и гърмеше.
Оръжията подскочиха в ръцете им.
— Не стреляйте! — викът на Юкико долетя сякаш от много далече.
Великолепното чудовище се намираше почти над тях. От Оръжието на Уебнър изскочи огън. В същия момент животното спря — последва плющене, после вятър в лицата им и то направи завой. Два метра ги деляха от стълкновението. В съзнанието на Тюрекиан се запечата картина, която в бъдеще щеше да си припомня отново и отново. Непознатото същество беше пернато, положително топлокръвно, но в никакъв случай птица. С гръдна кост като корабен нос — невероятно. Тюрекиан видя, че устата на звяра имаше устни, а езикът и небцето бяха розови. Две големи златни очи пронизваха и изгаряха. Над тях стърчеше гребен от бяла перушина с черно по краищата, който вероятно изпълняваше защитна функция спрямо изпъкналия отзад череп. Ветрилообразната опашка имаше същите цветове. Тялото бе махагоново, оголените крака и нокти — жълти.
Изстрелът на Уебнър попадна в перата на лявото крило. След пламъка се появи струя дим. Съществото издаде висок писък, наклони се и се оттегли. Раната не беше сериозна, очевидно не причиняваше болка, но крилото бе останало наполовина извън строя. Тюрекиан имаше достатъчно време да забележи три паралелни прореза в тялото. Помисли си, че сигурно има още три и от другата страна. Те странно наподобяваха хриле. При повдигането на крилата ги зърна как се разширяват, тройно раззинати; при прибирането те се затвориха. Тюрекиан се нахвърли върху Уебнър.
— Остави това, умнико! — изрева той и сграбчи оръжието на ксенолога. Започна борба, при която успя да му разтвори пръстите. Раненият птицеподобен се върна при другаря си, който го очакваше, и те отлетяха.
— Какво правиш? — запротестира Уебнър. Пилотът го блъсна много силно встрани и той падна. Вдигна отново оптическия мерник, но върховете на дърветата му пречеха. Той свали дулото на оръжието.
— Твърде късно — измърмори, — благодарение на тебе. Изправи се, побелял и треперещ от ярост.
— Съобразяваш ли какви ги вършиш? Аз съм твой командир!
— Ти можеш да командваш само пластмасови патки във ваната — изсъска Тюрекиан — Да стреляш по туземците!
Уебнър бе прекалено слисан, за да отговори.
— Заради тебе не можах да огледам втория — продължи Тюрекиан. — Мисля, че видях амуниция, в която имаше оръжие, но не съм сигурен — той се изплю.
— Арам, Вон — примоли се Юкико от кораба.
Известно време двамата стояха настръхнали и се гледаха свирепо. След това Уебнър пое дъх, сви рамене и каза прегракнало:
— Явно мое е задължението да поставя нещата на разумна основа, след като ти не си в състояние. Съвземи се, а аз съм готов да извиня държанието ти като следствие от прекомерна възбуда. Иначе ще трябва да препоръчам да бъдеш освободен от по-нататъшно участие в групите за контакт.
— Аз? Да бъда освободен?! — Тюрекиан сви юмрук, гласът му стържеше.
— Защо по-добре не проверите къщата? — попита Юкико.
Мисълта, че зад онези стени ги дебнеше неизвестността, охлади отново страстите.
С изключение на добитъка, постройката бе пуста. За да не разгневят предполагаемите стопани като насилят затворената врата с бластерите, изследователите влязоха през един прозорец с помощта на антигравитаторите си. Стаите бяха по една-две на етаж. Явно местните предпочитаха простор и високи тавани, а не усамотение. Нагоре и надолу се спускаха кръгли стълбища с къси стъпала и неясно предназначение. Украсата бе бедна и абстрактна. Мебелите бяха главно пейки и маси, не намериха нищо като легло или „0 — футон“. Спяха ли туземците? Ако спяха, как? Седейки или стоейки. Изглежда твърде много видове във вселената могат да сгъват ставите на крайниците си.
