роботите и да търгуваме с тях. Не страдаме от суеверен страх пред тях. Знаем само, че едно роботизирано общество е обречено на упадък. Космолитите се постараха да ни демонстрират ясно това с примера си. Така че, макар да не искаме да се тровим с роботи, от друга страна, нямаме абсолютно нищо против да ги продаваме на космолитите на съответната цена — щом са толкова глупави, че искат да живеят в подобно общество.
— Мислите ли, че космолитите ще ги купуват?
— Сигурен съм. Ще приветстват елегантните модели, които са произвеждали соларианците. Всеизвестно е, че в областта на дизайна на роботи Солария е била водеща сила в Галактиката. Макар да казват, че покойният д-р Фастълф бил ненадминат, въпреки че е бил аврорианец… Да не говорим, че макар сумите, които ще искаме, да са твърде значителни, всъщност те ще са далеч по-ниски от истинската цена на роботите. Ще има изгода и за космолитите, и за Търговците — разковничето на успешната търговия.
— Космолитите няма да купят роботи от заселниците — заяви Гладиа с открито презрение.
Като истински Търговец Д.Ж. си беше изградил навика да не обръща внимание на такива подробности като изблиците на гняв или презрение. Бизнесът беше над всичко.
— Разбира се, че ще купят. Предложете им съвременни роботи на половин цена и ще купят. Ще останете изненадана колко малко значение имат въпросите на идеологията там, където нещата опират до бизнес.
— Мисля, че изненаданият ще бъдете вие. Опитайте се да продадете вашите роботи и ще видите.
— Де да можех, милейди. Точно там е работата — да се опитам да ги продам. Но не разполагам с нито един.
— Защо?
— Защото не можахме да се доберем до нито един. На Солария кацнаха два търговски кораба, всеки от тях с вместимост за около двайсет и пет робота. Ако бяха успели, щяха да ги последват цели флотилии. И смея да твърдя, че тогава този бизнес щеше да процъфтява десетилетия наред, след което щяхме да заселим планетата.
— Но те не са успели. Защо?
— Защото и двата кораба бяха унищожени на повърхността на планетата, а доколкото ни е известно, всички членове на екипажите са мъртви.
— Някаква техническа повреда?
— Глупости. И двата са се приземили успешно, не са се разбили. В последните им съобщения се казва, че към тях се приближавали космолити — дали соларианци или жители на някой от другите Външни светове, не става ясно. Можем само да предполагаме, че космолитите са нападнали без предупреждение.
— Това е невъзможно.
— Нима?
— Разбира се, че е невъзможно. Какви мотиви бихте им приписали?
— Например, да не ни допуснат до планетата.
— Ако са целели това — не отстъпваше Гладиа, — би трябвало просто да заявят, че планетата е заета.
— Може за развлечение да са решили да убият няколко заселници. Във всеки случай така мисли голяма част от нашето население. Настояват да разрешим въпроса с изпращането на няколко военни кораба до Солария и установяването на военна база на планетата.
— Това би било опасно.
— Естествено. Би могло да се стигне до война. Кибритлиите у нас само това и чакат. А може би също и някои от космолитите, които вероятно са унищожили двата кораба чисто и просто за да предизвикат военни действия.
Гладиа стоеше като зашеметена. По нито една от новинарските програми не се долавяше и най-слабия намек за обтягане на отношенията между космолитите и заселниците.
— Сигурно въпросът подлежи на обсъждане. Обърнахте ли се към Федерацията на космолитите?
— Тя няма никакво реално влияние, но го направихме. Обърнахме се и към Съвета на Аврора.
— Е?
— Космолитите отричат всичко. Тяхната версия е, че потенциалната печалба от търговията със солариански роботи е много голяма и Търговците, които се интересуват само от пари — като че ли те самите не са такива, са готови да се сбият помежду си. Очевидно намекват, че двата кораба са се унищожили взаимно, като всеки се е надявал да монополизира търговията от името на собствената си планета.
— Значи двата кораба са били от различни планети?
— Да.
— Тогава не смятате ли, че наистина може да се е стигнало до бой между тях?
— Не мисля, че е много вероятно, но ще се съглася, че е възможно. Досега не е имало открити конфликти между Заселническите планети, но се е стигало до доста ожесточени спорове. Те винаги са били разрешавани с арбитраж от Земята. Но не може да се отрече фактът, че в крайни случаи, когато става дума за милиарди долари, Заселническите светове биха могли да се изправят един срещу друг. И затова войната не е добър вариант за нас. Трябва да се предприеме нещо, което да охлади лудите глави. Точно тук идва наш ред.
— Наш?
— Имам предвид вас и себе си. Помолиха ме да отида на Солария и по възможност да разбера какво се е случило в действителност. Ще взема само един кораб — въоръжен, но не много.
— Могат да унищожат и вас.
— Възможно е. Но моят кораб поне няма да бъде сварен неподготвен. Освен това, аз не съм като онези герои от хипервизията и съм преценил какво мога да направя, за да намаля риска от унищожение. Хрумна ми, че едно от слабите ни места в опитите да проникнем на Солария е това, че ние изобщо не познаваме планетата. В такъв случай би било добре да вземем някой, който я познава — с две думи, някой соларианец.
— Искате да кажете, че искате да вземете мен?
— Точно така, милейди.
— Защо точно мен?
— Струва ми се, че можете да се досетите и без много обяснения, милейди. Един Господ знае къде са се дянали соларианците, които са напуснали планетата. Ако някои са останали там, най-вероятно е те да са нашите врагове. Няма космолити, които да са родени на Солария и които да живеят на друг от Външните светове — освен вас. Вие сте единственият човек от Солария, който мога да намеря — единственият в цялата Галактика. Затова сте ми нужна и затова трябва да дойдете с мен.
— Грешите, заселнико. Смятайте, че не сте намерили своя човек. Нямам никакво намерение да идвам с вас и няма начин — абсолютно никакъв начин — да ме накарате да го направя насила. Заобиколена съм от роботи. Ако направите дори само една крачка към мен, те моментално ще ви спрат, а ако се съпротивлявате, ще ви наранят.
— Не възнамерявам да прилагам сила. Вие трябва да дойдете доброволно — и би трябвало да го желаете. Трябва да предотвратим една евентуална война.
— Това е работа на правителствата от ваша и моя страна. Отказвам да имам нещо общо. Аз съм частно лице.
— Длъжна сте да го направите заради вашия свят. В случай на война ние може би ще пострадаме, но същото се отнася и за Аврора.
— Аз съм герой от хипервизията не повече от вас.
— Тогава сте длъжна заради мен.
— Вие сте луд. Не съм ви длъжна с нищо.
Д.Ж. пусна тънка усмивка.
— Не сте длъжна лично на мен. Но ми дължите много в качеството ми на наследник на Илайджа Бейли.
Гладиа замръзна на място и дълго време не свали поглед от брадатото чудовище. Как можа да забрави кой е той?
С голяма мъка успя да промърмори:
