Падането на нощта

тишина на полята. Като че ли дори насекомите бяха онемели от страх. И всичко се носеше в мъгла.

След няколко мига психологът подскочи стреснат, защото Теримън извика почти в ухото му:

— Нещо нередно ли има?

— А? Ъ-ъ-ъ… не. Върни се на стола си. Пречим.

Двамата бързо и безшумно се настаниха отново в ъгъла, но психологът се умълча. След време разхлаби яката си, раздвижи гръбнака си напред-назад, но явно не усети облекчение. После изненадващо вдигна поглед към младия мъж:

— Имаш ли някакви затруднения с дишането?

Журналистът отвори широко очи и направи няколко дълбоки вдишвания.

— Не. Защо?

— Предполагам, че е от продължителното взиране през прозореца. Здрачаването ми действа зле. Затрудненото дишане е един от първите признаци за пристъп на клаустрофобия.

Теримън отново си пое дълбоко въздух:

— А на мен ми няма нищо засега. Я виж, тук има още един от персонала.

Бийни бе разположил едрата си фигура между светлината и двойката в ъгъла. Шийрън го изгледа с тревога.

— Здрасти, Бийни!

Астрономът прехвърли тежестта на тялото си от единия на другия крак и стеснително се усмихна:

— Нали нямате нищо против, ако седна за малко и взема участие в разговора? Апаратите ми са заредени, нямам какво да правя до пълното затъмнение — той замълча и хвърли едно око на Култиста, който преди петнайсет минути бе извадил малка, подвързана с кожа книжка от ръкава си и оттогава съсредоточено се ровеше в нея. — Този плъх не причинява неприятности, нали?

Шийрън поклати глава в знак на отрицание. Бе изпънал раменете си назад и сега цялото му внимание се съсредоточаваше в усилията да диша равномерно.

— Имаш ли някакви затруднения с дишането, Бийни? — запита психологът.

Астрономът на свой ред пое въздух:

— Не ми се струва задушно.

— Пристъп на клаустрофобия — обясни извинително Шийрън.

— Ох! С мен е по-различно. Имам чувството, че очите ми са обърнати към вътрешностите ми. Всичко е като в мъгла… ами не се вижда ясно. А е и студено.

— О, студено е, да. Усещането ти не е илюзорно — чертите на Теримън се изкривиха от гримасата. — Сякаш съм транспортирал пръстите на краката си от единия до другия край на страната в хладилна камера.

— Онова, от което имаме нужда — намеси се Шийрън, — е да насочим вниманието си към други неща. Теримън, преди малко ти разказвах защо експериментът на Фар с дупките на покрива не е довел до нищо.

— Тъкмо беше започнал — журналистът прегърна едното си коляно с две ръце и подпря брадичката си на него.

— Ами тъкмо се канех да ти кажа, че тях ги е подвело буквалното възприемане на „Книгата на откровенията“. Навярно няма никакъв смисъл да приписваме на Звездите голямо значение от гледна точка на физиката. Възможно е при пълен Мрак съзнанието да изпитва абсолютната необходимост да създава светлина. Съществува вероятност Звездите да са всъщност само тази илюзия за светлина.

— С други думи — прекъсна го Теримън, — искаш да кажеш, че Звездите са резултат от лудостта, а не една от причините? Тогава за какво са необходими снимките на Бийни?

— За да потвърдят илюзията, може би; или да докажат обратното… Знам ли? И все пак…

Бийни бе придърпал стола си по-близко и лицето му издаваше внезапно обзелия го ентусиазъм:

— Слушайте, радвам се, че двамата засегнахте този въпрос — той присви очи и вдигна палец, за да прикове вниманието им — Мислил съм за тези Звезди и ми хрумна нещо наистина хубаво. Разбира се, то е само като пяната по гребените на вълните. Аз не се опитвам да го предложа сериозно, но смятам, че е интересно. Искате ли да чуете?

Като че ли още не беше готов за разказа си, но Шийрън се облегна на стола си и го окуражи:

— Давай! Слушам те.

