„Часовникът“.
Двамата излизат едновременно на сцената като Парцалев обикновено е потърпевшата страна. Багаров се обръща към Парцалев:
— Пацо (така той го наричаше не само пред публиката), ти ми каза, че имаме време и няма да закъснеем за представлението. А ето, че ние сме закъснели и то много. Погледни хората колко нетърпеливо ни чакат.
— Наистина — отговаря Парцалев. — Но аз като погледнах твоя часовник видях, че е с един час назад и си помислих: „Енчо винаги е бил прав и сега сигурно пак е прав. И си казах, че моят часовник е с един час напред, а на Енчо с един час назад, той е верният.“ Та защо да бързам? Неговият часовник е истински, защото е скъп, а моят е соцмарка.
Багаров поглежда часовника си и казва:
— Пацо, но той е спрял!
— Е-ex, Енчо, това че е спрял, аз нямам вина. А и че твоята ръка не е моя.
И голяма саркастична усмивка се появява по лицето на Парцалев.
— Е, добре — отговаря Багаров. — Трябва да признаем, че сме закъсняли и да се извиним на публиката.
— Закъснял си ти, а не аз. Аз разчитах на твоя часовник, ти моят го нямаш за нищо, нали ти казах каква марка е. Така, че закъснял си ти. Аз по моя часовник отдавна знам, че сме закъснели. Казвал си ми много пъти да не ти се бъркам. Често ми повтаряш: „Остави ме на мира, аз знам какво да правя.“ Сега ти му мисли. Мене не ме бъркай тука.
— Добре де, но какво ще кажем на хората — продължаваше Багаров.
— Ами, ще им кажеш, че си закъснял, тъй като часовникът ти не работи и заради тебе съм закъснял и аз.
— Но нали сме заедно — едва не проплаква Багаров.
— Заедно сме, заедно сме, но ти отговаряш за закъсняваниците, а аз — за незакъсняваниците.
При всички тези реплики публиката се заливаше от смях и с това спектакълът се откриваше. Колкото и пъти да играеха двамата, много нови реплики се раждаха импровизирано, по време на представлението. Най-често Багаров беше сценарист и постановчик на скечовете, а също и финансов отговорник. Енчо подготвяше сценичните материали, които не винаги бяха сполучливи. Пригаждането им за сцената беше възможно благодарение на Парцалев, който със своето чувство за оргиналност винаги е подсилвал комичния елемент, за да се възприеме по-добре от публиката.
Парцалев имаше завиден архив като пазеше всичките си сценарии и обичаше да подчертава текста на своята роля.
Ето още един сценарий написан от Енчо Багаров и подсилен с изрази от Парцалев. Заградените думи в текста са добавени от него. Скечът беше известен под името „Директорът“:
На сцената има маса, кресло и телефон. Парцалев е директор на предприятие и казва по телефона на своята секретарка:
— Извикай Петров веднага да дойде при мен.
Не след много се почуква на вратата и Багаров в ролята на Петров пристига. С тих глас той му казва:
— Другарю директор, търсили сте ме спешно.
— А-а, Петров, ти ли си?
— Да, аз съм.
— Ти след три дни (май) заминаваш в капиталистическа държава.
— Заминавам, заминавам другарю директор.
— Такааа (това е добре), но нали знаеш какво е (гнилия) капитализъм.
— Ам, чи … горедолу знам.
— Петров, как може да отговаряш така. Това на какво прилича. Едно е да знаеш (горе), друго е да знаеш (долу). Ти, изглежда, не си (добре) подкован за такава командировка.
— А, другарю директор, подкован съм, много добре съм подкован. Обещавам, че ще пътувам с туристическите си обувки. Те са с габари отдолу, (но щом трябва да ги подкова и с габърчета ще ги подсиля). Можете да бъдете напълно спокоен.
— Какви големи глупости говориш Петров. Как ще излагаш България и предприятието ни, което ти гласува такова (безгранично) доверие. А и сигурно ще има прием накрая. Как ще отидеш с тези (скапани) туристически обувки.
— Но, другарю директор, други (подковани) обувки нямам. Но мога да си подкова новите (лачени) трандафори.
— Петров, какво говориш. Как винаги ме зле разбираш. Как ще похабяваш новите си (лачени) трандафори? Нали много добре си спомням, че Профсъюза ти ги подари за нещо… какво беше там…Те бяха останали от Дома на покойника и нямаше на кого да ги дадем с такъв малък крак като твоя. То и ръста ти е такъв…
— За рождения ми ден, другарю директор ми ги подарихте. Нали спасих грозното ви куче да не се удави.
— Петров, не е куче, а е кучка… Запомни това много добре.
— Другарю директор, щом сте ми гласували доверие, бос и (гол) ще тръгна за (гнилия) капитализъм.
— Никакъв гол и бос няма да пътуваш. Да те няма бързо оттук и помни, че се отказваш сам, ако те пита партийната група. Отиваш при моята секретарка, ще я издебнеш да е в (добро) настроение. Пишеш една молба, че се отказваш по идеологически причини. Не можеш да отидеш там, защото не искаш да гледаш как се мъчат хората там. Аз ще се прежаля и ще пътувам за там. Нека този капитализъм (гнил) мене да измъчи. А сега, марш оттука!
Както вече казах по-горе след смъртта на Багаров Парцалев започна да работи със Стоянка Мутафова. Един от най-хубавите му скечове с нея е „В градинката“:
На сцената е сложена скамейка, на която един след друг сядат Мутафова и Парцалев:
М: Как се казвате, Вие?
П: Не знам колко е часът.
М: А, разбрах, разбрах…
П: А Вие, откъде сте?
М: Ами, разхождам се сама. Нещо ме нервираха в къщи, все са недоволни от мене, та реших да се поразходя малко.
П: Е, хубаво, хубаво, щом ти е такова името, то и моето е такова шашаво.
М: Какво му е на времето?
П: Какво? Аз не чувам с дясното ухо — казва Парцалев.
М: Не ме интересува, че ще си ходите, аз мога да остана. Аз не чувам с лявото ухо.
Парцалев става и сяда от другата страна.
П: Та, как се казвахте?
М: Ей, ти си много нахален старец. Нали ти казах, как се казвам.
Този диалог предизвикваше много смях и настроение у публиката. От съвместните им сценки бих изброил още: „На гарата“, „Еврика“, „Комедия“, „Корен квадратен“ и много други.
След като Парцалев престана да работи със Стоянка Мутафова, негова партньорка на сцената стана Латинка Петрова, също актриса от Сатиричния театър. Тяхната най-популярна сценка бе „Любовна среща“.
Когато аз започнах да работя с него, Парцалев представяше сам своите сценки. Той много обичаше скеча „Пройчо в Русия“, който беше в две части и „Синът ми в Етиопия“. „Пройчо в Русия“ бе игран толкова пъти, че Парцалев го беше усъвършенствал. В този виц ставаше дума за това как Парцалев с неговия приятел Пройчо отиват на екскурзия в Съветския съюз като награда от ТКЗС-то, защото са ударници в прибирането на житната реколта.
— Е, Пройчо го взеха в Москва заради мене, да не ме обидят — казва Парцалев. — Той не е толкова работлив, колкото съм аз, но нали казах на председателя на Текезето: „Хайде да го вземем“.
