развали и така вечерта приключи. Такъв си беше Георги Парцалев: като се счупеше нещо от колекцията му, не го подновяваше с друга вещ. Спомням си, че дори не си купи повече от този парфюм. Така скъсваше със спомена за нещата.
В ранния следобед на един зимен ден в неговия дом трябваше да дойде Иванка Димитрова, актриса в Народния театър, съпруга на Лъчезар Аврамов, член на ЦК на БКП. Поводът беше, че двамата трябваше да представят пиесата „Игра на джин“ в Театър 199.
По същото време и аз бях у Парцалев. Преди да дойде актрисата, видях как Парцалев извади един от томовете на Ленин, разтвори на случайна страница и постави един разделител. А книгата сложи на голямата квадратна маса в хола. Иванка Димитрова пристигна в уреченото време с букет за леля Веска. След обичайните любезности Иванка учудено погледна това, което „четеше“ Парцалев. Големият том на Ленин се мъдреше на масата:
— Пацо, защо ти е този том на Ленин?
— А, да — отговори Парцалев. — Исках да си припомня и опресня някои работи от Ленин.
— Ама ти, какво… да не би да го четеш? — продължаваше да се чуди тя.
— Защо да не го чета? — сериозно отвърна Парцалев. — Не само този том. Аз препрочитам и другите томове на Ленин. Ако знаеш, колко много ми помагат.
Иванка Димитрова се опули, видях я как премигва смаяна. А Парцалев беше един такъв сериозен, та и аз сигурно щях да му повярвам, ако не бях видял всичко отначало. След като си направиха репетиция, актрисата си тръгна. А ние се смяхме до болка и си сипахме по малко уиски.
Не се мина много и сред артистичните среди се заговори, че Парцалев чете усилено Ленин. Явно, Иванка Димитрова го бе споделила с някои свои колеги. Тогава за сетен път се убедих колко е силно чувството му за хумор.
Естествено е, че той много ценеше и уважаваше тази прекрасна актриса. А може би и друг негов колега е споделил, че Парцалев чете трудовете на Ленин защото въпросният том почти цял месец лежеше на масичката до библиотеката му.
БОГАТСТВОТО НА ПАРЦАЛЕВ
Въпреки че той ценеше парите, те не бяха смисъл в живота му. В различни разговори Парцалев споделяше:
— Едва когато започнах да работя с Енчо, се стабилизирах финансово. Не съм пилял пари безразборно, но не съм се и лишавал почти от нищо.
Обикновено Парцалев беше много щедър и ларж. Но щом разбереше, че някой го търси само заради парите, му ставаше болно и тъжно. Тогава в него виждах един успял, но нещастен човек. Той беше зодия „Близнак“. Може би затова раздвоението в него преминаваше бързо и настроението му се оправяше.
Това се случи в Кнежа, където имахме две представления. В паузата между двете, се почука на вратата на гримьорната и непознат мъж се изправи пред нас. Беше около 50-годишен, не много висок, елегантен, с бастун в ръка. Като ходеше, леко накуцваше. Непознатият рече ласкателно:
— Искам да поздравя най-добрият комедиен актьор в БъЛгария с „Добър вечер“. Мога ли да поговоря с вас насаме?
Сянка на съмнение премина бързо по лицето на Парцалев и той каза с хладен глас:
— Моля, говорете, от Илия нямам тайни. Мъжът отново повтори молбата си за разговор на четири очи.
— Няма, няма, говорете — рязко отвърна Парцалев. Представлението скоро ще започне!
Посетителят пристъпи неуверено:
— Искам да ви предложа общ доходоносен бизнес, за който аз гарантирам.
— Е, и какво следва от това?
— За този бизнес са ми необходими малко пари.
— Колко? — запита Парцалев.
— Около 30 000 лева.
— 30 000?
— Да, 30 000 лева. Аз ще ги обезпеча. Тишина.
— А, не може ли 15 000?
— Може, малко ще се поизмъча, но ще стане. Настъпи повече от минута мълчание. Парцалев стана от стола, обърна се към непознатия и със заповеднически тон му каза:
— Да се махаш оттука, че ако грабна бастуна ти, ще го счупя в тебе. Ти мен за идиот ли ме мислиш? Да не би аз като копна в земята, пари да вадя?
Посетителят обаче нахално продължи:
— Но г-н Парцалев, аз само с добри намерения ви правя това предложение. Зная, че тази сума не е непосилна за вас. Напротив: дори е малка за такъв известен актьор като вас.
Тези думи още повече вбесиха Парцалев. След като изведох посетителя от гримьорната, Парцалев ми рече:
— Видя ли за какви ни мислят, че сме много богати и спим върху купища пари.
Настроението на Парцалев се оправи едва когато излезе на сцената.
Когато вземаше хонорари Парцалев никога не броеше парите си пред касата. Оставяше щедри бакшиши. Парите си носеше в една чантичка тип „Борсалино“. За толкова години сме сменили толкова хотели, но никога нито стотинка не му изчезна. Веднъж той сподели:
— Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То със пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне.
Парцалев се въздържаше да дава заеми, защото често пъти парите не му бяха връщани. Но когато даваше, не искаше лихва. Борчовете на хората бяха записвани в специално тефтерче. Тези, които му връщаха парите им слагаше знак плюс, а на другите — минус.
Парцалев не се държеше дребнаво, когато ставаше въпрос за пари. Спомням си веднъж след концерти в Кюстендил, тамошният директор на „Концертна дирекция“ Георги Георгиев не ни плати договорените хонорари, въпреки, че приходите от спектаклите бяха доста големи. При срещата с Георгиев, Парцалев бе много въздържан и точен:
— Вижте какво, аз нямам нужда от пари и не играя заради тях. Ако ми бяхте казали от самото начало, че има някаква трудност с хонорарите, нямаше да искаме нищо.
След кратка пауза Парцалев рече:
— Ние с илюзиониста Магистър Илма решихме, ако ни дължите някакви хонорари за участието, да ги преведете на някое читалище.
Месец и половина след този разговор получихме запис с възможно най-ниските хонорари. Но най- смущаващото беше, че само след около 30 дни от този случай, Георгиев има нахалството да ни покани отново в града по повод предстоящите празнични дни „Кюстендилска пролет“. Той се аргументира, че ще има чужди дипломати и дори безпардонно звънеше по телефона и ме убеждаваше да склоня актьора да участва. Веднъж на телефона се случи самият Парцалев. Той го отряза:
— Когато поставя кръст някъде, не гостувам повече там. Въпросът е приключен.
Парцалев обичаше да влага парите си в златни бижута. Страстта му към украшенията и накитите беше пословична. Винаги носеше 5–6 златни пръстена, които сменяше постоянно. Само един единствен пръстен, никога не слизаше от ръката му. Той казваше, че този пръстен с брилянти е принадлежал някога на цар Фердинанд. Колко е истина това аз не можах да разбера. Почти никога не сваляше и любимия си медальон „Вяра, Надежда и Любов“. Имаше и две масивни златни гривни. Едната много лесно се откачваше от предпазната верижка. Времето все не ни стигаше да я занесем на златар за поправка. Така след едно представление в Софийския цирк гривната се загуби. Парцалев запази спокойствие, но личеше, че му е много криво.
Като всеки човек, Парцалев не обичаше загубите. Веднъж, на път за София се отбихме в Ботевград, където от един магазин Парцалев купи пастърма, луканка и три кутии черен хайвер. Тези стоки по онова