— Ами да допуснем, че има и други слънца във Вселената — Бийни замълча за миг засрамен. — Имам предвид слънца, които са толкова далече, че са прекалено неясни, за да ги видим. Сигурно си мислите, че съм се нагълтал с разни научнофантастични измислици.

— Не е задължително. И все пак съществуването на тези слънца не се ли изключва от факта, че според Закона за Гравитацията те щяха да бъдат открити благодарение на силите им на привличане?

— Ако се намират достатъчно далече — не. Но наистина далече… на четири светлинни години например или дори повече. Тогава никога нямаше да можем да открием отклоненията, защото щяха да са твърде незначителни. Да кажем, че има много слънца на такава далечина… десет или, да допуснем, двайсет.

— Чудесна идея за една хубава статия в неделното приложение — подсвирна напевно Теримън. — Двайсет слънца в една Вселена с диаметър осем светлинни години. Уха! Нашият свят би изглеждал като песъчинка пред него. Читателите ще изгълтат статията като топъл хляб.

— Това е само една идея — усмихна се Бийни, — но ви е ясно какво имам предвид. По време на затъмнение тези двайсет слънца щяха да стават видими, защото нямаше да има истинска слънчева светлина, която да ги затъмнява. Заради голямото разстояние те биха изглеждали дребнички, подобни на множество малки топчета. Култистите говорят за милиони Звезди, но вероятно преувеличават. Просто във Вселената няма толкова място, за да се съберат милиони слънца… освен ако не се допират едно до друго.

— Ти налучкваш нещо, Бийни — Шийрън го бе изслушал с постепенно нарастващ интерес. — Точно това би се случило, преувеличението би станало реалност. Нашият разум, както знаеш, не може да възприеме пряко нито едно число по-голямо от пет… след пет съществува само понятието „много“. Една дузина би се превърнала в милион точно по този начин. Дяволски сполучлива идея!

— Имам и още една хубава малка идея — поотпусна се Бийни. — Замисляли ли сте се каква проста работа щеше да е гравитацията, ако имахме една нищо и никаква система? Да разгледаме Вселена, която има планета само с едно слънце. Тази планета ще се движи по траектория от съвършена елипса и силата на привличане ще бъде толкова явно изразена, че ще може да се приеме за аксиома. Астрономите от такъв свят вероятно ще могат да открият гравитацията дори преди да са открили телескопа. Наблюденията с невъоръжено око ще са им достатъчни.

— Но ще бъде ли такава система динамично стабилна? — запита Шийрън със съмнение.

— Непременно! Този случай се нарича „Едно и едно“. Математически е разработен, но мен ме интересува философската страна.

— Приятно е да се мисли за нея — съгласи се психологът. — Като за една хубава абстракция… нещо подобно на идеалния газ или на абсолютната нула.

— Ами да — продължи Бийни, — съществува схващане, че животът на такава планета би бил невъзможен. Тя няма да получава достатъчно топлина и светлина, а ако се върти и около себе си, през половината от всеки ден тя ще тъне в абсолютен Мрак. Не можем при такива условия да очакваме развитие на живот… който зависи изцяло от светлината. От друга страна…

Столът на Шийрън се преобърна, когато той скочи и прекъсна грубо телефотографа:

— Ътън е извадил светлините.

— Ха — обърна се Бийни да погледне, а после се ухили до ушите с нескрито облекчение.

Ътън държеше шест пръчки, дълги по около тридесет и дебели по около три сантиметра. Той стрелна с очи насъбралите се членове на колектива и нареди:

— Връщайте се обратно на работа, всички. Шийрън, ела да ми помогнеш!

Психологът се спусна към стареца. Двамата нагласиха в пълно мълчание една по една пръчките в пригодените за тях метални държачи по стените.

С вид на човек, понесъл най-свещения предмет при религиозен обред, Шийрън драсна голяма груба клечка кибрит, чиято лумнала светлина запращя, и я подаде на директора. Той поднесе пламъка към горния край на една от факлите.