Складираната храна подсказваше, че са месоядни. Имаше инструменти, оръжия, съдове, платове — изкусно изработени и грижливо подредени. Това бяха продукти, родени от технологията на желязна ера, малко или повече еквивалентна на тази от класическата земна цивилизация. Имаше и изключения: например няколко книги, вероятно изработени и изписани на ръка. Колко жадно бяха претърсени тези страници! Но единствените илюстрации и бяха диаграми, подходящи като приложение към текст по геометрия или ръководство по каменоделство. Забраняваше ли тази култура рисуването или просто хората бяха попаднали на къща без стенописи и рисувани съдове?
Планировката и вътрешността на къщата, както и навесите, които бяха огледани щателно, даваха оскъдна информация, а и никой не се надяваше на повече. Представете си, че извънземен ксенолог посети Земята през докосмическата епоха. Какви заключения може да направи от наблюденията на жилището и покъщнината на един европейски или японски селянин, ескимос или конгоански пигмей? Би се почудил дори дали притежателите са подобни нему.
С времето научаваш повече, но Тюрекиан се съмняваше, че разполагат с това време. Той накара Уебнър да побеснее, заставяйки го да приключат изследването и да се върнат на кораба. Накрая шефът се предаде.
— Но не защото не предвиждам подробно проучване — каза той, а после добави подигравателно: — Все пак можем да проведем конференция, на която ще се опитам да разсея страховете ти.
След като се прибраха в апарата, въздухът вътре им се стори задушен, а гледката на монитора — отегчителна. Тюрекиан извади лула от джоба си.
— Не — каза му Уебнър.
— Моля? — пилотът бе смаян.
— Не искам тая гнусотия в претъпканата кабина.
— Аз не възразявам — каза Юкико.
— А пък аз възразявам — настоя на своето Уебнър. — И помнете, че докато се намираме тук, капитанът съм аз.
Тюрекиан почервеня, но се подчини. Желязната дисциплина в космоса е въпрос на оцеляване, но опитният водач умее да я налага почти незабележимо. Юкико сложи ръка върху рамото на Тюрекиан и изгледа Уебнър с неодобрение, докато пръстите й се плъзгаха надолу към лакътя на пилота. Ксенологът видя това и стисна устни.
— Ние сме в беда — каза Тюрекиан. — Колкото по-скоро се изнесем оттук, толкова по-доволни ще бъдат застрахователите ни.
— Глупости — озъби се Уебнър. — Най-много да сме хвърлили в ужас туземците. Може да минат дни, докато пратят разузнавач.
— Вече изпратиха двама, и ти трябваше да стреляш по тях.
— Стрелях по опасни животни. Не видя ли шиповете и зъбите им? Един мах на това голямо крило (да не говорим за ноктите) и вратът ти щеше да е счупен — Уебнър потърси погледа на Юкико. — Гаранция давам, че са опитомени. Сигурно ги използват при лов и ги пускат върху дивеча подобно на соколи, макар че действат на чифтове като хрътки. Може би двойката, с която се срещнахме, е била насъскана отдалеч. Но коренните обитатели да са птицеподобни — за това и дума не може да става.
— Откъде си толкова сигурен? — промърмори тя.
Уебнър се облегна назад, сплете пръсти и започна да изнася лекцията си със спокоен тон:
— Вие знаете основния принцип. Всички организми се приспособяват към средата, иначе измират. Интелигентните не са изключение. Те дори са наследници на неинтелигентни, но са се адаптирали към околната среда, която никога не е била изкуствено променяна. На някои планети нашите стандарти не важат, тъй като там видовете са се развили при необичайни условия. На планетите от земен тип обаче еволюцията е паралелна на нашата. Така и трябва да бъде. Вярно е, че има и значителни различия. Както да кажем, шестоногите гръбначни, чиито предни крайници се превръщат в ръце и тогава стават кентавроподобни, като на Уоден. Само че още техните хордови предци са били шестоноги. На тази планета сами виждате, че по-висшите животни са четирикраки. Мозък, способен да проектира предметите, които наблюдаваме тук, е безсилен без еквивалент на ръце. Такъв мозък природата никога няма да създаде. Следователно местните са обречени да бъдат двуноги, е, може би по-различни от нас в някои детайли. Крак, който дублира ръката, и обратно, би бил прекалено непохватен, за да изпълнява функциите си. Естественият подбор ще спре подобна мутантна тенденция много преди да се появи разум. Какво имат тези птицеподобни
