Хайде обади се. Хайде обади се. Хайде…
Обади се, но бе във вечерно облекло, канеше се да излиза, за малко не я изпуснах.
— Аз излизам — заяви Флора. —
Аз не проронвах и дума. Само стоях, притаил дъх, стиснал в ръка чека, държах го на видно място. Просто така си стоях неподвижен. Просто така държах безмълвен чека.
Щом каза думата „цапаш“, Флора се приближи и ме огледа внимателно. Тя не бе кой знае колко образована, но можеше да прочете „десет хиляди“ по-бързо от всяка друга възпитаничка на колеж в цялата Слънчева система.
— Макс! За мене ли са? — изрече Флора.
— Всичките, бебчето ми. Казах ти, че имам малко работа. Исках да те изненадам.
— О, Макс, толкова мило от твоя страна. Аз съвсем не говорех сериозно. Аз се шегувах. Сега тръгвай веднага към мен — тя съблече палтото си.
— Ами срещата ти?
— Нали
— Идвам — вече нямах сили.
— С всичките тези кредити, нали? — каза тя палаво.
— С всичките до един.
Прекъснах връзката, прекрачих през прага на кабината и сега, най-накрая, аз бях готов… горях от желание…
— Макс! Макс!
Изведнъж чух, че някой ме вика и тича към мене.
— Родж Кринтън ми каза, че ще те намеря тук. Мама се оправи, та аз успях за специалния рейс със
Не се обърнах. Казах само:
— Здравей, Хилда.
После все пак се обърнах към нея и успях да направя най-трудното нещо, което съм правил през целия си непотребен космически живот.
Усмихнах се.
Информация за текста
© 1957 Айзък Азимов
© 1998 Елена Кортел, превод от английски
Isaac Asimov
I’m in Marsport Without Hilda, 1957
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том първи)
„Абхаддон“ ЕООД, София, 1998
ISBN: 954-951-205-3
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13011]
Последна редакция: 2009-09-01 14:30:00
