— Ех, ако си имаше черно на бяло за годините, щяха да те пуснат веднага — твърди по-младият.
— Знае ли човек какво са наумили? В този миг някъде изсвири локомотив, двамата войници скочиха бързо и мълчаливо нарамиха раниците.
Има мигове, когато пред духа с яснота на светкавица блясва цялата ужасна неправда на обществото и неговия порядък.
Има истини, които са стари, всекидневни и изтъркани от дългото повтаряне, но когато, разиграли се между живи хора, блеснат пред очите на човека, без да бъдат казани и подчертавани, а само изписани върху мълчанието на един ужасен миг, тогава тези стари, изтъркани истини получават нов, страшен облик и живеят в душата ни като вечна мъчителна мисъл.
Огледалото е символ на щастие. Защо да лъжа? Днес плаках малко и почти без сълзи, но плаках; тука на тази маса, с гърч в гърлото и лице върху студената хартия.
Не мога да гледам в огледалото очите си, които трябваше да бъдат щастливи, не мога да издържа този поглед; и как да не ме изпълва с тъга този израз на лицето и тази нещастна глава, която трябваше да бъде щастлива?
Около мене нова местност е цъфнала сред пролет; бях съвсем забравил пътищата на трите години, но огледалото ги бе запомнило и запазило.
Не смея да погледна това студено стъкло, което трябваше да отразява едно щастие.
Всички, които душевно страдат, сигурно са изпитвали следното чувство:
Често пъти, както си лежа полузадрямал в мрака, изведнъж ме осенява светла и нова мисъл. В този странен миг между действителността и съня тя прелетява като комета. И макар че изглежда спасителна и велика като откровението, сънят я покрива и тя изчезва като пръстен в морето.
Именно за такива безнадеждни загуби най-малко съжаляваме. Само сутрин, когато се събудим, се появява болка, потайна и дълбока, и безименна тъга през целия ден не слиза от лицето ни, без да знаем защо.
Прекалено много съм се предал на отчаянието и тъгата.
Сам отрових изворите на душата. Движех се с мисли на самоубиец. Подхвърлих божията доброта над себе си и прекърших старите завети на любовта и търпението, на доблестната човешка вяра и сила.
Молитвите на онези, които ме обичат, се изродиха в присмех, защото пред очите божии не се намери душата, която страда и очаква избавление.
Още веднъж трябваше да спусна сърцето си на земята, да бъде газено и да моли. Още веднъж от върха на самотата се заклех да бдя и чакам, да бъда търпелив.
Често ми се струва, че не всичко е изгубено по ветровете и безпътиците. Често ме радва мисълта, че отчаянието, хаосът и лутането са само необходима преходна форма. Често ми се случва да чувствам как излизам, несигурен и опиянен, от всичко, което е минало, и заставам на твърда почва извън себе си, откъдето се разкриват кръгозорът, пространството и свободата.
Често ми се струва, че съм силен и решителен, че вече съм достатъчен за себе си, че съм се извисил над робуването на тялото и властта на съдбата и че само трябва да седна и да сложа ръка върху делото, да работя с ведър дух и смирено сърце дълго, упорито и вдъхновено като старите златари.
Често ми се струва така. Но още по-често денят ме повлича след себе си и се блъскам и скитам от немили до недраги, от човек до човек, от лъжа до лъжа и от болка до болка.
Вечер, докато тревата мирише и щурците свирят, аз тихо произнасям моята поука, най-дълбоката, най- трудната и най-силната поука на търпението.
Накарай да млъкне безумното сърце, което със завист гледа чуждото: чужда жена, къща, деца или каквото и да е имане. Стегни сърцето си, защото ти не трябва да имаш нищо, което врагът би могъл да ти отнеме — ненараними са само онези, които нямат нищо — ти си роб и недей да притежаваш нищо.
И ако у хората се роди надежда за добро, ти остани спокоен и чакай, не позволявай чувството да подкопае вниманието ти; ти си роб, ти не се надявай.
Хората лесно забравят и когато им дойдат празнични дни, те нека пият, пеят, танцуват и се любят, ще канят и теб, но не забравяй, че твоята радост е още далече, ти си роб и не се радвай с тях.
