хипервизията? Брада? — и тя показа с бегло движение кичурите коса на брадичката и под носа, които носеха мъжете от филмите.
— Доста повече, мадам. Половината му лице е покрито.
Гладиа отвори широко очи и за пръв път изпита любопитство от срещата. Как ли изглежда едно лице, покрито цялото с косми? Мъжете на Аврора — и въобще мъжете космолити — имаха много слабо окосмяване по лицето, но докъм края на двайсетте си години — на практика още в невръстна възраст — повечето го махаха веднъж завинаги.
Понякога оставяха космите над горната устна. Гладиа си спомни, че преди сватбата нейният съпруг, Сантирикс Гремионис, също имаше тънка чертичка от косми под носа си. Наричаше го мустак. Всъщност изглеждаше като деформирана вежда, пораснала не на място. Когато Гладиа най-сетне се съгласи да го приеме за свой съпруг, тя го накара да си умъртви коренчетата.
Тогава той го направи почти безропотно и едва сега Гладиа за пръв път се запита дали не бе съжалявал за мустака. Стори й се, че през онези отдавна отминали години го е забелязвала понякога да прокарва пръст над горната си устна. Мислеше, че се почесва нервно като при слаб сърбеж, но никога преди не й беше идвало наум, че може да е посягал към безвъзвратно изчезналия мустак.
Как ли ще изглежда един мъж с мустак, покриващ цялото му лице? Дали ще прилича на мечка?
Какво ли ще е усещането при допир? Ами ако и жените имаха такива косми? Гладиа си представи мъж и жена, които се опитват да се целунат, но не могат да намерят устните си. Мисълта я развесели с безобидния си цинизъм и тя се засмя високо. Лошото й настроение взе да се изпарява и тя вече с нетърпение очакваше да види чудовището.
В крайна сметка нямаше защо да се страхува от него, дори ако поведението му се окажеше също толкова животинско, колкото и видът му. С него нямаше да има роботи — заселниците би трябвало да изграждат нероботизирани общества, а тя самата щеше да е заобиколена от десетина. Чудовището би било обуздано за по-малко от секунда при първото си подозрително движение или дори само ако повишеше гневно тон.
— Заведи ме при него, Данил — каза тя с нотка на забавление в гласа си.
12
Чудовището се изправи. Каза нещо, което звучеше като: „Добар дан, мууледи.“
Тя лесно схвана „добар дан“, но й трябваше известно време, за да си преведе последната дума като „милейди“.
— Добър ден — разсеяно отвърна Гладиа. Не беше забравила колко трудности срещна при разбирането на аврорианския диалект на стандартния галактически език в онези отдавна отминали времена, когато, наплашена и млада, бе пристигнала на планетата от Солария.
Чудовището изговаряше думите чепато — или може би така й се струваше, защото не беше свикнала с произношението му. Спомни си, че при Илайджа „к“-то и „п“-то бяха малко по-звучни, но иначе той говореше съвсем добре. Оттогава обаче бяха изминали деветнайсет и половина десетилетия, пък и този заселник не беше землянин. В изолация езикът се променя.
Но само една малка част от съзнанието на Гладиа бе заета с езиковия проблем. Тя беше вторачила поглед в лицето на мъжа.
Брадата му ни най-малко не приличаше на брадите, които си слагаха артистите в историческите пиеси и които неизменно висяха на кичури, по малко тук и там, лепкави и лъщящи.
Брадата на заселника беше съвсем друга. Тя скриваше напълно целите му бузи и брадичката — гъста и пухкава. Тъмнокафява, малко по-светла и по-къдрава от косата му и поне два инча дълга — равномерно дълга, прецени тя.
Не покриваше цялото му лице, което малко я разочарова. Челото му оставаше съвсем голо (с изключение на веждите), както носът и областта около очите.
Същото важеше и за горната му устна, която обаче изглеждаше засенчена, сякаш там бяха наболи нови косми. Имаше още едно голо петно под долната устна, но там покаралите косми не биеха толкова на очи и се забелязваха главно в средата.
И понеже и двете му устни бяха съвсем оголени, очевидно не би било трудно човек да го целуне, реши Гладиа. Беше наясно, че никак не е учтиво да зяпаш хората, но не можеше да се сдържи и затова изтърси:
— Струва ми се, че бръснете космите около устните си.
— Да, милейди.
— Защо, ако ми разрешите да попитам?
— Разрешено ви е да попитате. От хигиенни съображения. Не искам в тях да се закачат парченца храна.
— Бръснете ги, нали? Виждам, че пак са поникнали.
— Използвам козметичен лазер. Отнема само петнайсет секунди след събуждане.
— Защо не ги депилирате и не се отървете от тях?
— Мога да реша да ги пусна пак.
— Защо?
— От естетически съображения, милейди.
Този път Гладиа не можа да схване думата. Звучеше като „астматически“ или „аскетически“.
— Извинете, моля?
— Може да ми омръзне сегашният вид и да поискам отново да си пусна мустака. На някои жени им харесва, нали разбирате, пък и… — заселникът се опита да си придаде свенлив вид, но не успя — …мустакът ми е много хубав, когато порасне.
— Искахте да кажете „естетически“ — проумя най-сетне Гладиа.
Заселникът се засмя и хубавите му бели зъби блеснаха.
— И вие говорите доста смешно, милейди — отбеляза той.
Гладиа понечи да го изгледа надменно, но се разтопи в усмивка. Правилното произношение беше въпрос на местна конвенция.
— Трябваше да ме чуете с моя солариански акцент — като стана въпрос. „Естетиически съображения“. „Р“-то е дълго и гърлено.
— Бил съм по някои места, където говорят горе-долу така. Звучи варварски — той накъдри безподобно и двете „р“-та.
Гладиа лекичко се изсмя.
— Правите го с върха на езика. А трябва със страните му. Само един соларианец може да го направи както трябва.
— Може би ще ме научите. Един Търговец като мен, който е бил едва ли не навсякъде, се сблъсква с какви ли не лингвистични перверзии — той пак се помъчи да накъдри „р“-тата в последната дума, позадави се и се закашля.
— Ето, виждате ли. Ще си оплетете сливиците и никога няма да се оправите — Гладиа все така не сваляше поглед от брадата му и не можа да сдържи повече любопитството си. Тя протегна ръка към нея.
Заселникът се извърна и заотстъпва, но проумял намеренията й, се усмири.
Ръката на Гладиа в почти невидима ръкавица докосна леко лявата страна на лицето му. Фината пластмаса, която покриваше пръстите й, не пречеше ни най-малко на усещането при допир. Космите бяха меки и еластични.
— Приятна е — отбеляза тя с неприкрито учудване.
— Широко ценена — добави ухилен заселникът.
— Но не мога да стоя и да ви опипвам цял ден.
И като се направи, че не е чула неговата логична реплика: „Можете, доколкото зависи от мен“, продължи:
— Казахте ли на роботите ми какво бихте желали да хапнете?
— Милейди, казах им и пак повтарям — каквото се намери. Бил съм на един куп планети през
