— Точно това се опитваме да предотвратим — напомни той. — Във всеки случай заради закона бъдещата свидетелка, която ще остане в сградата, трябва да е наясно с нашите планове.
Вдигнах рамене и съблякох горните си дрехи. Под тях бях облечен с еластично трико без шевове. Когато съм с него в човешкия си облик, няма да ме арестуват заради неприличен вид, а когато съм вълк, то не пречи на движенията ми. Лунното фенерче, дебело и кръгло, вече висеше на врата ми като амулет. Джини силно ме целуна, а аз й прошепнах:
— Пази се, тигърче!
Всъщност тя нямаше особени причини да се безпокои. Тълпата не разполагаше с оръжие, ако не смятаме юмруците и краката им, а може би и някоя тайно промъкнала се сопа. Тоест, нямаха нищо, от което бих могъл да се страхувам, когато сменя кожата си. Дори ножът, куршумът и зъбите можеха да ми причинят само временна вреда. Но и за това бяха необходими специални, бих казал — извънредни условия, също когато изгубих половината си опашка във войната. Пък и вероятността да започне бой беше много малка. Откъде накъде опозиционерите ще ни нападат? На полицията ще й стигнат за единия й зъб, а докато пуснат в ход идеята за мъченичеството, много трудно ще блокират целия ни завод. Въпреки това гласът на Джини трепереше и докато аз и Барни се отдалечавахме, тя все гледаше след нас.
Пътьом Барни каза: „Почакай една секунда“, отвори един шкаф, измъкна оттам одеяло, преметна го през ръката си и обясни:
— Ако решиш да се преобразиш, ще те покрия с него.
— Откъде накъде? — учудих се аз. — Отвън няма слънце, само огньовете на елфите. Тази светлина не пречи на трансформацията.
— След като дойде свещеникът, светлината се промени. За да съм напълно сигурен, използвах спектроскоп. Сега тя е наситена с ултравиолет, тъй че можеш да имаш затруднения. Това е резултат от заклинанията им за отбрана в случай, че ги нападнем.
— Но ние не нападаме!
— Естествено, че не. От страна на свещеника това е чиста демагогия, демек — вижте ме. Но е измислено умно. Фанатиците и наивниците в тази банда видяха, че около тях е издигнато защитно поле, и веднага си направиха извода, че то е било необходимо. Още едно потвърждение, че „Източниците на норните“ е техен враг — той поклати глава. — Повярвай ми, Стийв, някой много по-силен управлява тези демонстранти като марионетки.
— Сигурен ли си, че свещеникът сам е изградил полето?
— Да. Всичките им свещеници са магьосници… Спомни си, това влиза в обучението им… Бих искал да знам на какво още ги учат в техните недостъпни за никого семинарии… Хайде да се опитаме да поговорим с тях.
— Нима мислиш, че той се бърка в политиката? — бях учуден. — Висшите йоанитски сановници неведнъж са твърдели, че ако има случаи членове на църквата им да се намесват в политиката, те го правят изключително като частни лица.
— Ако това е така — изръмжа Барни, — то аз съм император.
— Не, наистина — настоявах аз, — тези техни тъмни теории… Много просто е, за да е истина. Онова, което виждаме, са обществени явления, недоволство на хората, някакви неопределени изменения…
Излязохме на главния вход. Стъклените мозаични квадрати на външната врата и прозорците бяха изпотрошени, но на никого и през ум не му минаваше да запуши дупките. Защитните ни заклинания можеха да действат безпрепятствено. Излязохме на площадката при онези, които искаха да ни изолират вътре в сградата.
Не успяхме да се придвижим по-нататък — стъпалата бяха претъпкани с хора. Все още никой не ни обръщаше внимание. Барни потупа по рамото един кльощав брадат младеж.
— Извинете — прогърмя той от височината на огромния си ръст, — ще ми позволите ли? — изтръгна от мръсната ръка на младежа плаката, който той държеше, окачи отгоре му одеялото, вдигна го колкото можеше по-нависоко и размаха това импровизирано знаме. Лицето му беше жълтозелено.
През тълпата премина въздишка, подобна на полъх на вятъра преди буря. Виждах лица, лица, лица. Лица до мен, лица под мен. Изплуваха от мрака, където не достигаше променливата светлина на елфите. Сигурно бе виновно моето предубеждение или просто прибързах със заключението, но у мен възникна зловещото впечатление, че всички лица са напълно еднакви.