Аз, грешникът, човекът на съблазните и на този свят, в плен на съмнения и страсти, имам на масата си един образ на Богородица: Mater Redemptoris a Sassoferato . Кротки са очите й, които напомнят за дните на спокойна радост; разпятието още не е хвърлило своята сянка върху лицето й, върху него почива само Предчувствието, като тънкия воал на грижата върху лицата на девойки, измъчвани от съмнения.
И докато пиша неспокойните редове, нейните тъжни и загадъчни очи гледат встрани като благ укор.
И тези, които са ми най-близки, които воюват с мен, и те са поклонници на шумната радост.
Те са войници, аз съм безделник; на моя герб има черен воал; те се борят за победа, а моята борба няма край.
Когато те слязат като победители в равнината, ще запеят волната песен след боя, отекваща надалече, а аз ще забия своето знаме в самотата и ще стягам колана за нови пътувания.
Късно през нощта. След като поработих добре цял ден, след като ме намъчиха хората и разтревожи животът, след като изгазих толкова кал, нагледах се на неволи и срам и се наслушах на болки и лъжи, сега съм с бремето на своя живот и с тежката злочеста болка в гърдите.
Хвала ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт, нека са благословени решенията Твои, според които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили. Огромни и непонятни са плановете Твои и ясно е, че ние не можем да видим ни посоката, ни целта им и трябва смирено да ги приемем; но трудно е да бъдеш човек, Господи.
Когато детето се роди, орисницата отреди:
Ще бъдеш от силните и смелите и когато за първи път чуеш думата „щастие“, ще пожелаеш да я дадеш на целия свят, но един-единствен човек ще забравиш и никога няма да бъдеш щастлив.
Ще бъдеш може би победител на страстта, извисен над земната кал, ще почувстваш бялата радост на чистотата и висините, но щастлив никога няма да бъдеш.
Ще бъдеш може би веселият син на земята и ще почувстваш цялата радост на насладата, топла и неописуема като пулсирането в нежните гънки на жената, но щастлив никога няма да бъдеш.
Ще ти бъде може би мъчно за света, но ще победиш и своята мъка, и света, и като станеш победител на всичко, ще умреш с усмивка, която всичко разбира и всичко прощава, но щастлив никога няма да бъдеш.
Презирам блясъка на високомерието и фалшивия стих на поета, отвръщам глава от онези, които са добре и у които душата мълчи.
Обичам бедните и славя беднотата, и онези, които имат тиха, нежна радост, надежда и страдание.
Тебе, бледа и хубава девойко, която шиеш ден и нощ в сянката на белите пердета с копнеж за щастие, което Бог ще ти дари за твоята хубост, за верността и дългата самота.
Тебе, снажен, приведен селянино, който в кротките си очи по цял ден носиш образа на безкрайните тъмнокафяви бразди, а истинолюбивата ти уста под гъстия рус мустак произнася обикновени думи, тебе, който, след като си се наработил, се връщаш у дома по здрач с уморените волове и докато младите ти поливат да измиеш ръцете си, чувстваш как разгорещената пролетна земя бие с ритъма на здравата ти кръв, а после, когато си почиваш под ореха на двора, изпитваш топло и дълбоко чувство от свършената работа.
И тебе, скромен и непознат студент по химия, който седиш на тясната масичка между двата прозореца край малката лампа, гледаш през отворения прозорец парка и планините и слушаш как на покрива на лабораторията гукат гълъби. Твоите будни очи спокойно и съзнателно гледат утрото. Бодърствал си цели нощи в работа, в отрицание си прекарвал дните, а тая сутрин си победител. Задачата е решена теоретически и практически. Тук е развитата формула, тук е разтворът с всички реакции и ти весело и свободно чакаш стария професор; главата ти почива върху дясната ръка и в дъното на душата бъдещето ти се усмихва.
И всички, всички вас, които се трудите, изтривате потта и упорствате, и ядете свой хляб, всички вас, непознати, които гордо минавате през света и честно и смело носите в ръце своя живот.
Висока синеока госпожо от Марибор, ако тази сутрин — потънал в радостта на цъфналите овошки — си спомням за вас, вярвайте, то е без горчилката на неизпълнено отмъщение; аз за щастие забравих, а и нямам какво да прощавам, защото и тогава съжалявах еднакво и себе си, и вас.
