сроковете.
Тук не е изложена цялата теория на Маркс, а само онези аспекти, които са нужни за настоящото изследване. Читателят може да намери пълното излагане на теорията в оригиналните трудове на Маркс, а съкратено в [1].
2. „Идеалната“ икономика на капитализма
„Взривът на производството е нещо повече от историческа случайност; по-скоро той е вкоренен във вътрешно присъщите характеристики на капитализма. Икономиката, насочена към пазарен обмен, осигурява оптимални условия за дълготрайна и постоянно разширяваща се мощ, основана на модерна технология“ (П. Бергер) [3]. Огромната производителна мощ на капитализма е неоспорим факт и е в пълно съгласие с теорията на Маркс.
„Трудът, земята и капиталът… се наричат фактори на производството. Преди капитализма не съществуват фактори на производството“ [3]. Тук апологетиката преминава в глупост. Капитализмът не се нуждае от такава защита.
Но да се насочим към „идеалното“. Всеки човек е егоист. Той иска ползи само за себе си и евентуално за своите близки. Конкурирайки се с всички останали хора, човек постига или не постига желаното. Чрез конкуренцията на свободния пазар се раздава повсеместна справедливост. Способните и силните успяват, неспособните и слабите загиват. Също като дивите животни в джунглата. Невидимата ръка на пазара регулира качеството и количеството на търсените от обществото стоки, без някой да издава заповеди. Това осигурява ред в обществото, въпреки стихийните кризи на пазара.
Когато банките понижават лихвения процент, за предприемачите е рентабилно да направят нови инвестиции, а за гражданите — да спестяват. Ако „прекалят“, лихвеният процент се повишава и инвестициите намаляват. Настъпва стагнация, но тя е временна.
За да се увеличават продажбите (т.е. печалбите), трябва да нараства производителността на труда и това е от полза за всички: цените спадат, заплатите се вдигат. Така от конкуриращи се и преследващи печалба хора се създава организирано материално осигуряване посредством саморегулиращия се пазарен механизъм (Р. Хайлбронер, Л. Туроу) [26]. Според американския президент Джон Тайлер (1841–1845), „едно алчно общество може да формира управление, способно да го защити от алчността на неговите членове“, като „завербува интересите на порока… в полза на добродетелта“; „принципите на дадено общество могат да са добродетелни, макар съставляващите го индивиди да са порочни“. Т.е. общество от дяволи може да бъде ангелско. Ако общественият ред е правилен.
Редът е „правилен“, ако обществото е демократично и либерално. Политическият либерализъм осигурява правни гаранции за свободата на личността, която най-често се отъждествява с правото на неприкосновена частна собственост. Това се осъществява чрез добри закони, създавани и защитавани от демократични институции (парламент, правителство, съдилища, полиция, затвори…). Политическият либерализъм се преплита с икономическия (laissez faire) и е тясно свързан с демокрацията.
Демокрацията е форма на управление, при която номинално народът управлява себе си. В големите общности не е възможна пряка демокрация, а само представителна: избраните от народа или част от него народни представители управляват от негово име. В демократичните процедури може да участвува целият народ, но те могат да бъдат и привилегия само на елита. Демокрацията не е задължително условия за развитие на капиталистическа икономика — последната може да съществува и при свирепа диктатура (тирания).
„Чистият“ капитализъм може да бъде само либерален (laissez faire). Ако икономиката не е либерална, капитализмът не е „чист“. Това означава напълно свободен пазар, без протекции и субсидии, неограничаван от нищо. Закони, които са пречка за стихиен свободен пазар, не са либерални.
Описаният тук „идеален“ модел не съответствува на теорията на Маркс. Според П. Бицили [6], Маркс „не е взел в сметката си, че общата сума на богатствата се увеличава… и се подобряват условията на живот“ на работническата класа. Това твърдение е вярно за определени периоди от развитието на (според Маркс) вечно изменящия се капитализъм.
Тук не се привеждат примери от съвременността, тъй като те на всяка крачка биха опровергавали „идеалната“ капиталистическа икономика. Идеализираните представи, отчасти валидни за минали епохи, днес са само митове, запълващи религиозната догматика на пропагандата.
3. Съвременна макроикономика
Днес (2001) политическата икономия се нарича макроикономика (economics). Тя е компилация от трудовете на Адам Смит, Дейвид Рикардо, Алфред Маршал, Саймон Кузнец, Джон Мейнард Кейнс, Фридрих- Август фон Хайек, А. Филипс, Милтон фридман и други. Без ентусиазъм се отчитат разработките на Карл Маркс, Джеймс Тобин, Джон Кенет Голбрайт и други.
Официално се признава, че не е възможен капитализъм без кризи. Всъщност, макроикономиката е наука за управлението на редуващите се една след друга кризи. Т.е. тематично тя се разминава с анализа на Маркс, където кризите само са „маркирани“.
Естествено, тук понятията са други [20]:
Икономически блага — тези, които са оскъдни [вместо (разменна) стойност].
Икономическо поведение — избор с помощта на критерии, позволяващи да се извлече специфична изгода с възможно най-малки разходи.
Пазарен механизъм — метод на организация, при който чрез нерегулираните цени и децентрализираните решения на частните собственици се решават основните икономически проблеми на производството, разпределението и потреблението.
Публични решения — метод на организация, при който решенията се вземат чрез гласуване, преговори, лобизъм, референдуми, закони и други непазарни подходи; по този начин се определят правилата на пазарната икономика.
Печалба — превишаването на прихода от продажбата над производствените разходи (няма и намек за принадена стойност!).
Пазар — абстрактна концепция (наистина абстрактна!) за търговското приспособяване на продавачите и купувачите към силите на търсенето и предлагането.
Брутен вътрешен продукт (БВП) — пазарна стойност на стоките и услугите, произведени в страната за определен период от време (обикновено 1 година) от всички фирми.
Брутен национален продукт (БНП) — същото, само от националните (местните фирми).
Национален доход — общият доход на собствениците на труд и капитал за даден период, равен на нетния вътрешен продукт (с отчитане на инфлацията), минус косвените данъци.
Активно население — лицата над 16 години, които са на работа или търсят работа.
Структурна безработица — безработица, дължаща се на структурни промени в икономиката, които премахват определени професии, а за новите работни места безработните нямат нужната квалификация.
Циклична безработица — безработица, дължаща се на рецесия.
Инфлация — повишаване на общото равнище на цените при намаляване на покупателната способност на паричната единица.
Стагфлация — едновременно наличие на инфлация и забавен растеж или спад на производството.
Съвкупно търсене — общи текущи разходи за покупка на стоки и услуги (потребление, инвестиции, правителствени разходи, нетен експорт).
Инвестиции — поток от разходи за дълготрайни активи (основен капитал) и добавъчни складови запаси (оборотен капитал) за даден период.
