скъсяване на времето за реакции чрез активизиране на процеса на отделяне на адреналин. С други думи, този ефект ще се постига само когато той е в състояние на страх, ярост или силна страст. Разреши ми само да добия непосредствена представа за него и ще се погрижа за всичко.
— Естествено — отвърнах на драго сърце.
Само след четвърт час навестих Артаксерксес в спалнята му и позволих на Азазел да надзърта от джоба на ризата ми. Така дяволчето успя да моделира автономната нервна система на младежа отблизо. След това се върна при Аштарот, за да продължи да се отдава на нечистите си занимания — каквито и да бяха те.
Следващата ми стъпка бе да напиша писмо с печатни букви и цветни моливчета, сполучливо имитирайки почерка на студент. После го пъхнах под вратата на Булуип. Не се наложи да чакам дълго. Булуип закачи бележка на дъската за студентски обяви, в която призоваваше Артаксерксес да се срещнат в общото помещение на кръчмата на Гузлинг Гурмет. Артаксерксес не бе толкова глупав, та да откаже.
Филомел и аз също отидохме и застанахме в крайните редици на тълпата от весели студенти, нетърпеливи да видят зрелището. Артаксерксес се появи с тракащи от страх зъби. В едната си ръка стискаше тежък том, озаглавен „Наръчник по химия и физика“. Дори и в тази изключително кризисна ситуация той не можеше да се отърве от порока си.
Булуип стоеше високо изправен, а мускулите под грижливо разкъсаната му фланелка играеха страховито.
— Шнел, научих, че клюкарстваш по мой адрес — започна той. — Тъй като съм истински лоялен колежанин, ще ти дам шанс да отречеш това преди да те разкъсам на парченца. Казвал ли си на някого, че си ме видял да чета книга?
— Веднъж те видях да гледаш един комикс, но тъй като го държеше наопаки, мисля, че не го четеше и не казах на никого — отвърна обстоятелствено Артаксерксес.
— Казвал ли си някога, че ме е страх от момичетата и че само се хваля за неща, които не мога да направя?
— Чух едни момичета да разказват това, но никога не съм го споделял с никого, Булуип.
Булуип направи пауза. Най-;ошото тепърва предстоеше.
— О’кей, Шнел, а казвал ли си някога, че съм клозетен плъх?
— Не, сър. Това, което казах, е, че се държите определено по абсурден начин.
— Значи отричаш всичко?
— Категорично.
— И признаваш, че всичко това не е вярно?
— Абсолютно.
— Тогава — великодушно процеди през зъби Булуип — няма да те убивам. Само ще ти строша едно-две ребра.
— Битките на пролетта! — разкрещяха се студентите, докато, заливайки се от смях, оформиха кръг около двамата противници.
Това ще бъде честна битка — провъзгласи Булуип, който, макар и да беше жесток побойник, спазваше студентския кодекс. — Никой няма да помага нито на мен, нито на него. Ще спазваме стриктно принципа „всеки за себе си“.
— Какво по-честно от това? — откликна в хор ревностната публика.
— Свали си очилата, Шнел! — нареди Булуип.
— Не! — смело отвърна Артаксерксес, при което един от зрителите безцеремонно му ги смъкна от носа.
— Хей — запротестира Артаксерксес, — така помагаш на Булуип.
— Не е вярно. Помагам на теб — отвърна студентът, който държеше очилата.
— Но така не виждам ясно Булуип — оплака се Артаксерксес.
— Не се тревожи — успокои го Булуип, — ще ме усетиш съвсем ясно. — И без повече приказки той размаха приличния си на свински бут юмрук към брадичката на Артаксерксес.
Той изсвистя във въздуха. Булуип се олюля силно, защото Артаксерксес се бе отместил назад, когато юмрукът го приближи. Размина му се на косъм.
Нападателят гледаше изумен, а жертвата се блещеше от изненада.
— Достатъчно — процеди Булуип. — Сега ще си го получиш. — Той пристъпи напред, а ръцете му се редуваха да замахват във въздуха като боксьор на сухи тренировки.
Артаксерксес танцуваше наляво и надясно с изражение на крайна възбуда, та чак наистина ме достраша да не вземе да настине от вятъра, който могъщата фигура на Булуип правеше докато цепеше въздуха.
Булуип показваше очевидни признаци на умора. Мощният му гръден кош се повдигаше и спускаше учестено.
— Какво правиш? — попита той заядливо.
Но Артаксерксес вече бе осъзнал, че по някакъв начин е станал неуязвим. Затова смело пристъпи напред и със свободната си ръка зашлеви шумен шамар на противника си.
— На ти, плъх такъв!
Зрителите синхронизирано ахнаха, а Булуип побесня. Всичко, което публиката можеше да види, бе един мощен робот, който се хвърляше, нанасяше удари във въздуха и се въртеше около танцуващата и люлееща се мишена — Артаксерксес.
След няколко безкрайни минути Булуип бе останал без дъх. Лицето му се къпеше в пот, а тялото му тежеше уморено. Пред него стоеше Артаксерксес — спокоен и незасегнат. Даже не бе изпуснал книгата си.
Той цапардоса с нея Булуип по слънчевия сплит с всичка сила и когато канарата се сгъна на две като най-обикновена картонена кула, Артаксерксес го халоса още по-силно по черепа. В резултат книгата силно пострада и се деформира, но пък Булуип се просна в състояние на блажено безсъзнание.
Артаксерксес се огледа наоколо, свивайки късогледите си очи.
— Негодникът, който ми взе очилата, ще ми ги върне ли сега?
— Да, сър, господин Шнел — услужливо отвърна студентът, който ги бе взел. Нещо като омилостивяваща усмивка, която повече приличаше на спазъм, изкриви устните му. — Заповядайте, сър. Изчистих ги, сър.
— Добре. А сега, пръждосвайте се оттук! Това важи за всички, плъхове такива. Да ви няма!
Те побързаха да го сторят, като не спазваха реда на влизането, ами се хвърляха един върху друг в пълно безредие, нетърпеливи час по-скоро да изчезнат от полесражението. Само Филомел и аз не бързахме да излезем.
Погледът на Артаксерксес се спря върху задъханото младо момиче. Вдигайки надменно вежди, той й направи знак с пръст да отиде при него. Тя плахо и смирено се приближи. Победителят се фръцна на пети и тръгна, а тя, все така смирено, го последва.
Това бе щастлив край. Преизпълненият със самоувереност Артаксерксес установи, че книгите не са му нужни вече, за да му дават усещането за собствено достойнство. Прекарваше цялото си време по боксовия ринг и стана шампион на колежа. Всички млади колежанки го боготворяха, но накрая все пак се ожени за Филомел.
Храбростта на боксовия ринг му създаде репутация на рядка студентска ценност. Покрай нея той можа да избере добро място за началото на кариерата си. Започна като младши бизнес директор. Благодарение на проницателния си ум той бързо се ориентира къде се крият големите пари. Успя да си осигури концесия за тоалетни седалки за Пентагона, към които прибави и доставките на различно оборудване за тоалетни, което купуваше от един склад на едро, а после продаваше на правителствени агенции по снабдяването.
Оказа се, че ученолюбието на книжния плъх в първите студентски години даде резултат. Той самият твърди, че висшата математика му помага за осигуряването на по-големи печалби. Икономиката го е научила как да плаща по-малко данъци, а познанията му по антропология имат главна заслуга за бързото му справяне с министрите от правителството.
Гледах Джордж с недоверие.
— Да не искаш да кажеш, че този случай, в който вие с Азазел се намесвате в живота на горките невинни хора, е приключил щастливо?