Неведнъж е ставало дума за дългокосите мъже и късо подстриганите жени, за мръсните им тела и парцаливи дрехи. Разбира се, тук имаше предостатъчно от този сорт. Сред тях открих и задължителните при такива случаи и белобради радикали, и готованковци от студентските общежития, и безгрижни хулигани, безделници, вандали, и самозабравили се правдолюбци. Ала тук имаше и немалко чисти и добре облечени, ужасно сериозни момчета и момичета. На някои видът им беше учуден, сякаш внезапно бяха открили, че участват в обсадата. И всички — високи, ниски или средни на ръст, дебели или слаби, богати, бедни или от средната класа, ярки, невзрачни или съвсем нормални, хетеросексуални или хиперсексуални (или не зная още какви), способни в някои и направо тъпи в други отношения, заинтересувани от нещо и скучаещи, когато се сблъскват с друго, но собственици на безкрайна и неповторима съвкупност от спомени, мечти и надежди и всеки от тях си имаше своите страхове и своята любов — всички те притежаваха душа.
Не, бяха ми се сторили еднакви само отначало, заради плакатите си. Не бих могъл да преброя на колко от тях — също като върху табло на спортни състезания — беше отбелязан резултатът, с който Свети Йоан печели. И на колко от тях имаше текстове — например „Възлюби ближния си“ или просто „Любов“. Впрочем разликите бяха малки, текстовете непрекъснато се повтаряха. На други плакати те не бяха толкова дружелюбни: „Дематериализирайте материалистите!“, „Фабриканти на оръжие — ридайте!“, „Спрете да снабдявате полицията с дяволски рога!“, „Убивайте убийците, мразете мразещите, унищожавайте унищожителите!“ и най-сетне — „Затворете това предприятие!“.
Стори ми се, че лицата… не, по-лошо, самите мозъци на тези хора внезапно се бяха превърнали в плакати, върху които бяха изписани лозунгите им.
Не ме разбирайте криво. Просто никога не съм се замислял достатъчно за младежите, които изпитват насъщна потребност да ударят право в корема Бога на съществуващия ред. Много лошо е, че като остаряват и затлъстяват, повечето хора престават да се интересуват от подобни неща. А управляващата върхушка нерядко е нетърпимо самодоволна, ограничена и глупава. Ръцете й, които непрестанно кърши, за да изтъкне своето благочестие, твърде често са изцапани с кръв.
И още… Има нещо, което ще отличава нашето време от бъдещите тъмни времена. Ще има да се самозалъгваме, докато не се пръкне една нова и вероятно още по-страшна управляваща върхушка, която обаче е способна да възстанови реда, мечтания от всички нас ред. Ние знаем, че свободата е прекрасна, докато не се изроди в свобода да нахълтваш в чуждите жилища, да грабиш, да използваш насилие, да унижаваш любимите хора. И тогава ще бъде посрещнат възторжено всеки, който пристигне на бял кон и обещае, че ще преобрази и промени живота. Самите вие ще му връчите сабята и камшика.
Ето защо най-сигурната гаранция си остава да пазим онова, което вече притежаваме, макар че то изисква от нас чувство за отговорност. Нима не е така? Не трябва да обръщаме гръб на това, което ни е формирало за сметка на нещо чуждо и непознато. Поне не на всяка цена. Може би сега не го осъзнаваме достатъчно, но сто на сто ще го разберем по-късно. И ако упорито се трудим, упорито мислим, ако проявим нюх и добра воля, ще докажем това.
Недейте да повтаряте нашата грешка и да смятате, че злобни и наплашени теоретици могат да направят живота ви по-добър. С един замах те ще ви лишат от цялото ви богатство, от добития с мъки жизнен опит. Не слушайте сладкодумните догматици. Техният предел са реформистките движения, които са постигнали нещо преди две поколения или преди две столетия. Няма защо да се предоверяваме на студентите второкурсници, които твърдят, че имат готов отговор на всички социални проблеми, над които са измъчвали мозъците си и са разбивали сърцата си хора като Хамурапи, Моисей, Конфуций, Аристотел, Платон, Марк Аврелий, Тома Аквински, Хобс, Лок, Волтер, Джеферсън, Линкълн и хиляди други.
Но стига толкова. Аз не съм интелектуалец, само се опитвам да мисля самостоятелно. Тежко ми е, когато гледам как изпълнени с добри намерения хора се използват като оръдие в ръцете на малцината, чиято цел е да хвърлят прах в очите ни и да ни измамят.
