си ми признавал, че в училище си бил откровен двойкаджия. Нека само изброя някои жалони: Третата република, „Бел Епок“, Третата империя, Първата световна война, Втората световна война, Студената война…
— Ветерани и от двете войни все още посядат из кръчметата — вметна Берю. — Някои от тях си слагат и медалите. И както си хортуват кротко, като си разправят спомени, па вземат, та се скарат и почват да се налагат с бастуните си по главите. Понякогаж едвам ги разтърваваме, щото, току-виж, се получила някоя спонтанна трепанация. Окумуш старчета, дума да няма…
И двамата млъкнахме за известно време, вгледани в звездите, обсипващи вече свода небесен.
След малко подех меланхолично:
— И като си помисля само, драги приятелю, че човешкият род е на тази земя едва от вчера, а толкова зулуми е направил досега, просто се плаша от бъдещето. А и погледни нагоре, към тези безкрайни космически простори. В своя необуздан егоцентризъм не си ли придаваме прекалено голямо значение за мястото и ролята си сред цялата необхватна и невнятна мистерия, сред която се реем? Утре вследствие на още една голяма война или пък след сблъсъка ни с някой астероид няма да ни има вече и нищо не ще остане от нас…
— Знаеш ли обаче какво ще остане, Тони? Нашият смях. Наред с всички сакатлъци животът ни е пълен и с големи ташаци. Гледах едно предаване по телевизията, където казаха, че от всяко наше действие оставали вибрации. Ще останат вибрациите и от нашия смях, който ще продължи да отеква във вселената…
И отваряйки хипопотамската си паст, Берю се закиска неудържимо, като кикотът му се разпространи във все по-големи концентрични звукови вълни, за да пребъде във вечността…
Информация за текста
© 1964 Сан Антонио
© 2007 Теодор Михайлов, превод от френски
San Antonio
L’histoire de France, 1964
Сканиране, разпознаване и редакция: Magna Aura, 2008
Редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Редакция и SFB-форматиране: NomaD, 2008
Издание:
Сан Антонио. История на Франция
Френска. Първо издание
ИК „Колибри“, 2007
Превод и адаптация: Теодор Михайлов
Художник на корицата: Виктор Паунов
ISBN: 978-954-529-545-4
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9221]
Последна редакция: 2008-09-13 12:02:52
1
Елегантна литературно-философска отпратка, която очевидно Берю не е в състояние да разбере. Вж. Блез Паскал. (Бел. пресъзд.)
2
Ах, върховно блаженство! (Лат.) (Бел. пресъзд.)
3
По десетобалната система. (Бел. пресъзд.)
4
Което си е самата истина. (Бел. авт.)
5
Жофроа Рюдел. (Бел. пресъзд.)
6
Тук цензурата си е моя. Иначе Берю употреби точната дума, за която драги читател(к)и, се досещате. Прибягнах до този кураторски акт, за да не възмутя членовете на Френската академия, в чиито ръце ще попадне настоящият принос към историческата наука, за който се надявам все пак да получа някаква награда от същата тази академия. (Бел. авт.)
7
Хубав (унг.). (Бел. авт.)
8
Деца (унг.). (Бел. авт.)
9
Безобразни (унг.). (Бел. авт.)
10
Намек за erectia ultima, която се явява в момента на обесването. (Бел. пресъзд.)
11
За да не бъда заподозрян в непристойна игра на думи, следва да отбележа, че точно това е името на въпросния благородник. (Бел. пресъзд.)
12
На някои индиански наречия думата е със значение „аз казах“ или „казах, каквото имаше да казвам“. (Бел. пресъзд.)
