които обичаха роботите и никога не се чувстваха спокойни в тяхно отсъствие, никога не биха ги смятали за нещо повече от машини.

И най-вече съзнаваше как тече времето. Тя знаеше, че откакто Илайджа се качи на малкия скутер на Хан Фастълф, бяха изминали точно три часа и двадесет и пет минути, както и че не биваше да позволи да измине повече време.

Колкото по-дълго отсъстваше от Аврора и колкото по-дълго корабът на Бейли оставаше в орбита, толкова по-вероятно беше някой да забележи. Или ако вече бяха забелязали, което изглеждаше почти сигурно, все по-вероятно ставаше някой да започне да любопитства и да проучва. А тогава Фастълф щеше да се озове оплетен в цял куп досадни неприятности.

Бейли се появи от пилотската кабина и тъжно погледна Гладиа.

— Трябва вече да тръгвам, Гладиа.

— Зная това много добре.

— Данил ще се грижи за теб — каза той. — Ще бъде твой приятел, както и охрана, а ти трябва да бъдеш негов приятел — заради мен. Но искам да се вслушваш в Жискар. Нека той бъде твоят съветник.

Гладиа се намръщи.

— Защо той? Не съм сигурна, че го харесвам.

— Аз не искам от теб да го харесваш. Искам да му вярваш.

— Но защо, Илайджа?

— Не мога да ти кажа това. Трябва просто да ми повярваш.

Те се спогледаха и не казаха нищо повече. Сякаш тишината накара времето да спре, позволи им да се вкопчат в секундите и да ги задържат.

Но това не можеше да продължи дълго.

— Нали не съжаляваш… — започна Бейли.

— Как мога да съжалявам — прошепна Гладиа, — когато може никога повече да не те видя?

Бейли понечи да й отговори, но тя докосна с присвитото си юмруче устата му.

— Безсмислено е да лъжеш — каза тя. — Може никога повече да не те видя.

И тя наистина не го видя повече. Никога!

6

Гладиа с болка усети как я изтеглят от мъртвите отломки на миналото отново в настоящето.

„Никога повече не го видях, мислено продължаваше тя. Никога!“

Толкова дълго се беше предпазвала от тази горчиво-сладка тръпка, а ето че сега потъна дълбоко в нея — повече горчива, отколкото сладка, защото се срещна с този човек, Мандамъс… защото Жискар я помоли да го направи и защото тя беше принудена да слуша Жискар. Това беше неговото последно желание.

Гладиа се съсредоточи в настоящето. (Колко ли време беше изминало?)

Мандамъс я гледаше хладно.

— Доколкото разбирам от вашата реакция, мадам Гладиа, това е вярно — каза той. — Едва ли можехте да го изразите по-ясно с думи.

— Кое е вярно? За какво говорите?

— Че сте видели землянина Илайджа Бейли пет години след посещението му на Аврора. Корабът му е бил в орбита около Аврора; вие сте се качили догоре, за да го видите и сте била с него горе-долу по времето, когато сте заченали вашия син.

— Какви доказателства имате?

— Мадам, това не е останало в пълна тайна. Земният кораб е бил забелязан в орбита. Яхтата на Фастълф е била засечена в полет. Наблюдавали са скачването. На борда на яхтата не е бил Фастълф, така че са предположили, че сте била вие. Влиянието на д-р Фастълф е било достатъчно случаят да не влезе в архивите.

— Щом не е в архивите, значи няма доказателства.

— Независимо от това д-р Амадиро е прекарал последните две трети от живота си в недоброжелателно следене на ходовете на д-р Фастълф. Винаги е имало държавни служители, които духом и телом са следвали политиката на д-р Амадиро да запази Галактиката за космолитите. Тихичко са му докладвали за всяко нещо, което са смятали, че той би желал да узнае. Д-р Амадиро е научил за вашата малка авантюра още в мига, когато това се е случило.

— Но и това не представлява доказателство. Голите думи на някакъв дребен чиновник, който се подмазва, не значат нищо. Амадиро не е предприел нищо, защото дори той е разбирал, че няма доказателства.

— Няма доказателства, с които да уличи някого дори в дребно престъпление; няма доказателства, с които да създаде неприятности на Фастълф; но има достатъчно доказателства да подозира, че съм потомък на Бейли и следователно да провали кариерата ми.

— Можете да не се притеснявате — заяви Гладиа с горчивина. — Синът ми е син на Сантирикс Гремионис и е истински аврорианец, а вие сте потомък на този син на Гремионис.

— Убедете ме, че е така, мадам. Нищо повече не искам. Убедете ме, че сте се изстреляла в орбита и че сте прекарала часове наред сама със землянина и че през това само време сте си приказвали — за политика например, припомняли сте си доброто старо време и общите приятели… разказвали сте си вицове… и не сте се докосвали с пръст. Убедете ме.

— Няма значение какво сме правили, така че ми спестете вашия сарказъм. Когато се видях с него, аз вече бях бременна от моя тогавашен съпруг. Носех в утробата си тримесечен зародиш — аврориански зародиш.

— Можете ли да го докажете?

— Защо трябва да го доказвам? Датата на раждане на сина ми е в архивите, а Амадиро трябва да знае датата на посещението ми при землянина.

— Знаел я е навремето, както казах, но оттогава са изминали почти двадесет десетилетия и той не си спомня точно. Посещението не е регистрирано в архивите и затова не може да се провери в документите. Опасявам се, че д-р Амадиро ще предпочете да вярва, че сте били със землянина девет месеца преди раждането на сина ви.

— Шест месеца.

— Докажете го.

— Давам ви честната си дума.

— Не е достатъчно.

— Добре тогава… Данил, ти беше с мен. Кога се видях с Илайджа Бейли?

— Мадам Гладиа, това стана сто седемдесет и три дни преди раждането на сина ви.

— Което прави по-малко от шест месеца преди раждането.

— Не е достатъчно — каза Мандамъс.

Гладиа вирна брадичка.

— Паметта на Данил е отлична, което лесно може да бъде показано, а показанията на роботите се приемат за доказателство във всички съдилища на Аврора.

— Това не е и няма да бъде работа за пред съд, а паметта на Данил не е меродавна за д-р Амадиро. Данил е бил създаден от Фастълф и е бил поддържан от Фастълф в продължение на почти два века. Не може да се каже какви изменения са били направени или как Данил може да е бил инструктиран да третира въпросите, свързани с д-р Амадиро.

— Тогава помислете малко, човече. Земляните са генетически твърде различни от нас. Ние представляваме буквално два различни вида. Генетически не можем да се кръстосаме.

— Не е доказано.

— Добре тогава, съществува генетическа документация. И за Даръл, и за Сантирикс. Сравнете ги. Ако бившият ми съпруг не е негов баща, генетическите различия ще го покажат.

— Генетическата документация не е достъпна за всеки. Знаете това.

— Амадиро не страда чак толкова от морални предразсъдъци. Има достатъчно влияние за легален

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату