В ъгълчето на едното му око се криеше издайническа сълза, така че колкото и да бях ужасен, все пак успях да изтръгна мъничко надежда от факта, че поне осъзнава в какво греховно тресавище е затънал. Затова си позволих да му кажа:
— Дете мое, не можеш ли, макар и толкова късно, да се откажеш от тези ужасни и порочни занимания и да поемеш по чистия и неопетнен студентски начин на живот?
— Не мога — изхлипа той. — Отишъл съм твърде далеч. Никой не може да ми помогне.
Бях готов да се хвана и за сламката.
— Няма ли някое почтено момиче в този колеж, което да се заеме с теб? Женската любов е правела чудеса в миналото. Сигурно ще може и сега.
Очите му светнаха. Явно бях докоснал вярната струна.
— Филомел Криб — изрече той задъхано. — Тя е слънцето, луната и звездите, които озаряват с лъчите си морето на душата ми.
— А! — казах аз, улавяйки чувството, което се криеше под тази сдържана фразеология. — Знае ли тя за това?
— Как бих могъл да и кажа? Силата на презрението й ще ме убие.
— Би ли се отказал от висшата математика, за да изтриеш това презрение?
Той провеси глава.
— Аз съм слаб, толкова слаб.
Оставих го твърдо решен да намеря незабавно Филомел Криб.
Не ми отне много време. Бързо се отправих към регистратурата, защото твърдо вярвах, че ще намеря името й сред записаните в курса за напреднали по ръководене на овации и сред почитателките на минорните припеви в драмсъстава. Открих я в студиото за репетиции на агитки.
Почаках търпеливо, докато сложните тактове на тропането с крака и мелодичното врещене заглъхнат. После ми показаха Филомел. Беше русокоса, средна на ръст, здрава и добре изпотена. Очертанията на фигурата й ме накараха да разтегна уста в одобрителна усмивка. Ясно бе, че погребано под ученолюбивите перверзии на Артаксерксес туптеше сърце, което, макар и смътно, осъзнаваше къде се крият истинските интереси на студента.
След като си взе душ и се нагизди в живописна доста оскъдна студентска рокличка, тя дойде да се запознаем — свежа и блестяща, като окъпана в роса ливада.
Пристъпих веднага към същността на въпроса:
— Младият Артаксерксес ви смята за астрономическата илюминациа на живота си.
Стори ми се, че погледът й се смекчи малко.
— Бедничкият Артаксерксес. Нуждае се от толкова много помощ.
— Помощта на някоя добра жена би свършила работа — изтъкнах аз.
— Знам — каза тя, — и мисля, че не съм лоша за тази работа — поне така смятат другите. — На това място тя се изчерви очарователно. — Но какво мога да направя? Не мога да вървя против законите на природата. Булуип Костиган не — прекъснато унижава Артаксерксес. Подиграва му се пред хората, блъска го, събаря глупавите му книги на земята — и всичко това сред безжалостния смях на събралото се множество. Знаете как се чувства човек през поривистите дни на пролетта.
— А, да — отвърнах с разбиране, припомняйки си щастливите дни и безбройните случаи, когато пазех дрехите на участниците в съзтезания. Битките на пролетта!
Филомел въздъхна.
— Отдавна храня надежди, че Артаксерксес ще се опълчи някак срещу Булуип. Една табуретка за подложка би помогнала, естествено, като се има предвид, че Булуип е висок метър и осемдесет. Но поради някаква причина Артаксерксес не го прави. Цялото това учене — тя потръпна от ужас — отслабва нравствените сили.
— Не ще и дума, но ако вие му помогнете да се измъкне от това тресавище…
— О, сър, дълбоко под тази външност се крие един мил и разумен млад мъж. Бих му помогнала, стига да можех. Но от първостепенно значение за мен са генетичните дадености на тялото ми и те застават на страната на Булуип. Той е красив, мускулест и властен, а тези качества, естествено, привличат силно сърцето ми на лидер на агитката по овациите.
— Какво ще стане, ако Артаксерксес унизи Булуип?
— Един водач на агитка — при тези думи тя се изпъчи гордо, предлагайки една изумителна фронтална надареност — трябва да следва повика на сърцето си. То несъмнено ще застане на страната на оскърбяващия.
Знаех, че тези простичко изречени думи идват от душата на честното момиче.
Планът за действие бе елементарен. Ако Артаксерксес пренебрегнеше някак нищожния дефицит от трийсет сантиметра и петдесет килограма и стъпчеше в калта Булуип Костиган, Филомел щеше да му принадлежи. Тя щеше да го вкара в правия път и щеше да го превърне в истински мъж, който ще остарява достойно, запълвайки пълноценно времето си с бирени запои и гледане на футболни мачове.
Очевидно това бе случай, достоен за Азазел.
— Не знам дали съм ти разказвал за Азазел някога, но той е едно двусантиметрово създание от друго време и от друго място. Мога да го викам на помощ посредством тайни заклинания, които знам само аз.
Азазел притежава далеч по-голяма сила и способности от нашите, но иначе е лишен от всякакви ценени от обществото качества. Той е изключителен егоист, който непрекъснато поставя своите собствени дребни проблеми над моите неотложни нужди.
Когато дойде този път, той лежеше на една страна със затворени очи. Малката му, приличаща на камшиче опашка, милваше въздуха пред него с меки, забавени движения.
— Могъщи господарю — казах аз, защото той настоява да се обръщат към него по този начин.
Очите му се отвориха и той веднага процепи въздуха със свирукания, достигащи предела на поносимото за човешкия слух. Крайно неприятно.
— Къде е Аштарот? — извика той. — Къде е моята безценна Аштарот, която държах в прегръдките си?
След това ме видя и процеди през зъби:
— О, това си ти! Ясно ли ти е, че ме призова точно в момента, когато Аштарот… Но тя не е нито тук, нито там.
— Азазел, помисли малко. След като ми помогнеш, ти ще се върнеш към собствената си особа. Няма да е минала и половин минута. През това време Аштарот ще е успяла да се разтревожи от внезапното ти изчезване, но все още няма да се е разбесняла. Появата ти ще я изпълни с радост и вие ще можете да повторите това, което сте започнали — каквото и да е то.
Азазел се позамисли и каза с тон, който при него минаваше за благ:
— Ти си примитивен червей, умът ти е ограничен, но пък за сметка на това непочтен. Той може да бъде от полза за нас, надарените с огромни умствени способности, но обременени от искрената и прозрачна прямота на природата си. Какво точно искаш сега?
Обясних му затрудненото положение на Артаксерксес. Азазел поразмисли и предложи:
— Мога да увелича силата на мускулите му.
Поклатих неодобрително глава.
— Не е само въпрос на мускулна сила. Той страшно се нуждае и от умение, сръчност, находчивост.
Азазел възкликна възмутено:
— Да не искаш да се изтрепя от работа, за да подобря духовните му качества?
— Можеш ли да предложиш нещо друго?
— Разбира се, че мога! Не те превъзхождам стократно за тоя що духа! Ако твоят хилав слабак не може да нападне врага си директно, какво ще кажеш да го направя недосегаем и неуловим? Ефектът трябва да е същия.
— Ако имаш предвид това, да може да избяга с голяма скорост, не мисля, че ще направи много силно впечатление — казах аз, клатейки неодобрително глава.
— Не говоря за бягство, а за качеството да можеш да се изплъзваш. Нужно е само да съкратя многократно времето за реакциите му. Това ще стане много лесно благодарение на неограничените способности, които притежавам. За да не хаби силите си напразно, мога да постигна необходимото
