Той тъжно поклати глава.
— Меги никога няма да се върне. Жена на име Мелисанде може и да пожелае да се върне, но и да го направи, не бих я приел. Тя не е Меги — моята обична съпруга.
— Мелисанде — започнах аз, е по-красива от Меги.
Той ме изгледа продължително и накрая каза:
— В чии очи? Не и в моите, във всеки случай.
Оттогава не съм виждал никой от тях двамата.
Помълчах известно време, после казах:
— Изненадваш ме, Джордж. Наистина ме трогна.
Осъзнах грешката си, но късно, защото Джордж веднага се възползва.
— Това ми напомня нещо, драги. Можеш ли да се трогнеш и да ми заемеш пет долара за около седмица, най-много десет дни?
Извадих една петачка, поколебах се малко и накрая великодушно казах:
— Заповядай! Заслужи си ги! Това е подарък за хубавия разказ! Твои са! (Защо пък не? Де факто всички пари, които давам на заем на Джордж, се превръщат в подаръци).
Джордж взе банкнотата без коментари и я прибра в много износения си портфейл. (Трябва да е бил такъв още когато го е купувал, защото той никога не го използва.)
— Но да се върнем на въпроса — каза той. — Ще се трогнеш ли да ми заемеш пет долара за около седмица или най-много десет дни?
— Но ти имаш пет долара — възмутих се аз.
— Това са мои пари — отвърна Джордж. — И не се бъркай в чужди работи. Аз коментирам ли финансовото ти състояние, когато ми искаш пари на заем?
— Но аз никога не съм… — започнах да протестирам, но после само въздъхнах и му връчих още една петарка.
Информация за текста
© 1985 Айзък Азимов
© 1993 Радост Ванева, превод от английски
Isaac Asimov
The Eye of the Beholder, 1985
Набиране на текста: Светослав Иванов, 2006
Издание: Айзък Азимов. Азазел. Издателство „Книжен тигър“, 1993 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/260]
Последна редакция: 2006-07-31 20:36:11
