали Радак има нападнат кораб. Глупости. Радак и Усана мат най-добрите стоки и най-добрите кораби и могат да си решат проблемите без да използват услугите на отрепки. Кой мъти водата тогава?
На една суша са Полдиниа, Самад и Поса и могат да търгуват без да ползват море и единствено Самад има граница и с двете. Самад би имал полза да няма търговия по море, ако имаше добри занаяти и земеделие, но няма нито едното, нито другото и също е засегнат дори повече от Лодар и фактически е останала без флот. Дали Адик не разчита Лодар да продава само на него и той да препродава на Поса и Полдиниа или понеже не може да направи нищо по-добро от Радак, да го ограничи в търговията.
Колкото и да мислеше, без допълнителна информация не можеше да се намери отговор.
Съвета също не стигна до никъде. Поо получи нова лодка, като компенсация за загубата на катамарана в Самад и всичко минаваше на военни релси. До седмица трябваше да се върнат последните три кораба от Радак. Щяха да чакат новини от там.
Най-радващото бе, че корабите се върнаха без новини. Радак не им създаваше проблеми. Окомплектоваха два кервана със стока за Тиати и Усана. Представителя на Тиати също си замина. Докато се върнат вече трябваше да има поне два бойни кораба.
Пеа роди момченце и го кръсти на баща си Току. Као вече очакваше поредните изблици на ревност.
Морски битки
Корабите които строяха вървяха бързо. Леки, пъргави и бързи. Као седмица лично обикаля със първия кораб и малкия му екипаж. Бойните кораби бяха само платна, весла и таран. Отказаха се от идеята да ги пълнят с войска, защото и без това бяха малко хора. Дълго работиха над тарана. В края на краищата решиха тарана да бъде подпрян на опори под дъното на кораба, без да е част от него, а само привързан с въже, което може да се отсече или дори да се скъса. Не им се искаше бойния кораб да отиде на дъното заедно с противника, ако тарана се заклещи. Няколко пъти трошаха дъски с тарана в залива, но кой можеше
