Еверард кимна бавно.
— След това в местния отдел предприеха издирване, резултатите от което са записани в главните хроники.
„Променливото време допуска множество парадокси“ — повтори си за кой ли път Еверард.
Ако някой изчезне, това не означава, че е задължително да се заемете с издирването му само защото последното е споменато в някакъв отчет. Но в конкретния случай не е имало други възможности за откриване на изчезналия. Разбира се, биха могли да изпратят някого в миналото, преди началото на събитието, който да измени ситуацията по такъв начин, че, в края на краищата, изчезналият да бъде открит — тогава в архива ще лежи вашият доклад за успешния завършек на издирването и само вие ще знаете „предишната“ истина.
Всичко това е в състояние да създаде невероятна бъркотия. Нищо чудно, че Патрулът се отнася толкова подозрително дори към най-незначителните промени, които с нищо не биха повлияли на общата картина на историческия процес.
— Нашият отдел се свързал с момчетата от древноиранското управление, а те, на свой ред, изпратили група, която да огледа на място — продължаваше Синтия. — Известен им бил само предполагаемият район, където Кейт е трябвало да се материализира. Не разполагали с точните координати за приземяването на неговия хроноцикъл.
— Едно не мога да разбера — прекъсна я Еверард. — Защо не са открили машината? Каквото и да се е случило с Кейт, тя все още трябва да е някъде там — или в пещера, или кой знае… Трябваше първо да засекат местонахождението й, а след това да поемат обратно, следвайки темпоралната линия, докато се натъкнат на Кейт.
Синтия дръпна от цигарата с такава ожесточеност, че бузите й хлътнаха.
— И това опитали — поясни тя. — Казаха ми, че местността била силно пресечена, дива и необитаема и това силно затруднявало издирването. Нищичко не открили — нито следа. Може би щяха да успеят, ако бяха претършували района сантиметър по сантиметър. Но се уплашили. Виждаш ли — този регионално- темпорален интервал има ключово значение. Мистър Гордън ми показа отчетите на историческата обстановка. Не разбирам добре всички обозначения, но той ми каза, че вмешателство в историята на тази епоха е крайно опасно и може да доведе до тежки последствия.
Еверард стисна с длан затоплената чашка на лулата. Усещането беше приятно и донякъде успокояващо. Споменаването на преломните моменти в историята го накара неволно да потрепери.
— Ясно — закима той. — Не са могли да претърсят както трябва целия район, тъй като това можело да обезпокои местните жители, или да промени движението и поведението им в момент на решаващи историята събития. Хъм-хъммм… А пращали ли са преоблечени съгледвачи из съседните села?
— Неколцина експерти на Патрула, които изкарали там близо две седмици. Никой от местните не разполагал с полезна информация. Тези диваци са толкова подозрителни… А може да са взели нашите агенти за шпиони на мидийския цар. Доколкото разбрах, били недоволни от управлението му. Така или иначе, нямало и все още няма данни за някаква промяна, или вмешателство, в общата картина на историческия процес. Ето защо предполагат, че Кейт е бил убит, а хроноцикълът му е изчезнал по някакъв начин. Има ли значение… — тя скочи развълнувано и гласът й премина в стенание — има ли някакво значение, дали трупът му е изгнил в някое запустяло дере!
Еверард също се надигна, прегърна я нежно и я остави да си поплаче. Не предполагаше, че тази история ще му подейства по такъв начин. Чувстваше се ужасно. А и присъствието на Синтия… вярно, напоследък все по-рядко си мислеше за нея (не повече от десетина пъти на ден), но близостта й пробуждаше в душата му стара, мъчителна болка.
— Защо не се върнат в нашето минало? — хлипаше тя. — Какво им пречи да скочат само седмица назад и да го предупредят, че не бива да заминава? Нищо повече не искам от тях! Що за чудовища са измислили тази забрана?
— Не са чудовища, а най-обикновени хора — постара се да говори разумно Еверард. — Ако всички започнем да се връщаме и да преправяме личното си минало, скоро така ще се оплетем, че просто ще престанем да съществуваме.
— Поне едно изключение за милион години! Какво толкова? Защо не го направят?
Еверард мълчеше. Знаеше, че изключения няма и не може да има. Включително и за Кейт Денисън. Патрулните не са богоизбрани, те също са длъжни да спазват законите. Ако някой от тях загине, просто вдигат тост в негова памет и дори не помислят да се върнат в миналото, за да го зърнат докато е жив още веднъж.
Синтия се отдръпна от него, взе чашата и я пресуши на един дъх.
— Извинявай — каза тя, извади кърпичка и изтри сълзите си. — Не очаквах, че ще се разплача.
— Няма нищо — той се загледа смутено в пода.
— Мислех дали ще се съгласиш да помогнеш на Кейт. Другите се отказаха, но ти си му приятел.
При такава молба друг изход нямаше.
— Бих могъл — промърмори той. — Но едва ли ще се получи нещо. Ако се съди по хрониките, дори и да се захвана ще претърпя неуспех. Никой няма да ми позволи да внасям корекции в пространствено- времевите линии. Дори от такъв незабележим характер.
— Кейт не е незабележим — укори го тя.
— Така е, Син. И ти не си единствената жена, която го мисли. Впрочем, ти също си специална.
Тя впи поглед в лицето му и за миг застина неподвижно. След това прошепна.
— Менс, прощавай. Просто не съобразих… Мислех, че след като е изминало толкова много време, то ти… ти си ме…
— За какво говориш?
— Смятах, че специалистите от отдела по психология биха могли да ти помогнат. Искам да кажа, след като са могли да направят така, че и да искаме да не можем да говорим пред непосветени за съществуването на Патрула, защо да не сторят същото и с теб, да забравиш…
— Стига — прекъсна я рязко глас Еверард. След като подъвка известно време мундщука на лулата, продължи — Добре де, имам някои идеи, които сигурно никой да не е проверявал. Ако въобще Кейт може да бъде спасен, ти ще узнаеш за това още утре.
— Менс, не можеш ли да ме прехвърлиш веднага? Тя отново започна да трепери.
— Мога, но няма да го направя. Сега ще те откарам у вас и ще изчакам, докато си изпиеш приспивателното. А след това ще се върна тук и ще обмисля положението. — На устните му се изписа вяло подобие на усмивка. — Престани да се цъклиш. Казах ти, че трябва да помисля.
— Менс…
Ръката й обхвана неговата.
Той почувства внезапна надежда и се прокле за слабостта си.
3
В късната есен на 542 година преди Новата ера самотен конник се спусна от планината и навлезе в долината на река Кер. Яздеше породист млад жребец, доста по-едър от местната порода ездитни коне, и само заради това на всяко друго място би привлякъл вниманието на разбойниците. Но Великия Цар поддържаше такъв ред във владенията си, че, както казваха мъдреците, дори девствена мома с торба злато би могла да пресече необезпокоявана надлъж Персия. Това бе една от причините Менс Еверард да избере за крайна точка на темпоралния си скок този период — шестнайсет години след пристигането на Кейт Денисън.
На второ място, беше необходимо да се озове в момент, когато всяко възможно вълнение, предизвикано от появата на темпоралния пътешественик в 558 година, отдавна да се е уталожило. Каквато и да е била съдбата на Кейт, към целта трябваше да се подходи отдалеч. И без това директните действия не бяха дали резултат.
И накрая, по данни на Ахеменидското регионално темпорално управление, през есента на 542 година започва първият период на относително спокойствие — времето, когато бе изчезнал Денисън. Периодът от 558-ма до 553-та е известен като неспокоен — персийският цар Аншана Куруш (познат в историята като
