— Тогава ги принуди да го направят! Фалшификаторът няма да признае вината си. Той не може да си позволи психотест. Невинният ще отстъпи и проблем не съществува!
— Не става и така, приятелю Илайа. Да се отречеш от правата си в този случай, означава невъзвратима загуба на престиж. И двамата категорично отказват да се явят пред специален съд. За тях най-важно е достойнството. Въпросът за вина, или невинност, е на втори план.
— Тогава бих те посъветвал да оставиш нещата, както са. На неврофизичната конференция ще бъде пълно с капацитети и…
— Това означава да нанесем унищожителен удар върху науката. Двамата автоматично се превръщат в инструмент за скандал. Дори невинният ще бъде обвинен като създател на такава ситуация. Изглежда, проблемът трябва да се реши от разследване, каквото и да струва това.
— Добре. Аз не съм астронавт, но разбирам, че друг изход няма. Каква е тяхната позиция?
— Хумболдт е съгласен. Твърди, че ако Сабат признае плагиатство и му разреши той да докладва на конференцията, няма да предявява обвинение. Постъпката на колегата му ще остане тайна, запазена от него и от капитана на кораба.
— Но младият Сабат не е съгласен?
— Напротив. Той напълно подкрепя предложението на учения, но отново с промяна на имената. Като в огледален образ.
— И те просто седят и никой не отстъпва?
— Всеки очаква другия да признае вината си, приятелю Илайа.
— Е, да чакат тогава!
— Капитанът не може да позволи това. Две алтернативи очакват разрешение. Първата е, че ако и двамата продължат да се инатят, когато корабът пристигне в Аврора, ще се развихри интелектуален скандал. Капитанът, който е отговорен за мира на кораба, ще бъде обвинен, че не е разрешил спора.
— И коя е втората?
— Тази, че единият може да признае вината си. Въпросът е, дали ще го направи, защото е виновен, или за да предотврати скандала. Правилно ли ще бъде да ощетим по-етичния? Той ще поеме вината, за да не страда науката. Капитанът ще е единственият, запознат със случая. Той не желае до края на живота си да изпитва угризения от това, че е попречил да възтържествува правдата.
Бейли въздъхна, после каза:
— Интелектуална игра на котка и мишка. Кой ще се пречупи пръв, преди да стигнат Аврора? Това ли е цялата история, Данил?
— Не съвсем. Има и други свидетели на спора.
— По дяволите! Защо не ми каза веднага? Кои са те?
— Личният сътрудник на доктор Хумболд…
— Робот, предполагам?
— Да. Казва се Престън. Той е присъствал още на първоначалните дискусии и изцяло поддържа своя господар.
— Значи твърди, че доктор Хумболд е изложил теорията си на Сабат и той я е одобрил?
— Точно така.
— Разбирам. Това решава ли проблема? Предполагам, че не?
— Прав си. Причината е, че съществува и втори свидетел. Личният сътрудник на доктор Сабат — роботът Ида. По една случайност, той е на същата възраст с Престън. Произведени са в една и съща фабрика и са служили еднакво дълго на господарите си.
— Странно съвпадение… Много странно!
— Трудно може да се отсъди поради противоречивата позиция на двата робота.
— Роботът Ида казва същото като Престън.
— Абсолютно идентична история, но с огледално обърнати имена.
— Роботът Ида твърди, че младият Сабат, който още няма петдесет… — Лидж Бейли не успя да овладее иронията в гласа си. Той самият наближаваше петдесет, но далеч не се чувстваше млад. — Сабат е имал идеята в главата си. Описал я е на доктор Хумболдт и той гласно е изразил своето възхищение?
— Точно така, приятелю Илайа.
— Тогава единият от роботите лъже!
— Така изглежда.
— Лесно е да се открие кой. Дори повърхностен преглед от опитен роботист…
— И той не би свършил работа в този случай, приятелю Илайа. Само заключението на квалифициран роботопсихолог би имало тежест тука. Такъв липсва на борда. Само когато стигнем в Аврора…
— Тогава нещата ще излязат извън контрол. Добре, ти си на Земята. Тук може да заплашим някой роботопсихолог. Със сигурност нищо от това, което става тук, няма да стигне до Аврора.
— Освен ако двамата учени откажат техните роботи да бъдат изследвани тук. Землянинът ще трябва… — Данил многозначително замълча.
Лидж Бейли настоя.
— Специалистът трябва да докосне роботите!
— Това са сътрудници с опит…
— Не може да се цапат от ръцете на землянин? Тогава как мога да помогна аз, по дяволите? — Той млъкна и се намръщи. После добави: — Съжалявам, Данил, не виждам защо трябваше да ме намесваш!
— Аз бях на кораба, без да имам някакво отношение към проблема. Капитанът се обърна към мен, защото имаше нужда да сподели. Аз изглеждам достатъчно като човек, а като робот — може да ми гласува доверие. Разказа ми цялата история и ме попита как бих постъпил. Отговорих му, че познавам на Земята някой, който би могъл да помогне.
— Господи Боже — измърмори Бейли.
— Помисли, приятелю Илайа! Ако ти успееш да разрешиш този проблем, каква кариера те очаква тук, на Земята? Нищо няма да се публикува, разбира се. Капитанът обаче е човек с влияние в своя свят и умее да се отблагодарява.
— Току-що ме подложи на голямо изпитание!
— Сигурен съм — заяви уверено Данил, — че вече имаш идея как да процедираш!
— Така ли? Предполагам, имаш предвид обичайното интервю на двамата математици?
— Страхувам се, приятелю Илайа, че няма да пожелаят да слязат на Земята. Нито биха се съгласили да отидеш при тях.
— Нито има начин да бъде принуден човек от Космоса да го направи, независимо от причините. Разбирам това, Данил, но… Мислех за разговор по вътрешната телевизионна система.
— Не биха се съгласили да ги разпитва землянин.
— Тогава как бих могъл да помогна? Дали не мога да говоря с роботите?
— Не биха пуснали и роботите си на Земята.
— За Бога, Данил, та ти си тук!
— По мое настояване. Когато съм на борда на кораб, имам право да взимам такива решения сам. Единственият, който би могъл да ми попречи, е капитанът. Но той повече от мен желаеше да установя контакт с теб. След като си мой приятел, реших, че ще е по-добре да ти стисна ръката, вместо да разговаряме по телевизията.
Лидж Бейли омекна.
— Оценявам жеста, Данил, но продължавам да мисля, че е било по-добре да ме държиш далеч от тази история… Мога ли, все пак, да разговарям с роботите по телевизията?
— Мисля, че това би могло да се уреди.
— Най-сетне имаме нещо!
— Но ти си детектив, приятелю Илайа, а не роботопсихолог!
— Няма значение. Нека, преди да ги видя, да помисля малко. Кажи ми, възможно ли е и двата робота да казват истината? Може би силата на гласовете на двамата математици е била еднаква. Вероятно и двамата са помислили, че неговият господар пръв е дал идеята. Може би единият робот е чул едната половина на дискусията, а другият — другата?
— Твърде е възможно, приятелю Илайа. И двата робота възпроизвеждат разговора по еднакъв начин —
