— Точно така — отвърна Джордж.
— В такъв случай сега ти имаш един изключително богат познат, който ти е задължен за всичко, което е постигнал.
— По-точно от това не можеш да го кажеш, драги.
— Но тогава той е в ръцете ти!
При тези думи обаче челото на Джордж се помрачи.
— Това е логичното заключение, нали? Човек си мисли, че на света съществуват такива неща като благодарност, благородство и прочее. Човек се надява, че когато обясни на щастливеца внимателно кому е задължен за свръхчовешките способности да стане недосегаем и че това е коствало невероятни усилия, напълно уместно е въпросният приятел да бъде обсипан с награди. Така ли е?
— Нима Артаксерксес не го направи?
— Позна. Веднъж отидох при него с молба да ми даде десет хиляди долара, които да вложа в един мой проект. Обясних му, че тези пари ще се възвърнат стократно, тези жалки десет хиляди долара, които той може да изкара за нула време, като продаде една дузина отверки и болтове на въоръжените сили. Той накара един лакей да ме изхвърли.
— Но защо, Джордж? Успя ли да разбереш защо?
— Да. Нали разбираш, драги, той става неуловим винаги, когато адренали — нът му се покачи или когато е обзет от силни емоции като гняв или ярост, например. Азазел така обясни.
— Е, и какво от това?
— Как какво от това? Винаги, когато Филомел обсъжда семейните финанси и почувства, че я налягат определени любовни страсти, тя се насочва към Артаксерксес, а той, предугаждайки намеренията й, усеща как собственият му адреналин се покачва, за да откликне адекватно. И тогава, когато тя се хвърля към него с момическия си плам и невъздържаност…
— Е?
— Той става неуловим за нея.
— А!
— Всъщност тя не може и с пръст да го докосне — точно както и Булуип не можеше. Колкото повече продължава това, толкова по-силно той се обезсърчава и разтревожва и толкова по-мощно адреналинът напира в кръвта му и в крайна сметка толкова по-ефикасно и автоматично успява да се изплъзне от ласките й. Тя, естествено, изпада в плач и отчаяние и е принудена да потърси утеха другаде, но когато той се опита да има някое случайно приключение вън от брачните окови — просто не може. Той става неуловим за любовните попъл — зновения на всяка млада жена, която се доближи до него, дори и когато от нейна страна това е само въпрос на делово уреждане на бизнеса й. Артаксерксес е в положението на Тантал — плътта винаги е видимо достъпна за него, но все пак остава завинаги недостижима. — На това място гласът на Джордж се извиси от обзелото го възмущение. — И заради това дребно неудобство той ме изхвърли от къщата си.
— Би могъл да накараш Азазел да развали магията, искам да кажа, да си вземе обратно дара, който ти пожела да му даде — предложих аз.
— Азазел е категорично против да се занимава с определен индивид два пъти. Не знам защо. Освен това защо да правя допълнителни услуги на някой, който е толкова неблагодарен. Да вземе за сравнение теб! Макар и да си всеизвестен скъперник, от време на време ми даваш на заем по някоя петарка. Уверявам те, че за всички тези случаи си водя точна сметка на малки бележки, които държа тук-там из къщата си. И въпреки това аз никога не съм ти направил никаква услуга, нали? Ако ти можеш да бъдеш щедър, без да съм ти направил услуга, защо да не може той, на когото съм направил?
Помислих върху думите му и казах:
— Слушай, Джордж, задръж ме и без услуги. Всичко в живота ми е наред. Само за да ти докажа, че не искам никаква услуга от теб, какво ще кажеш да ти заема една десетарка?
— О, добре! — рече Джордж. — Щом като настояваш…
Информация за текста
© 1986 Айзък Азимов
© 1993 Радост Ванева, превод от английски
Isaac Asimov
The Fights of Spring, 1986
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1107]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
